Васил Китов

Тази статия е за архитект-реставратор Васил Китов. За археолога вижте Георги Китов.

---

Васил Бориславов Китов
български архитект, реставратор
Роден	14 януари 1944 г. Самоков, Царство България
Починал	23 октомври 2013 г. София, Република България
Националност	България
Учил в	Архитектурен факултет, ВИАС, (след 1990 г. УАСГ)
Работил	НИПК (След 2009 г. НИНКН)
Семейство
Баща	Борислав Костов Китов
Майка	Стиляна Христова Танушева
Съпруг	Румяна Сарафова
Деца	Милена и Боряна

Васил Бориславов Китов е български архитект, един от най-изявените специалисти в сферата на реставрацията от втората половина на XX в. и първото десетилетие на XXІ в. в България. Сред неговите по-известни проекти за реставрация са: Боянската църква, църквата „Св. Богородица“ в Драгалевския манастир, базиликата „Св. София“, църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ в София, централната синагога в София, сградата на Народното събрание и много други.

Биография

Васил Kитов е роден на 14 януари 1944 г. в Самоков като най-голям син от 3 деца (сестра Ана – 1946 г. и брат Николай – 1956 г.) в семейството на Борислав Костов Китов – ставрофорен иконом и талантлив самодеен художник, скулптор и дърворезбар, и Стиляна Христова Танушева. Основното си образование получава в училище „Самоковска комуна“, а средното в гимназия „Константин Фотинов“ в Самоков. От 1964 г. живее в София, където завършва висше образование в Архитектурния факултет на Висшия инженерно-строителен институт (ВИАС, след 1990 г. УАСГ) през 1975 г. През 1972 г. сключва граждански и църковен брак с Румяна Сарафова. Има две дъщери – Милена (1975 г.) и Боряна (1978 г.).

Още по време на следването си през септември 1971 г. започва работа в Националния институт за паметниците на културата (НИПК), след 2009 г. НИНКН) в отдела на арх. Златка Кирова. Върху неговото формиране като архитект-реставратор голямо влияние оказва арх. Никола Мушанов, на чиято работа по реставрацията на джамията в Самоков е свидетел още като юноша. Работи в НИПК от 1971 до 1992 г. като проектант, ръководител група, ръководител ателие „Сердика“ и експерт. През 1981 г. специализира в Центъра по консервация и реставрация ICCROM в Рим.

След 1992 работи в частни фирми: „Архконтекс“, „Толос проект“, „Толос – Китов“ ЕООД, София. Има дългогодишна преподавателска дейност (1998 – 2004 г.) в Нов български университет (НБУ) по направлението „Градоустройствено и архитектурно наследство на България (XVIII – XX в.)“. Член е на множество журита в конкурси на съответните професионални организации.

Въпреки тежкото си заболяване остава активен проектант до смъртта си на 23 октомври 2013 г.

Професионална кариера

Васил Китов е сред най-специализираните архитекти-реставратори с изключителен принос в опазването на архитектурното наследство на България. Като проектант в НИПК работи по реализацията на над 90 обекта за консервация, адаптация и реставрация на къщи и църкви в Мелник, Банско, Самоков, София и др., както и на археологически обекти в София, Мездра и стария град в Несебър.

По-значими обекти и проекти

• Църква „Св. Петка Самарджийска, 1972 – 1975 г. (в съавторство с арх. Н. Мушанов);
• „Анализ на градоустройственото развитие на централна градска част на София“ – част „Археология“, 1977 г.;
• „Концепция за доразкриване и експониране на археологията на антична Сердика (София)“, 1981 г.;
• Боянска църква, 1978 – 1985 г. (главен художник-реставратор Лозинка Койнова-Арнаудова 1978 – 1997 г. и проф. Григорий Григоров);
• Централна Синагога, 1989 – 1991 г. (отговорен проектант и ръководител на полидисциплинарен екип на НИПК);
• Реставрация на Троянски манастир, 1988 – 1989 г. – методическо ръководство;
• Реставрация на Роженски манастир, 1975 – 1976 г. (в съавторство с арх. Златка Кирова и арх. Никола Мушанов);
• Консервация и реставрация на археологически обекти в Несебър, 1993 – 1994 г. и 1999 – 2000 г.;
• Изследване на състоянието на средновековната църква „Св. Стефан“ в Несебър, 1994 г.;
• Ранно-християнска гробница със стенописи под ул. „Генерал Йосиф В. Гурко“ в София;
• Църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ в София 1994 – 1997 г.;
• Централна минерална баня (фасадна реставрация), 1980 – 1983 г. и 2002 – 2003 г.;
• Министерство на земеделието и горите (фасадна реставрация), 1999 – 2000 г.;
• Сградата на Народното събрание (фасадна реставрация), 2000 г.;
• Сградата на Военния клуб (Проект за преустройство в кафе-клуб на салоните на сладкарницата в партерния етаж), 1997 г.;
• Сградата на Първа мъжка гимназия в София, 1999 г.;
• Средновековната църква „Св. Спас“ в София, 2005 г.;
• Базиликата „Св. София“ в София, (интериори и подземния музей в археологическото ѝ ниво)

