Света Богородица Кубелидики
| „Богородица Кубелидики“ Παναγία Κουμπελίδικη | |
 Църквата от север | |
 Местоположение в дем Костур | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Костур |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Костурска |
| Архиерейско наместничество | Костурско |
| Тип на сградата | триконхален с купол |
| Изграждане | X – XI век |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Богородица Кубелидики“ в Общомедия | |
„Света Богородица Кубелидики“, известна и като Скутариотиса[1] и Кастриотиса[2] (на гръцки: Παναγία Κουμπελίδικη или Σκουταριώτισσα) е средновековна православна църква в град Костур (Кастория), Егейска Македония, Гърция.[3][4][5][6]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е разположена в Акропола на града, близо до крепостната стена.[5]
История
[редактиране | редактиране на кода]Според повечето изследователи – Габриел Миле, Анастасиос Орландос, Стилянос Пелеканидис, Питър Мегау, Рихард Краутхаймер, датира приблизително от X – XI век, на базата на сравнение с храмовете в Несебър и Епир.[6][4] Някои учени предлагат по-ранна дата - IX век.[5]
Името Кубелидики, тоест Куполна (от турското кубе, купол) храмът получава в османско време. Първоначалното име е Скутариотиса, което е отбелязано в надпис в основата на купола:[6][4]
| „ | …ΥΠΕΡΑΓΙΑΣ ΘΕΟΤΟΚΟΥ ΤΗΣ ΕΠΟΝΟΜΑΖΟΜΕΝΗΣ ΣΚΟΥΤΑΡΙΩΤΙΣΣΑΣ… ΕΚΕΝΟΥΡΓΗΘΗ Ο ΘΕΙΟΣ ΚΑΙ ΠΑΝΣΕΠΤΟΣ ΝΑΟΣ ΤΗΣ ΚΑΙ ΑΚΑΤΑΜΑΧΗΤΟΥ ΔΙΑ ΣΥΝΔΡΟΜΗΣ ΚΟΠΟΥ ΚΑΙ ΕΞΟΔΟΥ ΤΟΥ ΠΑΝΕΥΓΕΝΕΣΤΑΤΟΥ…[6][4]
на Пресвета Богородица, наречена Скутариотиса… Обнови се Божият и Пресвят и Непобеден Храм с приноса на труда и разходите на най-благочестивия… |
“ |
Прилагателното Ακαταμάχητος, тоест Непобедена, препраща към крепостта в която се намира храмът.[6][4] Също с крепостта е свързано и името Καστριώτισσα, тоест Крепостна, от κάστρο, крепост.[5]
В 1924 година църквата е обявена за паметник на културата.[7]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е малък правоъгълен храм с купол на четири арки между централния наос и три полукръгли конхи. На запад има тесен, по-голям на ширина, отколкото на дължина притвор с полукръгъл свод, а след него и външен притвор, добавен по-късно в края на XV век,[6][4] чийто свод е разрушен и впоследствие заменен с двускатен покрив. Входът на храма е от запад.[5] Голяма част от купола е разрушена по време на италианска бомбардировка в 1940 година, но е възстановена в 1949 година.[5] Той има забележителна керамична декорация.[8][6]
„Света Богородица Кубелидики“ е единствената триконхална църква, запазена до днес в района като декоративните тухлени елементи в нея наподобяват тези от „Свети Архангели Гимназиални“.[8] Никола Мавродинов свързва стила на църквата с този на костурската базилика „Свети Стефан“ и особено със „Свети Герман“ в преспанското село Герман, тъй като за разлика от други костурски църкви, тази група няма външна украса от псевдоконструктивни ниши. И при трите църкви прозорчетата в купола са украсени с широки страници и архиволти, заобиколени с корниз от „вълчи зъби“.[9] Храмът се отличава със забележителна архитектурна и декоративна хармония.[6]
Стенописи
[редактиране | редактиране на кода]
Стенописите, макар и разрушени на места, покриват изцяло вътрешните стени и западната стена отвън и са от няколко слоя – от XIII до XVII век.[5][10][6]
1260 - 1280 г.
