Атанас Буовски
| Атанас Буовски | |
| български зограф | |
| Роден |
1856 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Атанас (Аце) Попкостов (Костадинов), известен като Буовски, е български зограф от XIX-XX век. Рисува икони и стенописи. Добър колорист.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1856 година[3] в леринското село Буф в семейството на поп Константин Буфски. Баща му бяга от османския солунски затвор и се установява в свободна България – в Кюстендил, където към него по-късно се присъединява и синът му.[1][2]
Атанас работи в църквата „Света Марина“ в Ласкарево, където изписва стените и иконите.[1][2] Над южната врата отвътре има надпис: „Всичката живопись въвъ черквата „Св. Марина“, иконостаса съсъ голѣми и малки икони и сички други изображения и украшения по зидоветѣ, дирецитѣ и тавана, се извърши съсъ иждивение на г. Недѣлча Златковъ от с. Бождово вѣчна му память, покойня 1885 униіе 15 от рука Атанасова поп К. иконописец“. Иконата на Света Марина е датирана 1884 година, а тази на Света Богородица има надпис „ѿ руки Атанасова поп К = иконопісец 1884 октомвріе 5“. В притвора е голямата сцена „Водене на болния при врачката“. Колоритът на изображенията е добър, лицата и ръцете са в топли и приятни тонове, а облеклата са хармонизирани.[2]
След установяването му в Кюстендил Атанас изоставя живописта и се отдава и на строителство и бояджийство. Изгражда църквите в няколоко кюстендилски села – „Свети Димитър“ в Еремия, „Свети Димитър“ във Вратца, „Свети Илия“ в Лисец, „Възнесение Господне“ в Раненци и „Свети Георги“ в Друмохар. Автори е и на иконостасите в тях – обикновени дъсчени, но с резбовани царски двери.[3]
Умира на 1 април 1941 година.[3]
Неговото име носят известните Буовски скали над Кюстендил (често погрешно наричани Бухалски скали) на северозападния скат на хълма Хисарлъка, който е собственик на имот в подножието им.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 360.
- ↑ а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 291.
- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 292.
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 77.
