Илия (село)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Илия.
| Илия | |
 Параклис Св. Илия в село Илия | |
  Илия  Илия | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 21 души[1] (15 март 2024 г.) 1,35 души/km² |
| Землище | 15,625 km² |
| Надм. височина | 815 m |
| Пощ. код | 2581 |
| Тел. код | 07939 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 32696 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Невестино Димитър Стаменков (независим политик; 2003) |
| Илия в Общомедия | |
Илия е село в Западна България. То се намира в община Невестино, област Кюстендил.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Илия се намира в планински район, областта Пиянец. Разположено е по източните склонове на върховете Езерник и Човеко, по западните, източните и южните склонове на височината Ветрова воденица.
Планирано е близо до село Илия да се изгради нов контролно-пропускателен пункт между България и Северна Македония.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]За първи път се споменава в регистър от 1576 г. като Кленовик, в което е влизало и съседното село Църварица.
При направени проучвания в голямата пещера „Радина пещера“ край село Илия се е установило, че е била населявана в края на каменномедната епоха и ранножелязната епоха. В областта са открити и материали от средния неолит и ранния неолит.
До селото има река, която се нарича Турската река. Тя се казва така, защото според местното предание който турчин я преминел животът ставал застрашен от живеещите българи до тази река. По време на османската власт в този район са се заселили малко преселници от Кюстендил. Те всъщност са търсели убежище, скрито в планината, за да не могат да ги открият турските власти. Така в този район до днес не се гледа с добро око на турците от малцината останали живи там.
До преди 10 ноември 1989 година в близост до селото всяка година се е правил събор на „Черната скала“. Там отиваха както местните и потомците им от цяла България, така и много жители от тогавашната Югославия.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 71 | 100,00 |
| Българи | 71 | 100,00 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 0 | 0,00 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Пещера „Радина пещера“
- Параклис „Св. Илия“ с храмов празник на 20 юли. Събират се средства за възстановяването му. При кмета е отворена книга и всеки може да се запише, след като даде дарение за това благородно начинание.
- Параклис
-
-
-
-
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени
- Стоян Александров (1949 — 2020), финасист и банкер. Министър на финансите в правителството на Любен Беров. През 2003 г. е издигат от БСП като кандидат за кмет на София, но губи на втория тур от Стефан Софиянски.
- Спас Янев Панчев (р.1950), депутат от XLII народно събрание.[4]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Танев, Стоян, „Невестино“, 2004
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ В. Сега, 25 октомври 2004 г.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Профил на уебсайта на Народното събрание Архив на оригинала от 2013-10-29 в Wayback Machine., посетен на 25 октомври 2013
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||