[редактиране | редактиране на кода]Най-старите стенописи в наоса са от периода 1260 – 1280 година и са силно повредени от бомбардировките в 1940 година. Забележителни от този период са сцените Успение Богородично на западната стена и Новозаветната Света Троица в полукръглия свод на вътрешния притвор. Стенописите се отличават с изискани цветове и хармонични съчетания, единно зелено предаване на лицето и пластичност на облеклото, което добавя обем на фигурите. Този стил е типичен за константинополските ателиета.[10][6]
1495/1496 г.
[редактиране | редактиране на кода]
Значително по-добре са запазени са стенописите от XIV, XV и XVII век, които са както във вътрешността, така и по външната фасада на храма.[10][6]
От 1495/1496 година са стенописите на западната фасада на църквата, фрагментът в долната зона на северната стена на притвора с допоясно изображение на Свети Николай и фигурата на Свети Мина на кон на северната стена на втория притвор.[5]
Стенописите на западната фасада са силно избледнели особено в долната зона. На-отгоре на фасадата е развита композицията Дейсис (край на XIV век[6]). Под нея са сцени от житието на Свети Йоан Кръстител - Свети Йоан пред Ирод, Секновение, Танцът на Саломе и Пирът на Ирод.[10] Най-впечатляващата сцена е Танцът на Саломе (1496[6]). Под него има по-стар слой от края на XIV век с изображение на молитва.[10]
В първата зона на фасадата, в отделни рамки са изобразени Пророк Илия хранен от гарвана и Богородица Страстна северно от входа, както и Свети Йоан Кръстител южно от входа, и по-късно изписаната Света Петка. От тези изображения са останали само силуети, но са запазени на фотографии.[5]
Идентификация на зографското ателие
[редактиране | редактиране на кода]
Живописта от 1495/1496 година в църквата принадлежи към зрелия период от развитието на Костурската художествена школа през 90-те години на XV век. Дело на костурски зографи от същия период са фрагментът в църквата „Свети Николай Теологинин“ в Костур (края на XV век), стенописите в Погановския манастир (1499) и част от живописта в „Света Петка“ в Брайчино (края на XV век). Стенописите от западната фасада на „Света Богородица Кубелидики“ обаче имат най-близък паралел в по-голямата част от живописта в притвора на стария католикон „Свети Георги“ на Кремиковския манастир (1493). И в двете църкви присъства изображение на Свети Йоан Кръстител без крила и със свитък, което и рядък иконографски вариант.[5]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Δασκαλάκης Νικόλαος. Παναγιά η Κουμπελίδικη: οδηγός επισκέπτη, Θεσσαλονίκη, 1992.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Παναγία Κουμπελίδικη ή Σκουταριώτισσα-Παναγία του Πάθους „Αμόλυντος“, архив на оригинала от 16 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100716124923/http://www.parembasis.gr/2003/03_11_19.htm, посетен на 9 февруари 2009
- ↑ Παϊσίδου, Μελίνα. Παναγία Κουμπελίδικη ή Καστριώτισσα Καστοριάς // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 20 май 2014 г.
- ↑ Παναγία Κουμπελίδικη ή Σκουταριώτισσα, Καστοριά // Greek Orthodox Religious Tourism. Посетен на 23 октомври 2016.
- ↑ а б в г д е Παναγία Κουμπελίδικη // 7ο Δημοτικό Καστοριάς. Архивиран от оригинала на 2018-12-22. Посетен на 22 декември 2018.
- ↑ а б в г д е ж з и к Кунева, Цвета. Костур, църква „Св. Богородица Кубелидики“ (стенописи от 1495/1496) // Пътища на балканските зографи. Посетен на 6 октомври 2020 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 17. (на гръцки)
- ↑ ΠΔ 3-11-1924 – ΦΕΚ 279/Α/6-11-1924 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2023-01-23. Посетен на 9 юли 2018.
- ↑ а б Базайтова, Ралица. Черквите на Костур // Православието. Посетен на 18 май 2014 г.
- ↑ Мавродинов, Никола. Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство. София, 1959. с. 270.
- ↑ а б в г д Παναγία Κουμπελίδικη ή Σκουταριώτισσα // Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Καστοριάς. Архивиран от оригинала на 2016-12-27. Посетен на 26 декември 2016.
