Направо към съдържанието

Преспанско-Пелагонийска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Битолска епархия)
Преспанско-Пелагонийската епархия
Изглед към митрополията в Битоля
Местно имеПреспанско-пелагониска епархија
ЦъркваМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
СтранаСеверна Македония
ЦентърБитоля
Архиерейски наместничестваБитолско,
Прилепско,
Ресенско
ПредстоятелПетър
Санмитрополит
Викарен епископКлимент, Никола
Сайтwww.pppe.mk
Преспанско-Пелагонийската епархия в Общомедия

Преспанско-Пелагонийската епархия (на македонска литературна норма: Преспанско-пелагониска епархија) е една от епархиите на Македонската православна църква, разположена в югозападната част на Северна Македония на територията на историко-географските области Преспа и Пелагония. В нея влизат градовете Битоля, Прилеп, Ресен, Демир Хисар и Крушево. Управлява се от митрополит Петър Преспанско-Пелагонийски. Катедрален храм на епархията е „Свети Димитър“ в Битоля.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Първо споменаване на Пелагонийската епархия е от 1018 година в грамотите на Василий II. В епархията влизат Велес и Прилеп. Около 1600 година битолският епископ носи титлата пелагонийски и прилепски, а по-късно само пелагонийски.

В XVI век Преспанска епархия става самостоятелна епископия. Неин пръв епископ е Агапий от 1528 до 1529 г.[1]

Митрополит Давид Прилепски е споменат в 1454 – 1455 година в надписа в църквата „Свети Илия“ в Долгаец[2] и в 1467 – 1468 в обширните дефтери за Прилепска каза.[3] Прилепски митрополит Йосиф е споменат на икони в манастира Трескавец, като обновител на манастира в 1652 и 1657 г.[4]

Печат Пелагонийска българска митрополия, 1897 година с подпис на секретаря Спиридон Мирчев. Източник: ДА „Архиви“.

В 1913 година с установяването на сръбската власт и прогонването на патриаршеските и екзархийските митрополити, Битолска епархия се управлява от Варнава Дебърски и Велешки. По време на Първата световна война и българската окупация епархията е управлявана от стария екзархийски владика Авксентий Пелагонийски, който в 1916 година мести седалището в Прилеп, тъй като Битоля пада в ръцете на Антантата. След войната епархията отново се управлява от Сръбската православна църква. В 1922 година се сдобива с първия си редовен епископ Йосиф Цвийович. В 1931 година към нея е присъединена Охридската епархия и е формирана Охридско-Битолска епархия с център в Битоля, като катедрата е поета от дотогавашния митрополит Николай Охридски до смъртта му в 1931 г. Митрополит в 1938 - 1939 е Платон, а после епархията е управлявана от Викентий Злетовско-струмишки (1940 – 1941).

След разгрома на Югославия от Германия през пролетта на 1941 година, Българската екзархия възстановява своя диоцез в анексираните от България части от Вардарска и Егейска Македония и в Западна Тракия. Временното управление на Охридско-Битолската епархия е връчено на митрополит Филарет Ловчански с помощник епископ Панарет Брегалнишки.[5]

В 1958 година при самопрогласяването на автокефалността на Македонската православна църква, като пръв епископ на тази епархия е избран Климент (Никола Трайковски), родом от Битоля. Името на епархията в този период е Преспанско-Битолска. В 1974 година, с арондацията на епархиите на Македонската православна църква името на епархията е върнато на Охридско-Битолска. След смъртта на епископ Климент в 1979 година, за администратор на епархията е назначен митрополит Гаврил Повардарски. В 1981 година за архиерей на епархията е избран митрополит Петър. При приемането на новия Устав на Македонската православна църква в 1994 година епархията е преименувана на Преспанско-Пелагонийска.[6]

Преспанско-пелагонийска епархия от 2002 до 2023 година е и епархия на каноничната православна църква на територията на Северна Македония – Православната охридска архиепископия под временното управлението на митрополит Марко Брегалнишки.

На 20 юни 2023 година територията на Крушевско-Демирхисарското архиерейско наместничество е откъсната от Преспанско-Пелагонийска епархия и е оформена като Крушевско-Демирхисарска епархия.[7][8]

Архиерейски наместничества и парохии (енории)

[редактиране | редактиране на кода]
Кръщелно свидетелство на Василка Мицова от Пелагонийската епархия на Българската екзархия с подписа на поп Ставри, 2 февруари 1883 г.
Кръщелно свидетелство на Димитър Андреев Димитров, по-късно емигрант в Стара Загора, от Пелагонийската епархия на Българската екзархия с подписа на поп Васил Младенов, 30 април 1906 г.

