Направо към съдържанието

Битка при Кукуш и Лахна

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Битка при Кукуш и Лахна
Междусъюзническа война
Информация
Период19 – 21 юни 1913 г.
МястоКукуш и Лахна (днес в Гърция)
РезултатПоражение за България
Страни в конфликта
Царство България Царство България Гърция

Битката при Кукуш и Лахна (в чуждоезични изследвания: на гръцки: Μάχη του Κιλκίς-Λαχανά; на английски: Battle of Kilkis-Lachanas), състояла се на 19 – 21 юни 1913 година, е битка от Междусъюзническата война, която завършва с поражение на българската Втора армия от гръцките войски.

Планове, сили и разположение на противниците

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на юни 1913 година, когато концентрацията на войските издава намеренията на българското командване да насочи главните си сили срещу Сърбия, гръцкото командване разполага четири пехотни дивизии (2-ра, 3-та, 4-та и 5-а) и конната си бригада между Лъгадинското езеро и долното течение на Вардар за настъпление през Кукуш и Дойран в тила на българските войски, сражаващи се срещу сърбите. Този удар трябва да бъде подпомогнат от 10-а пехотна дивизия, която е базирана на десния бряг на Вардар (при Гумендже). Едновременно с това две дивизии (1-ва и 6-а) трябва да настъпят през Негован към Сяр и да прекъснат комуникациите между Македония и Западна Тракия (железопътната линия Сяр – Дедеагач). В тяхна помощ в района на Нигрита действа 7-а дивизия. Нейната задача е да завземе Орляк и да пресече пътя за отстъпление на българите през Струма.[1] Общата численост на гръцката армия в Македония в началото на войната надвишава 121 000 войници и офицери.[2]

Съгласно плана на българската главна квартира от 18 май (т. нар. план Савов – Нерезов) в първоначалната фаза на бойните действия 2-ра армия трябва да задържи позициите си по Карадаг и долното течение на Струма до изтласкването на сърбите от Криволак и поречието на Брегалница. След това с подкрепления от сръбския фронт тя трябва да настъпи и превземе Солун.[3] Към 15 юни армията с щаб в Сяр е разтеглена на над 150-километрова линия от Вардар до Орфанския залив. Две бригади от 3-та балканска дивизия заемат районите на Дойран и Кукуш. Eдна бригада от 10-а пехотна дивизия прикрива пътя Солун – Сяр при селата Негован и Зарово. Драмската бригада осигурява прикритие на моста на Струма при Орляк. Източно от реката остават Сярската бригада и 11-а пехотна дивизия, както и гарнизоните в пристанищата Порто Лагос и Дедеагач.[4] Общата численост на тези войски е към 75 000 души със 175 оръдия,[5] но по неофициални данни ефективните бойни формации на армията не надвишават 36 000 души.[6] Командващият 2-ра армия генерал Никола Иванов оставя голяма част от тези сили на беломорското крайбрежие, тъй като се опасява от военноморски десант.[4]

Настроено за настъпателна война срещу бившите съюзници, българското главно командване не подготвя алтернативни продоволствени бази и съобщения за войските си в Македония. Това ограничава тяхната маневреност и превръща отбраната на единствената снабдителна линия Сяр – Демирхисар – Дойран в основен приоритет на генерал Иванов, но до избухването на войната не са подготвени други укрепления, освен при Кукуш.[7]

Развой на бойните действия

[редактиране | редактиране на кода]
 Основни статии: битка при Кукуш, битка при Лахна и битка при Калиново

На 17 юни, едновременно с офанзивата на Четвърта армия срещу сръбските линии на Брегалница, 2-ра армия също преминава в настъпление. С крайния си ляв фланг (11-а дивизия и Сярската бригада) тя изтласква гърците от Правищко и ги принуждава да се оттеглят от левия бряг на Струма. В това време крайният десен фланг завзема Гевгели, прекъсвайки прекия контакт между гръцката и сръбската армия, а центърът напредва към Солун.[8]

Битката при Кукуш, худ. Сотирис Христидис
Битката при Лахна, худ. Сотирис Христидис

Въпреки слабата съпротива, настъплението е спряно на следващия ден със заповед на помощник-главнокомандващия генерал Михаил Савов. Поради поражението на 7-а пехотна дивизия от сърбите на Злетовската река, Савов отлага офанзивата срещу Солун и нарежда на командващия 2-ра армия да оттегли войските си, като прикрива направленията през Дойран и Сяр. За да спечели време за победа над сърбите, българската главна квартира планира да допусне гърците до Струмица, където трябва да им бъде нанесен контраудар.[9] Генерал Иванов преценява, че позициите при Кукуш и Лахна са най-изгодни за отбрана, и решава да задържи армията си на тях. Разбрал от прехванати съобщения за намерението на гръцкото командване да насочи войските си през Кукуш и Дойран, той иска подкрепления от стратегическия резерв на главното командване, но вместо на гръцкия исканата пехотна бригада е изпратена да подкрепи притиснатите части на сръбския фронт.[9]