, 1996 г., 2001 – 2004 г. и 2010 – 2012 г.;

• Последният му обект е експониране на археологическите останки под Ларгото – Археологически културно-комуникационен комплекс „Сердика“, (етап 1), 2013 г.

В чужбина

• Църквите „Св. Георги“ (2001 – 2004 г.) и „Св. Св. Константин и Елена“ (2001 – 2008 г.) в Одрин, Турция;
• Проучване на Българската Екзархия и Метоха „Св. Иван Рилски“ (адаптация на интериорите, 2009 г.) в Истанбул, Турция;
• Реставрация на Зографския манастир, източен сектор (2006 – 2007 г.), Атон, Гърция.

Награди

• Голяма Награда на САБ – 1991 г. – за реставрацията на Централната Синагога, София;
• Голяма Награда на САБ – 2008 г. – за реставрация на българската православна църква „Св. Св. Константин и Елена“, Одрин, Турция;
• Първа Награда в раздел „Архитектурно наследство“ през 1985, 1987, 1989, 1993 и 2010 г.;
• Втора Награда, 1995 г.;
• Диплома и медал, 1997 г.;
• Диплома и плакет от Биеналето на архитектурата, 1987 г.;
• Награда на фондация „Doron“, Израел, 1997 г.;
• Награда сдружение „Пимен Зографски“, 1998 г.;
• Награда на Rotary Club – София, 2002 и 2007 г.;
• Номиниран от САБ за награда „Паисий Хилендарски“ през 2000, 2001 и 2003 г.
• Награда за архитектура на София, 2005 и 2013 г.;
• Сребърен плакет на Министерски съвет на Република България за реставрация на българските православни църкви „Св. Св. Константин и Елена“ и „Св. Георги“ в Одрин, Турция;
• Медал на президента на Република България – за принос в опазването на българското архитектурно наследство;
• Кристален почетен знак от ректора на Тракийския университет, Одрин, Турция;
• Награда за архитектура на Министъра на културата на Република България, 2008 г.;
• Почетен гражданин на София, Столична община, 2012 г.;

Галерия

• 
  Църква Св. Петка Самарджийска
• 
  Сградата на Централна минерална баня, днес Регионален исторически музей – София
• 
  Църква „Св. София“
• 
  План на Археологическото ниво на базиликата „Св. София“
• 
  Античен културно-комуникационен комплекс Сердика – Зона Ларго
• 
  Драгалевски манастир „Успение Богородично“
• 
  Църква „Св.Св. Кирил и Методий“, София
• 
  Софийска синагога
• 
  Сградата на Народното събрание на Република България
• 
  Зографски манастир, Атон, Гърция
• 
  Българска праволсавна църква „Св. Георги“, Одрин, Турция
• 
  Тракийски университет, Одрин, Турция

Литература

• Архив „Васил Китов“, Архив Недвижими културни ценности, Регионален исторически музей – София (РИМ-София)
• Семеен архив Китови

Външни препратки

• Разходка из тайните на църквата Св. София, БНТ, 2011 г.
• Църквата „Св. София“ ще отвори своите подземия за посетители. Двери на православието, 4 септември 2012 г.
• СЛАВЕЙКОВ, Площад. Архитект Фърков за Ларгото: Добре е, че има дебат, но нека е в рамките на морала // Площад Славейков. 12 октомври 2015. Посетен на 23 юни 2023.
• Людмила Димова. – За хоросана и вярата // hkultura.com. Архивиран от оригинала на 2023-06-23. Посетен на 23 юни 2023. (на английски)сп. „Християнство и Култура“, година VIII, бр.1 (36), 2009, с. 106 – 116
• Почина архитект Васил Китов. Citybuild, 23 октомври 2013 г.
• Гълъбов, Славей (арх.). Арх. Васил Китов (1944 – 2013). 236 излишни думи за Васко. Култура, бр. 36 (3007), 01 ноември 2013 г.
• КАТАЛОГ „АРХИТЕКТ ВАСИЛ КИТОВ - РЕСТАВРАТОРЪТ“. - Регионален исторически музей – София, 06.08.2024 г.