Преспанско-пелагонийската епархия има 4 архиерейски наместничества и 39 парохии.

Битолско архиерейско наместничество
  • Първа битолска парохия
  • Втора битолска парохи
  • Трета битолска парохия
  • Четвърта битолска парохия
  • Пета битолска парохия
  • Шеста битолска парохия
  • Беранечка парохия
  • Бистричка парохия
  • Буковска парохия
  • Добрушевско-Дедебалска парохия
  • Иваневска парохия
  • Краварско-Бачка парохия
  • Лисолайска парохия
  • Могилска парохия
  • Новачка парохия
  • Старавинска парохия
  • Шестнадесета приградска парохия
  • Седемнадесета приградска парохия
Прилепско архиерейско наместничество
  • Първа прилепска парохия
  • Втора прилепска парохия
  • Обършанска парохия
  • Варошка парохия
  • Малоконярска парохия
  • Ропотовска парохия
  • Тополчанска парохия
  • Плетварско-Беловодичка парохия
  • Долненско-Секирска парохия
  • Прилепецко-Витолищка парохия
Ресенско архиерейско наместничество
  • Първа ресенска парохия
  • Втора ресенска парохия
  • Трета ресенска парохия
  • Янковска парохия
  • Подмочанско-Любойнска парохия

Манастири

[редактиране | редактиране на кода]

Известни манастири в епархията са:

Епископи

[редактиране | редактиране на кода]
Преспански епископи и митрополити
Име Име Години
Агапий Αγάπιος 1528 – 1529[1]
Матей Ματθαίος 1607 – 1614[9]
Захарий Цигарас Ζαχαρίας началото на XVII век
Арсений Αρσένιος ? – 1668[9]
Теофан Θεοφάνης 1671 – 1685[10]
Партений Παρθένιος 1685 – ?[10]
Йоасаф Ἰωάσαφ ? – 1709[11]
Паисий Παίσιος 1709 – 1730[11]
Доситей Δοσίθεος 1730 – 1740[11][12]
Паисий Παίσιος споменат 1743[12]
Партений Παρθένιος скоро след Паисий[12]
Исая Ησαΐας 1771 - 1776
Пелагонийски епископи на Охридската архиепископия
Име Име Години
Митрофан Μητροφάνης 1528[13] или 1529[14] и в 1532[14][13]
Йоасаф Ιωάσαφ в 1579/80[15]
Григорий Γρηγόριος XVI век, превежда Дамаскин Студит[16]
Йеремия Ιερεμίας 1585 – около 1596
Стефан Στέφανος споменат от монаха Спиридон, който на 26 май 1600 година преписва миней за потреба на храма „Свети Никола“ в битолския манастир Градище[17][18]
Павел Παύλος споменат в негов антиминс от 1616 г., осветен за храма „Света Богородица“[19]
Данаил, син на Ангелко споменат в сиджили от 1623 г. като гарант на заем на охридския архиепископ Порфирий[20]
Дамаскин Δαμασκηνός подписал грамотата на архиепископ Аврамий отъ 1631 г., споменат от архиепископ Аврамий в 1634 г.[17]
Йосиф Ιωσήφ наречен прилепски митрополит в бележка на една икона в манастира Трескавец от 1657 г.[17]
Игнатий Ιγνάτιος в 1668 г. участвал в събора против еретика йеромонах Герасим[17]
Григорий Γρηγόριος след 1675 – 15 октомври 1679
Митрофан Μητροφάνης 15 октомври 1679 – ?
Григорий Γρηγόριος 1688 – 1695
Игнатий Ιγνάτιος в 1691[21]
Яков Ιάκωβος в 1699, в 1709, митрополит[21]
Йосиф Ἰωσὴφ 1714 – 1755, митрополит[21]
Григорий Γρηγόριος в 1749[21]
Неофит Νεόφυτος в 1755 – 1756[21]
Арсений Αρσένιος 1763 – 1767[21]
Пелагонийски митрополити на Цариградската патриаршия
Име Име Години
Натанаил Пелагонийски Ναθαναήλ 11 юли 1767 – 1770[21]
Симеон Пелагонийски Συμεών 1771 – 7 февруари 1783
Мелетий Пелагонийски Μελέτιος 1783 – 1795
Нектарий Пелагонийски Νεκτάριος споменат в 1794 г. и през юни 1803 г.
Йосиф Пелагонийски Ἰωσὴφ 1823 – 1825
Григорий Пелагонийски Γρηγόριος 1825 – 1833
Герасим Дзермиас Γεράσιμος Τζερμιάς 1833 – 1840
Герасим Пурнарас Γεράσιμος Πουρνάρας 1840 – 1853
Венедикт Византийски Βενέδικτος 1853 – 1869
Партений Пелагонийски Παρθένιος 1869 – 1876
Матей Петридис Ματθαίος Πετρίδης 1876 – 1887
Неофит Папаконстантину Νεόφυτος Παπακωνσταντίνου 1887 – 1891
Александър Ригопулос Αλέξανδρος Ρηγόπουλος 1891 – 1895
Козма Евморфопулос Κοσμάς Εύμορφόπουλος 1895 – 1899
Амвросий Ставринос Αμβρόσιος Σταυρινός 1899 – 1903
Йоаким Форопулос Ιωακείμ Φορόπουλος 1903 – 1909
Василий Георгиадис Βασίλειος Γεωργιάδης 1909 – 1910
Стефан Даниилидис Στέφανος Δανιηλίδης 1910 – 1912
Хрисостом Кавуридис Χρυσόστομος Καβουρίδης 1912 – 1913
Пелагонийски митрополити на Българската екзархия
Име Години
Евстатий Пелагонийски 1872
Григорий Пелагонийски 1897 – 1906
Авксентий Пелагонийски 1906 – 1913, 1915 – 1918
Битолски епископи на Сръбската православна църква
Име Име Години
Варнава Дебърско-Велешки, администратор Варнава 1913 – 1922
Йосиф Цвийович Јосиф 1922 – 1931
Охридско-битолски епископи на Сръбската православна църква
Име Име Години
Николай Велимирович Николај 1931 – 1936
Николай Велимирович, администратор Николај 1936 – 1938
Платон Охридско-Битолски Платон 1938 – 1939
Викентий Проданов, администратор Викентије Проданов 1940 – 1941
Преспанско-битолски, от 1974 г. охридско-битолски, от 1994 г. преспанско-пелагонийски митрополити на Македонската православна църква
Име Име Години
Климент Климент 1959 – 1979
Петър Петар 1981 –

