Венелин Пехливанов
Венелин Пехливанов | |
български актьор | |
Роден |
1936 г.
|
---|---|
Починал | |
Националност | България |
Работил | актьор |
Уебсайт |
Венелин Манев Пехливанов е български актьор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1936 г. в Сливен. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ с профил „актьорско майсторство“ в класа на Георги Стаматов. Той е състудент на Иван Раев, Димитър Буйнозов, Любомир Киселички, Иван Несторов, Борис Луканов, Лора Кремен, Нина Стамова.[1]
Сред по-известните му роли в театъра са на Иванко на Васил Друмев, „Сън в лятна нощ“, проф. Спасов в „Нощем с белите коне“. Участва и в постановки като „Альоша“ и „Братя Карамазови“.
Игра в Народния театър „Иван Вазов“ над 20 години, Театър „Българска армия“, Драматичен театър „Николай Хайтов“ в Смолян.
Участва в многобройни радиопиеси на Българското радио.
Награждаван е многократно с държавни отличия – лауреат на национални филмови и театрални фестивали, Заслужил и Народен артист и други награди.
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]- „Сборен пункт“ (Душан Ковачевич) – Иван Павлович
- „Вишнева градина“ (Антон Чехов) – Гаев
- „Последен срок“ (Валентин Разпутин) – Иля
- „Оптимистична трагедия“ (Всеволод Вишневски) – Вайонен
- „Под игото“ (Иван Вазов) – Тодор Каблешков
- „Казаларската царица“ (Иван Вазов) – съблазнителя Пенчо Трайчев
- „Златната карета“ (Леонид Леонов) – кариериста Маслов
- „Господа Головьови“
- „Добрата стара Англия“ (Съмърсет Моъм) – Сидней
- „Океан“ (Александър Щейн) – Платонов
- „Иван Шишман“ (Камен Зидаров) – Мурад
- „Прокурорът“ (Георги Джагаров) – следователят Николов
- „Иванко“ (Васил Друмев) – Иванко
- „Сън в лятна нощ“ (Уилям Шекспир)
- „Нощем с белите коне“ (Павел Вежинов) – проф. Спасов
- „Опит за летене“ (Йордан Радичков)
- „Альоша“
- „Братя Карамазови“ (Фьодор Достоевски)
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Евангелие по Матея“ (1990) (Стефан Грозданов)
- „Егмонт“ (1989) (Гьоте)
- „Разсед“ (1988) (Димитър Начев)
- „Реабилитация“ (1988) (Евгений Тодоров)
- „Представянето на комедията „Г-н Мортагон“ от Иван Вазов и Константин Величков в пловдивския театър „Люксембург“ в 1883 г.“ (1988) (Пелин Пелинов), 2 части – Гаврил Кръстевич
- „Гнездото на глухаря“ (1987) (Виктор Розов)
- „Под тревожните върхове“ (1986) (Драгомир Асенов)
- „След сезона“ (1985) (Димитър Начев)
- „Незабравими дни“ (1985) (Лозан Стрелков), 2 части
- „Процесът Стамболийски“ (1985) (Пелин Пелинов), 2 части
- „Владетелят на света“ (1985) (Александър Беляев), 3 части – Лудвиг Щирнер
- „Протокът съществува“ (1984) (Е Раблес)
- „Рози за доктор Шомов“ (1984) (от Драгомир Асенов, реж. Димитрина Гюрова и Николай Савов)
- „Кариера“ (1984) (Евгений Тодоров)
- „Клопка“ (1984) (Димитър Начев)
- „Ифигения в Таврида“ (1983) (Гьоте) – Тоаст
- „Разходка в събота вечер“ (1983) (Драгомир Асенов)
- „Още нещо за любовта“ (1983) (Едуард Радзински)
- „Вината“ (1982) (Александър Кургатников)
- „Лунният камък“ (1982) (Уилки Колинс), 3 части
- „Седем вика в океана“ (1982) (Алехандро Касона)
- „Под слънцето, близо до морето“ (1982) (Мирон Иванов)
- „Константин и Фружин“ (1982) (Радко Радков)
- „Стачката“ (1982) (Кирил Василев)
- „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“ (1982) (Антон Дончев), 6 части
- „Магелан“ (1981) (Еманюел Роблес) – Фернандо Магелан
- „Опасният завой“ (1981) (Джон Пристли)
- „Буря в тихо време“ (1981) (Кирил Василев)
- „Ако...“ (1980) (Самуил Альошин)
- „История на отживялото живуркане“ (1979) (Михаил Салтиков-Щедрин и Сергей Михалков), 2 части – Иван Тимофеевич
- „Нощният отпуск на затворника М“ (Богдан Глогински) (1978)
- „Ленин влезе в нашия дом“ (1977) (Георги Караславов)
- „Съдии на самите себе си“ (1977) (Кольо Георгиев)
- „Професия за ангели“ (1977) (Драгомир Асенов)
- „Табакера 18 карата“ (1977) (Никола Русев)
- „Забравете Херострат“ (1975) (Григорий Горин)[2]
- „Не подлежи на обжалване“ (1973) (Лозан Стрелков)
- „Луди пари“ (1973) (Николай Островски)
- „Ръка Илиева“ (1969) (Стоян Загорчинов)
Хумористични миниатюри
- „Експериментът“ (Петър Незнакомов) – писателят Г. Христосков
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
2003 | Сорая – („Soraya“) | Италия / Германия / Франция | Хюсеин Ала | |
2002 | Папа Йоан – („Papa Giovanni – Ioannes XXIII“) | 2 ч. | Италия / Германия / | кардинал Тисеран |
1993 | Младият Пикасо – („El joven Picasso“) | 4 | Испания | (в 2 серии: 3 и 4) |
1988 | Събеседник по желание | режисьорът | ||
1988 | Солвейг | маестрото | ||
1983 | Черно-бяло (тв) | |||
1982 | Признавам всичко | 3 | Мордщайн | |
1982 | Рицарят на бялата дама | 3 | директорът | |
1981 | Търновската царица | аптекарят | ||
1981 | Ударът | беловласият | ||
1980 | Приключенията на Авакум Захов | 6 | геологът Боян Ичеренски – (в 2 серии: 1 и 2) | |
1979 | Сами сред вълци | 5 | подполковник Костов (в 5 серии: I, II, III, IV, V) | |
1978 | Хора и богове | 3 | Пиреев, учен | |
1978 | Топло | новият директор на затвора | ||
1977 | Петимата от РМС | 5 | чете текста във филма (в 5 серии: от I до V вкл.) | |
1977 | От другата страна на огледалото | господин Желев | ||
1976 | Залутан по пътя | |||
1975 | Сладко и горчиво | третият, „Черния“ | ||
1975 | Да изядеш ябълката | |||
1974 | Белимелецът | онбашията | ||
1971 – 1972 | Това спокойно всекидневие | 3 | полковник Норман | |
1971 | Откраднатият влак | България / СССР | подпоручикът | |
1969 | Осмият | висш полицай | ||
1968 | Прокурорът | братът на Миладин Войнов | ||
1968 | Първият куриер | България / СССР | Георги Бакалов | |
1967 | Последният войвода | капитан Стрелчев | ||
Може би утре, може би никога... | 2 | Уулфсхайм |
Звукороли и участия в звукозаписи
[редактиране | редактиране на кода]През социализма актьорът участва в множество звукозаписи, предназначени за учебните институции.
- „Бележити химици“ (Учтехпром, 1979 г.)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Севелина Гьорова, „Вечният антагонист. Венелин Пехливанов пресъздаде образи на мислещи хора с мащаб, със своя жизнена философия и кредо“, в-к „Дума“, 17 август 2006.
- ↑ "Златен фонд": 83 години от рождението на Венелин Пехливанов // БНТ. Посетен на 13.11.2022.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Венелин Пехливанов в Internet Movie Database
- ((ru)) Венелин Пехливанов в КиноПоиск
- ((ru)) Венелин Пехливанов в Кинотеатр