Вицеадмирал Дрозд (голям противолодъчен кораб, 1966)
| „Вицеадмирал Дрозд“ „Вице-адмирал Дрозд“ | |
 „Вицеадмирал Дрозд“, 1986 г. | |
| Флаг |  СССР Русия |
|---|---|
| Клас и тип | Ракетен крайцер (голям противолодъчен кораб) от проекта 1134 |
| Производител | КСЗ № 190 „А. А. Жданов“ в Ленинград, СССР. |
| Служба | |
| Заложен | 25 октомври 1965 г. |
| Спуснат на вода | 18 ноември 1966 г. |
| Влиза в строй | 27 декември 1968 г. |
| Изведен от експлоатация | 1 юли 1990 г., утилизиран |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 5335 t (стандартна); 7125 t (пълна) |
| Дължина | 156,2 m |
| Дължина по водолинията | 148,0 m |
| Ширина | 16,8 m; 16,2 m (по КВЛ) |
| Газене | 6,3 m (при пълна водоизместимост) |
| Задвижване | 2 парни турбини ТВ-12; 4 водотръбни котли КВН 98/64 |
| Мощност | 90 000 к.с. (67,1 МВт) |
| Движител | 2 гребни винта |
| Скорост | 34,3 възела (63 km/h) |
| Далечина на плаване | 5000 мили на ход 18 възела |
| Екипаж | 312 души (в т.ч. 30 офицера) |
| Радиолокационни станции (РЛС) | РЛС за откриване на ВЦ „Ангара-А (МР-310А)“ + „Кливер“ (МР-500) |
| Хидроакустическа система (ХАС) | ХАС МГ-312, „Титан-1“; ХАС МГ-311 „Вычегда“; ХАС за опознаване и звукоподводна свръзка МГ-26. Апаратура за търсене на ПЛ по топлинната следа: – МИ-110К – с контактен подкилен датчик за температурата на водата; – МИ-110Р – с въздушен датчик за измерване на температурни аномалии във водата по инфрачервено излъчване. |
| Радиоелектронно оборудване | БИУС „Планшет-1134“ САС „Гурзуф А“ (МП150) и „Гурзуф Б“ (МР-152) станция за РТР „Залив“ МРП 11 – 14, МРП 15 – 16 |
| Кръстен в чест на | Вицеадмирал Валентин Петрович Дрозд |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 2x2 57 mm (боезапас – 4400 изстрела) Радиолокационна станция за управление на огъня МР-103 „Барс“ |
| Зенитна артилерия | 4x6 ЗАУ АК-630 (12 000 изстрела); Радиолокационна станция за управление на огъня ЗА МР-104 „Рысь“ |
| Ракетно въоръжение | 2x2 ПУ за ПКР П-35 (боезапас 4 ПРК „П-35“) Радиолокационна система за управление на насочването „Бином“. Радиолокационна система за приемане на целеуказания от отдалечени изсточници (предаване на радиолокационната картина) – МРСЦ-1 „Успех“ Зенитно-ракетно въоръжение: 2 ПУ за ЗРК „Волна-М“ (64 ЗУР В-601); |
| Противолодъчно въоръжение | 2x12 РБУ-6000 „Смерч-2“ (боезапас – 144 РГБ-60); 2x6 РБУ-1000 (боезапас – 48 РГБ-10) |
| Торпедно въоръжение | 2x5 533 mm ПТА-53-1134 (10 торпеда СЕТ-65) |
| Хеликоптери | 2 Ка-25РЦ или 2 Ка-25ПЛ, палубен хангар |
Вицеадмирал Дрозд е ракетен крайцер 1-ви ранг на Военноморския флот на СССР от проекта 1134.
История на службата
[редактиране | редактиране на кода]Включен в състава на ВМФ на СССР на 16 юни 1965 г.
Първи командир на кораба става капитан 3-ти ранг Леонид Сергеевич Зиков, старши помощник е капитан 3-ти ранг Владлен Георгиевич Проскуряков, заместник на командира по политическата част е капитан-лейтенант Александър Иванович Михачев.
Военноморския флаг на кораба е вдигнат на 30 юни 1968 г. Първоначално корабът е включен в състава на ДЧБФ (два пъти Червенознаменен Балтийски флот) (войскова част 26858), но след влизането му в строй е преподчинен в състава на ЧСФ (Червенознаменен Северен флот). На 5 май 1969 г. е включен в състава на 120 БрРК (бригада ракетни крайцери), сдава всички курсови задачи и е въведен в състава на силите с постоянна готовност. От 4 до 16 юни 1969 г. ГПК „Вицеадмирал Дрозд“ изпълнява задачи от бойната служба в Северния Атлантик на Фариоро – Исландския противолодъчен рубеж (изминати 3792 мили). От 12 до 15 август 1969 г. участва в ученията „Колски берег“ под ръководството на главнокомандващия на ВМФ. В състава на група кораби: гвардейският ГРК „Гремящий“ и ГРК „Смишлений“. Изпълнява за „отлично“ стрелба със зенитно оръжие и артилерия по радиоуправляеми мишени.
Залагането на кораба се състои на 26 октомври 1965 г. в корабостроителния завод „А. А. Жданов“ (Северная верфь) в Ленинград.
На 18 ноември 1966 г. е спуснат на вода, на 27 декември 1968 г. влиза в строй.
На 8 януари 1969 г. е включен в състава на Балтийския флот, на 5 май 1969 г. е включен в състава на 120 БрРК на ДЧБФ, на 8 април 1975 г. е преведен в състава на Северния флот.
На 24 февруари 1972 г. участва в спасяването на екипажа на бедстващата подводница К-19.
На 1 юли 1990 г. корабът е разоръжен, изключен е от състава на ВМФ, разформирован е на 1 октомври същата година.
На 2 юни 1991 г. е спуснат Военноморския флаг. През 1992 г. корабът е продаден на Индия за разкомплектоване за скрап. При буксировката през март същата година към Индия, корпусът на кораба потъва.
Тактически номер
[редактиране | редактиране на кода]Тактическият номер на кораба през годините на неговата служба е 553, 583, 592, 298, 299, 548, 560, 097, 054 и 068.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Аверин А. Б. Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А. М., 2007, 80, 144 илл. с. ISBN 978-5-902863-16-8.
- Апальков Ю. В. Корабли ВМФ СССР:Справочник. В 4-х томах. Т. 2. Ударные корабли. Часть 1. Авианесущие корабли. Ракетно-артиллерийские корабли. – СПб.: Галея Принт, 2003. – 124 с.: ил. ISBN 5-8172-0080-5
- Васильев А. М. и др. СПКБ. 60 лет вместе с флотом. СПб., 2006. ISBN 5-903152-01-5.
- Коваленко В. А., Остроумов М. Н. Справочник по иностранным флотам. М., 1971.
- Кузин В. П., Никольский В. И. Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991. СПб., 1996, 653 с.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Annapolis, Maryland, U.S.A., 1996. ISBN 1557501327.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ADMIRAL ZOZULIA large ASW ships (project 1134) (1967 – 1969) ((en))
- КОРАБЛИ проекта 1134 „БЕРКУТ“ Архив на оригинала от 2011-10-23 в Wayback Machine. ((ru))
- Большой противолодочный корабль проекта 1134 „Вице-адмирал Дрозд“ Архив на оригинала от 2018-05-19 в Wayback Machine. ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно Вицеадмирал Дрозд (голям противолодъчен кораб, 1966)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Вице-адмирал Дрозд (большой противолодочный корабль)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |