Петя Хайнрих
Петя Хайнрих | |
българска поетеса и преводачка | |
Родена |
4 октомври 1973 г.
|
---|---|
Националност | България Германия |
Учила в | Софийски университет |
Литература | |
Жанрове | стихотворение |
Награди | Славейкова награда (2010, II награда) „Христо Фотев“ (2012, номинация) „Николай Кънчев“ (2014, номинация) |
Уебсайт | petjaheinrich.art |
Петя Хайнрих (на немски: Petja Heinrich) е българска поетеса, преводачка, журналистка и блогърка, натурализирана германска гражданка.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Петя Хайнрих е родена на 4 октомври 1973 г. в София. Завършва Първа английска гимназия, а след това журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[1][2] От средата на 90-те години Петя Хайнрих работи като журналист и сътрудничи на различни медии в България. От 1996 г. живее си в Дюселдорф, Германия.[2][3]
Редактор в немската и българската версии на електронно списание „Public Republic“, участва в екипа на дайджеста за литература и хора „Кръстопът“, сътрудничи на български и немски медии. Превежда поезия от и на немски. От 2007 г. списва личния си блог за поезия „мисли+думи“. Нейни стихове са публикувани в „Литературен вестник“, списание „Страница“, тримесечника за литература „Глоси“, в сайтовете „Public Republic“, „Грозни пеликани“, „Кръстопът“ и „DICTUM“, а също и в немскоезичното списание за поезия „Dulzinea“.[1][3]
Създател и мотор на книжното списание само за поезия „НО ПОЕЗИЯ“, което излиза от 2013 г.[3]
Участник в Созополския семинар по творческо писане на Фондация „Елизабет Костова“ (Созопол, 2011).[3]
От 2019 г. е редактор на литературно списание „Текстил“, издавано от Нов български университет.[4]
Награди
[редактиране | редактиране на кода]Носител е на второ място в конкурса за стихотворение Славейкова награда за „Стихотворение, което твърди, че е написано единствено заради поезията, но пък и не отрича користните си цели“ (Трявна, 2010)[5]. Номинация за наградата „Христо Фотев“ за книгата „каза мари“ (Бургас, 2012)[6], наградата „Николай Кънчев“ за книгата „Лотос“ (2014)[7] и наградата „Иван Николов“ за книгата „Летни хитове“ (2022)[8]
Библиография[9]
[редактиране | редактиране на кода]Авторска поезия
[редактиране | редактиране на кода]- „01“ (стихотворения). Благоевград: АРС, 2008.
- „Разправа с поезията“ (стихотворения). София: Пергамент, 2010. ISBN 978-954-367-030-7
- „каза мари“. София: Пергамент, 2011. ISBN 978-954-367-032-1
- „Литни, хвани ни“. Пловдив: Жанет 45, 2012. ISBN 978-954-491-818-7[10]
- „Лотос“. София: Смол стейшънс, 2014. ISBN 978-954-384-024-3
- „Лима“. София: Смол стейшънс, 2017, 128 с. ISBN 978-954-384-066-3
- „Лимне“. София: Пергамент, 2017, 72 с. ISBN 978-954-367-066-6
- „Лимне 2“. София: Норгет, 2019, 124 с. ISBN 978-3-00-061863-5
- „Лимне X“. София: Аквариус, 2021, 124 с. ISBN 978-954-8692-80-9
- „Летни хитове“. Пловдив: Жанет 45, 2022. ISBN 978-619-186-735-6
- „Рейнски песни“. София: Норгет, 2023, 146 с., ISBN 978-3-00-074816-5
Преводи
[редактиране | редактиране на кода]- Архилох, „Фрагменти“, съставителство и превод от старогръцки език заедно с Георги Гочев, София: Издателство на НБУ, 2018, 400 с.
- Еврипид, „Медея“, съставителство и превод от старогръцки език заедно с Георги Гочев, София: Издателство на НБУ, 2019. ISBN 978-619-233-072-9
- Райнер Мария Рилке, „Ставите на светлината“, съставителство, предговор и превод от немски език, София: Издателство на НБУ, 2020. ISBN 978-619-233-117-7
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Биографична скица на Петя Хайнрих в Литернет
- ↑ а б Биографична скица на Петя Хайнрих на сайта на фондация „Елизабет Костова“, архив на оригинала от 18 май 2014, https://web.archive.org/web/20140518015126/http://www.ekf.bg/sozopol/bg/editions/2011/bio_petjaheinrich.php, посетен на 17 май 2014
- ↑ а б в г Стихотворения на Петя Хайнрих в Отворена литература // Архивиран от оригинала на 2014-03-12. Посетен на 2014-05-17.
- ↑ „Текстил“ – списанието без манифест. Разговор с Петя Хайнрих и Георги Гочев“, toest.bg, интепрвю на Марин Бодаков, 11 януари 2020.
- ↑ „Тържествено обявяване и връчване на Славейковите награди за лирично стихотворение за 2010 г.“, в. „Тревненска седмица“, 09.06.2010.
- ↑ „Христо Фотев ‘2012“, в. „Култура“, бр. 12 (2674), 30 март 2012.
- ↑ „Поетичен Никулден 2014“, блог „Поетичен Никулден“, 14 ноември 2014.
- ↑ „Номинации за Националната литературна награда „Иван Николов“ за 2022“, 22 септември 2023.
- ↑ Библиография на Петя Хайнрих на сайта на Националния регистър на издаваните книги в България Архив на оригинала от 2014-05-18 в Wayback Machine..
- ↑ За стихосбирката „Литни, хвани ни“, сп. „Диаскоп комикс“, 30 април 2013.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Стихотворения на Петя Хайнрих в Литернет
- Стихотворения, разкази, фрагменти и интервюта на Петя Хайнрих в Public Republic Архив на оригинала от 2014-05-18 в Wayback Machine.
- Стихотворения и разкази на Петя Хайнрих в Литературен клуб
- Стихотворения на Петя Хайнрих в Грозни пеликани
- Текстове на и за Петя Хайнрих в Кръстопът
- Стихотворения на Петя Хайнрих в Отворена литература Архив на оригинала от 2014-03-12 в Wayback Machine.
- „Петя Хайнрих за Революцията: „Дълга тънка игла в сърцето на жълтите павета“, електронно списание „Диаскоп комикс“, 3 декември 2013
- „И всичките му индианци“, стихотворения в електронно списание „Диаскоп комикс“, 1 май 2013
- „Неоспоримото неделимо число на Катерина Стойкова“, рец. в електронно списание „Диаскоп комикс“, 28 април 2013
- Блог на Петя Хайнрих за литература
- Сайт на списание „Но поезия“
- Интервюта
- „Да“ на „НЕ ПОЕЗИЯТА“!“, интервю на Христина Мирчева, електронно списание „Диаскоп комикс“, 25 септември 2013
- „Компенсация на злите липси“, интервю на Марин Бодаков, в-к „Култура“, бр. 23 (2903), 16 юни 2017
|