Длъхчево-Сабляр

Длъхчево-Сабляр
Длъхчево-Сабляр 42.151389, 22.794722 Длъхчево-Сабляр
Общи данни
Население	5 души (15 март 2024 г.) 0,762 души/km²
Землище	6,697 km²
Надм. височина	808 m
Пощ. код	2582
Тел. код	07913
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	21292
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Невестино Димитър Стаменков (независим политик; 2003)

Длъхчево-Сабляр е село в Западна България. То се намира в община Невестино, област Кюстендил.

География

Село Длъхчево-Сабляр се намира в планински район, в географската област Пиянец, югоизточно от град Кюстендил, разположено по течението на Клисурския поток и по левия бряг на Саблярска река. Махалите на селото са Милчовска, Лазовска, Славевска, Жмуранска, Атовска, Вучкодолска и Юручка.

Местността е много живописна, тъй като теренът е зает от естествени иглолистни гори, характерни за този планински регион. Поради ниската степен на урбанизация са запазени почти непокътнати местообитанията на редица птици и бозайници, които все по-рядко се срещат напоследък. Преди обитавано постоянно, днес селото се използва като вилна зона от собствениците на имоти там.

Население

Година	1880	1900	1920	1934	1946	1956	1965	1975	1978	1984	2009
Население	84	208	283	327	361	266	162	83	83	63	22

История

За първи път се споменава в турски регистър от 1576 г. като Тлъчево.

При преброяване на населението през 1880 г. са записани две отделни села – Длъхчево и Сабляр. През 1884 г. двете села се обединяват в днешното Длъхчево-Сабляр.

В махала Юручка се е намирала работилницата за бомби на ВМОРО, организирана и ръководена от Гоце Делчев през 1897 година.

През 1893 г. селото има 10615 декара землище, от които 8965 дка гори, 1432 дка ниви, 149 дка естествени ливади, 39 дка овощни градини и др. и се отглеждат 408 овце, 340 кози, 100 говеда и 39 коня. Основен поминък на селяните са земеделие (овощия, зърнопроизводство), животновъдство и дърводобив. Развиват се домашните занаяти.

В селото е открито училище (1920 г.) и читалище „Наука“ (1927 г.). През 1946 г. е създадена потребителна кооперация „Борба“.

През 1957 г. е учредено ТКЗС „Победа“, което от 1962 г. е в състава на ДЗС – с. Рашка Гращица, а от 1979 г. е включено в състава на АПК – с. Невестино.

От 1948 г. в района започва усилено залесяване.

Селото е водоснабдено (1946 – 1947 г.) и електрифицирано (1957 г.).

Активни миграционни процеси

Религии

Село Длъхчево-Сабляр принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Литература

• Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 192.;
• Танев, Стоян – „Невестино“, 2004 г.

Външни препратки

• Официален сайт на Община Невестино Архив на оригинала от 2021-10-02 в Wayback Machine.