Мърводол
| Мърводол | |
  Мърводол  Мърводол | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 31 души[1] (15 март 2024 г.) 2,62 души/km² |
| Землище | 11,883 km² |
| Надм. височина | 570 m |
| Пощ. код | 2655 |
| Тел. код | 07915 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 49566 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Невестино Димитър Стаменков (независим политик; 2003) |
| Мърводол в Общомедия | |
Мърводол е село в Югозападна България. То се намира в община Невестино, област Кюстендил.
География
[редактиране | редактиране на кода]Разположено е в южните склонове на местността Разметаница, на около 2 км от левия бряг на река Струма на 3 км от шосето Кюстендил - Дупница. Отстои на 5,686 км от село Невестино на 19.319 км от гр.Кюстендил и на 60,018 км от гр.София. Състои с от център и две махали. Купно село.
Население
[редактиране | редактиране на кода]- 1880 г. – 232 жители
- 1900 г. – 382 жители
- 1926 г. – 668 жители
- 1934 г. – 742 жители
- 1946 г. – 801 жители
- 1956 г. – 759 жители
- 1965 г. – 428 жители
- 1975 г. – 225 жители
- 1978 г. – 202 жители
- 1984 г. – 131 жители
- 2008 г. – 61 жители
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 53 | 100,00 |
| Българи | 53 | 100,00 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 0 | 0,00 |
Историческо развитие
[редактиране | редактиране на кода]Няма запазени писмени сведения за периода на неговото възникване. За първи път се споменава в турски регистър от 1576 година. На 1,5 км южно от селото, в местността „Извора“ има запазени останки от средновековната църква „Св. св. Козма и Дамян“ от XIV век, с два стенописни слоя от XIV и XVI век. Следи от антични крепости има на 1.32 км югоизточно от селото, на връх "Нечуй Глас", и на 0.81 км югозападно от центъра на селото. В землището са намерени находки от меднокорубести монети от XII и XIII век.
в края на XIX век землището е 3807 дка (1991 дка ниви, 404 дка естествени ливади, 292 дка гори, 117 дка лозя и др.). Основен поминък са замеделието и овцевъдството. Създават се училище (1890), читалище „Хр. Ботев“ (1928) и потребителна кооперация (1941).
През 1956 г. е учредено ТКЗС „Любен Шилегарски“, което от 1979 г. е включено в състава на АПК „Струма“ – с.Невестино. Построена е пощенска станция (1959) и нова училищна сграда (1963). Селото е електрифицирано (1958), водоснабдено, асфалнтирани са част от улиците, площадът и отклонението от шосето Кюстендил - Дупница (1972).
Активни миграционни процеси. Перспективите за развитие на селото са свързани със земеделието, пасищното животновъдство и развитието на селски, културен и църковен туризъм.
Исторически, културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]
- Средновековна църква „Свети Свети Козма и Дамян“, построена през втората половина на XIV век, обявена за паметник на културата от национално значение (ДВ, бр.38 от 06.05.1972 г.)
Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]Костадин Станкев Спасов (1926 – 1983) – герой на социалистическия труд, директор на Оловно-цинков завод – гр. Кърджали, изобретател и рационализатор.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Танев, Стоян. Невестино, 2004 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на Община Невестино Архив на оригинала от 2021-10-02 в Wayback Machine.
- Разстояния от село Мърводол до други населени места в България
- Паметници на културата в Община Невестино
- Църквата при с. Мърводол Архив на оригинала от 2007-10-10 в Wayback Machine.
- Галерия импресии от с. Мърводол
- Снимки от средновековната църква Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- Снимки от средновековната църква
- Антична крепост до с. Мърводол, на връх "Нечуй Глас"
- Антична крепост над с. Мърводол
| |||||