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 7. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  2. ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 148. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  3. ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 149. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  4. ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 254. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  5. ↑ Елдъров, Светлозар. Възстановяване на екзархийското наследство в Македония. София, в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 131.
  6. ↑ Историски осврт // Преспанско - пелагониска епархија. Архивиран от оригинала на 2017-10-02. Посетен на 22 февруари 2014 г.
  7. ↑ ПОА се интегрира во МПЦ-ОА: Јован Вранишкоски стана митрополит крушевско-демирхисарски, епископот Давид викарен епископ на Скопската епархија // Скопско Ехо, 20/06/2023. Посетен на 22 юни 2023. (на македонска литературна норма)
  8. ↑ Соопштение (20.06.2023 14:38) // Македонска Православна Црква – Охридска Архиепископија, 20.06.2023. Посетен на 22 юни 2023. (на македонска литературна норма)
  9. ↑ а б Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 26. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  10. ↑ а б Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 491. Посетен на 9 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  11. ↑ а б в Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 391. Посетен на 9 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  12. ↑ а б в Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 392. Посетен на 9 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  13. ↑ а б Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 320. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  14. ↑ а б Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 237.
  15. ↑ Καρύδης, Σπύρος Χρ. Η μητρόπολη Καστοριάς τον 16ο και 17ο αιώνα. Προσθήκες και διορθώσεις στον επισκοπικό της κατάλογο // Μακεδονικά 35. Θεσσαλονίκη, 2005 – 2006. DOI:http://dx.doi.org/10.12681/makedonika.5. σ. 101. (на гръцки)
  16. ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 139. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  17. ↑ а б в г Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 239.
  18. ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 466. Посетен на 10 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  19. ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 384. Посетен на 9 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  20. ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 136-138. Към април 1623 г. Данаил е изплатил 23 000 акчета от заема на Порфирий.
  21. ↑ а б в г д е ж Гошевъ, Ив. Протоиерей. Антиминсътъ. Литургическо и църковно-археологическо изследване. София, Печатница „Художникъ“, 1925. с. 104.
     Портал „Православие“         Портал „Православие“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Преспанско-Пелагонийска_епархия&oldid=12439801“.