Света Петка (Брайчино)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.
| „Света Петка“ „Света Петка“ | |
 | |
 Местоположение в Ресен | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Брайчино |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Преспанско-Пелагонийска |
| Архиерейско наместничество | Ресенско |
| Изграждане | XV век |
| Статут | паметник на културата |
| „Света Петка“ в Общомедия | |
„Света Петка“ (на македонска литературна норма: „Света Петка“) е средновековна църква в преспанското село Брайчино, част от Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1][2]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е в центъра на манастирски комплекс на изток от селото.[1] До северната стена на светилището има извор със светена вода, смятана за изцелителна.[3][4]
История
[редактиране | редактиране на кода]Издигната и изписана е в последната четвърт на XV век.[1] В един период е била запусната.[5][6]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Представлява еднокорабна, малка по размери сграда с двускатен покрив и тристрана апсида.[5]
Стенописи
[редактиране | редактиране на кода]Най-старата живопис е запазена на източната и западната стена на наоса, както и на западната фасада от най-стария дял, която с по-късното дограждане става източна стена на нартекса. На източната стена в апсидалната конха са допоясните изображения на Света Богородица с малкия Христос в горния дял и Светата литургия, в която участват отците Свети Василий Велики и Свети Йоан Златоуст, в най-долната зона. Между тях е малкият Христос, който като жертва лежи в широка градина. От двете страни са мъчениците Свети Симеон и Свети Даниил. В нишата на протезиса е фигурата на първомъченик Свети Стефан, а в тази на дяконикона е допоясното изображение на Роман Сладкопевец. В по-горната зона на източната стена обичайно е Благовещение с фигурите на Архангел Гавриил и Света Богородица. На някогашната западна фасада доминира изображението на Страшния съд, запазена само в елементи. Най-горе е иконографията на Царския дейсис. В патронната ниша е допоясното изображение на Света Петка с кръст в дясната ръка. Вляво и вдясно от нишата са Свети Мина и Свети Георги на кон. Стилистичният анализ показва, че неизвестният автор принадлежи към Костурската школа. В църквата са запазени и остатъци от стенописи и икони от XVI, XVII и XIX век.[3]
Стенописите от края на XV век са дело на ателие, принадлежащо към Костурската художествена школа.[7]
-
Архангел Михаил -
Пророк Йеремия -
Свети Мина и укротени зверове -
Живопис в олтарната ниша -
Успение Богородично -
Богородица Ширшая небес
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Палигора, Ристо. Каталог Цркви и Манастири на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион. с. 16. Посетен на 2 юли 2015. Архив на оригинала от 2015-07-03 в Wayback Machine.
- ↑ Поповска-Коробар, Викторија. Зидно сликарство с краја XV века у манастирској цркви Свете Петке код Брајчина // Зборник радова Византолошког института XLIV. 2007. с. 549 - 573.
- ↑ а б Палигора, Ристо. Каталог Цркви и Манастири на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион. с. 18. Посетен на 2 юли 2015. Архив на оригинала от 2015-07-03 в Wayback Machine.
- ↑ Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 24 - 25. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.
- ↑ а б Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
- ↑ Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 150.
- ↑ Кунева, Цвета. Костур, църква „Св. Богородица Кубелидики“ (стенописи от 1495/1496) // Пътища на балканските зографи. Посетен на 6 октомври 2020 г.
