4К51 Рубеж
4К51 Рубеж | |
4К51 Рубеж в Общомедия |
„Рубеж“ е мобилен ракетен противокорабен комплекс с малък обсег на действие, разработен в СССР. Обозначението на НАТО е SS-N-2 Styx.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на 1960-те години съветските брегови ракетно-артилерийски войски БРАВ имат на разположение Брегови ракетен комплекс „Редут“ с голям обсег на действие, мощна бойна глава и тежка ракета. На бреговите войски бил нужен нов комплекс, по-мобилен и с по-малък обсег на ракетата.
Новата разработка започва в Конструктурско бюро „Радуга“ („Дъга“). Вместо тежка пускова установка е създаден сравнително малък и компактен ракетен контейнер „КТ-161“. За новия комплекс е избрана противокорабната тактическа ракета „П-15М Термит“. Пусковата установка е разположена на високопроходимо шаси „МАЗ-543“ с колесна формула 8х8. Върху шасито е монтирана кабина за управление, радиолокационна станция „Харпун“ и въртяща се платформа с 2 контейнера „КТ-161“. В контейнерите са заредени 2 ракети „П-15“, едната с активен радиолокатор АЛР ГСН, другата с инфрачервена глава за насочване ИК ГСН.
СПУ „Рубеж“ е напълно самостоятелна бойна единица, пригодена за локализиране и поразяване на надводни цели. В развърнато положение антената на СПУ е на височина 7,3 м. Времето за бойна подготовка е 5 мин. Въведен е в експлоатация във ВМФ на СССР 22 октомври 1978 г.
ТТДанни | |
Колесна формула | 8х8 |
Шаси | МАЗ-543 / МАЗ-543М |
Тегло, кг | 40 000 – 40 900 |
Дължина, м | 14.2 |
Височина, м | 4.05 |
Широчина, м | 2,97 |
Брой ракети | 2 |
Боен разчет, души | 6 |
Обсег на локализиране на цел, км | 10 – 20 |
Ракета
[редактиране | редактиране на кода]Ракетата П-15М (П-21 / П-22) „Термит“ е подобрена преработка на П-15У с увеличена далечина на полета. Ракетата е снабдена с крила, развръщащи се след напускане на контейнера и Y-образен опашен стабилизатор с управление. Маршевият двигател е течен, 2-режимен; стартовият – с твърдо гориво, монтиран в задната долна част на ракетата.
Монтирана е инерциална навигационна система, работеща в маршеви полет в 2 режима – активна радиолокация и инфрачервено насочване. Главата за самонасочване (ГСН) се включва в завършващата част от полета. Бойната глава може да е конвенционална, с 513 кг заряд или ядрена с мощност 15 Кт. Маршевата височина на ракетата се задава преди полета.
ТТДанни | |
Далекобойност, км | 8 – 80 |
Достигана височина в полет, м | 25 – 50 -250 |
Скорост при полет, М | 0.9 |
Дължина, м | 6,5 |
Размах на крилете, м | 1,69 |
Маса при старт, кг | 2125 |
Бойна глава | фугасна / ядрена |
Маса на бойната глава, кг | 513 |
Мощност на ядрената бойна глава, кТ | 15 |
Скорост, м/с | 320 |
Действие на комплекса
[редактиране | редактиране на кода]СПУ „Рубеж“ е автономна бойна единица, способна сама да локализира и избере цел и да произведе изстрелване. Комплексът разполага със собствена РЛС и кодирана вътрешна връзка за комуникация.
След извеждане на бойна позиция следва развръщане на СПУ. Вдига се локационната антена и се обръща контейнерът в посоката за стрелба. Бойният разчет локализира целта и предава координатите на ракетата, след което следва изстрелване. След излизането си от контейнера ракетата стартира течногоривния си двигател и разтваря крила. С помощта на пусковия си двигател набира скорост и височина, след което той се разкача, а ракетата се снишава до необходимата височина с маршевия си двигател. Инерциалната система за управление води ракетата по курс, височина и скорост. При достигане до зоната на целта се включва самонасочвата глава, която прихваща обекта и води ракетата до него. Следва обръщане и пикиране под ъгъл около 80° към целта.
Преимущества и недостатъци
[редактиране | редактиране на кода]Преимуществата на комплекса са пълната автономност (при заредени контейнери), времето за привеждане в бойна готовност (само 5 мин.), ниска височина на полет на ракетата и мощната бойна глава.
Недостатъци са: технически стара ракета, голяма маса на заредена СПУ. Въпреки това „Рубеж“ остава бойна единица, способна да покрие крайбрежната зона в случай на опасност.
Оператори
[редактиране | редактиране на кода]Комплексът се произвежда до 1989 г. Въведен е в много страни от бившата Организация на Варшавския договор – ГДР, България, Полша, Румъния, както и в Куба и др.