Ветрен (област Кюстендил)

Вижте пояснителната страница за други населени места с името Ветрен.

---

Ветрен
Ветрен 42.056023, 22.770129 Ветрен
Общи данни
Население	6 души (15 март 2024 г.) 0,3 души/km²
Землище	20,975 km²
Надм. височина	969 m
Пощ. код	2579
Тел. код	07939
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	10817
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Невестино Димитър Стаменков (независим политик; 2003)

Ветрен е село в Западна България. То се намира в община Невестино, област Кюстендил.

География

Село Ветрен се намира в географската област Пиянец, южно от гр. Кюстендил, в полите на планината Осогово и е единственото село, разделено от границата между Република България и Северна Македония – част от южните му махали формират село Ветрен в Община Делчево на Северна Македония.

Махалите на село Ветрен на територията на България са: Боровичка, Геренска, Капралска, Новаковска, Смиленска, Агушка, Дамянска, Каровска, Вучка, Търговите и Ризовска.

Население

Година	1866	1880	1900	1926	1934	1946	1956	1965	1975	1978	1984	2008
Жители	451	461	522	687	722	768	540	388	178	161	115	15

История

Няма данни за възникването на селото. Северно от Ветрен в естествена пещера са открити следи от праисторическо селище от каменно-медната и бронзовата епоха.

За първи път селото се споменава в турски регистър от 1576 г. като Ветрене. През 1866 г. селото има 64 домакинства и 451 жители.

През 1893 г. селото има 7339 декара землище, от които 4518 дка ниви, 2518 дка гори и др. и се отглеждат 1929 овце, 724 кози, 242 говеда и 92 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Развиват се домашните занаяти.

През 1900 г. е открито училище, през 1913 г. е построена училищната сграда. Църквата „Свети Петър и Павел“ е построена през 1899 г.

През 1920 г. е открита пощенска станция, през 1926 г. е учредено читалище „Просвета“.

Учредени са кредитна кооперация „Пещера“ (1945) и читалище „Васил Левски“ (1948).

През 1948 г. започва усилено залесяване на района около селото с борови гори.

През 1957 г. е учредено ТКЗС „Справедливост“, което от 1962 г. е в състава на ДЗС - Кюстендил, а от 1979 г. е включено в състава на АПК - село Невестино.

Селото е електрифицирано през 1967 г. и водоснабдено през 1968 г.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява.

От 11 махали най-отдалечената отстои по земен път на около 10 км от центъра на селото. Повечето от тях вече са обезлюдени.

Исторически, културни и природни забележителности

• Църква „Свети Петър и Павел“. Представлява еднокорабна едноапсидна постройка. От надпис на перилото на балкона се установява, че е построена през 1899 г. от майсторите Петре Стоилов Атанасов, Лазо Ангелов и Мите Тачов, а иконите са рисувани от Иван Костадинов (1850 – 1917) от Петрич и Аце Костадинов (Атанас Буовски) от село Буф, днес в Гърция.

Религии

Село Ветрен принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Личности

Петър Попдимитров

• Петър Попдимитров, български революционер от ВМОРО
• Стоян Александров, родом от село Илия. Понастоящем жител на София. Икономист доцент в Софийския университет. Член на БСП. Кандидат за кмет на София на кметските избори 2003 г.

Литература

• Захариев, Йордан – Сборник за народни умотворения. книга XIV. Пиянец, София, 1949 г.;
• Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.14;
• Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 107 - 108.;
• Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт;
• Танев, Стоян – Невестино, 2004 г.

Външни препратки

• Официален сайт на Община Невестино