Междувременно гръцките войски подсигуряват тила си, като пленяват българския гарнизон в Солун,[10] и на 19 юни се разгръщат срещу 2-ра армия. В резултат от боевете през този ден българските войски са изтласкани от предните си позиции. Втора балканска бригада, срещу която действат четири от осемте гръцки дивизии, се оттегля от Женско и Хамбаркьой към Кукуш, а 1-ва бригада от Десета дивизия – от Негован към Лахна, преследвана от гръцките 1-ва и 6-а дивизия.[11] Напредването на гръцката 10-а дивизия от Боймица през Вардар към Кукуш е задържано за три дни в дефилето при село Калиново и Арджанското езеро от части на 3-та балканска бригада (41-ви пехотен полк).[12] В същото време 7-а гръцка дивизия провежда демонстративни действия срещу Драмската бригада и 11-а дивизия край Струма южно от Нигрита.[13]

За да спре напредването на гърците, Иванов прехвърля войски от слабо ангажирания си ляв фланг при Тахино и Правища към Кукуш, Лахна и Сяр.[11] След повторен отказ на главната квартира да прати по-големи подкрепления, в нощта на 19 срещу 20 юни той подготвя отстъпление зад Струма. Изтеглянето е отложено, когато на следващия ден новоназначеният помощник-главнокомандващ генерал Радко Димитриев нарежда на резервната 2-ра бригада от 6-а бдинска дивизия да се върне от сръбския фронт край Щип обратно към Дойран.[14]

Докато гръцката пехота и артилерия маневрира за заемане на най-изгодни позиции за атака, боевете на 20 юни пред Кукуш и Лахна не водят до съществени резултати.[15] На 21 юни сутринта, благодарение на численото си надмощие, гърците обгръщат фланговете на 2-ра балканска и пристигналата Сярска бригада и ги принуждават да изоставят Кукуш. Защитата на слабо укрепената позиция при Лахна рухва в късния следобед под обстрела на превъзхождащата гръцка артилерия. Подкрепленията, разпоредени от командващия армията, пристигат на части и твърде късно. Въпреки очакванията на Иванов, изпратената от главната квартира 2-ра бдинска бригада не успява да стигне през този ден до Дойран и да повлияе по някакъв начин на битката.[16]

Равносметка

[редактиране | редактиране на кода]

С цената на 8700 убити и ранени[2] в битката при Кукуш и Лахна гръцките войски ликвидират непосредствената заплаха за контрола си върху Солун. Разбитата 2-ра българска армия успява да се оттегли на левия бряг на Струма, но поради претърпените значителни загуби (голям брой дезертьори,[17] над 3000 убити и ранени само при Кукуш,[18] по гръцки данни общо 6000 пленени и 130 оръдия на целия фронт[19]) не успява да противостои на последвалата офанзива на противника.[17] Гръцкото настъпление е спряно едва в средата на юли при Горна Джумая в резултат на Кресненската операция.[20]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Дървингов, П. История на Македоно-одринското опълчение. Том 2. София, Печатница „Нов живот“, 1925.
  • Марков, Г. Българското крушение 1913. София, Издателство на БАН, 1991.
  • Филипов, И. и др. Войната между България и другите балкански държави през 1913 г. Том 1. София, Държавна печатница, 1941.
  • Христов, А. Исторически преглед на войната на България срещу всички балкански държави – 1913 г. София, Печатница на Армейския Военноиздателски фонд, 1922.
  • Hall, R. The Balkan Wars 1912 – 1913. Prelude to the First World War. London and New York, Routledge, 2000. ISBN 0-415-22946-4.
  • Hellenic Army Operations during the Balkan Wars, стр. 99 – 111, в: Király, Bela. East Central European Society and the Balkan Wars. New York, 1987.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Филипов 1941, стр. 283, 287 – 288; Христов 1922, стр. 76
  2. ↑ а б Király 1987, стр. 107
  3. ↑ Филипов 1941, стр. 182
  4. ↑ а б Христов 1922, стр. 71
  5. ↑ Филипов 1941, стр. 161
  6. ↑ Марков 1991, стр. 91
  7. ↑ Марков 1991, стр. 85
  8. ↑ Христов 1922, стр. 73
  9. ↑ а б Марков 1991, стр. 84 – 86
  10. ↑ Христов 1922, стр. 75 – 76
  11. ↑ а б Дървингов 1925, стр. 622 – 623
  12. ↑ Христов 1922, стр. 80 – 81
  13. ↑ Дървингов 1925, стр. 624 – 625, 631
  14. ↑ Марков 1991, стр. 88 – 91
  15. ↑ Дървингов 1925, стр. 630 – 631
  16. ↑ Марков 1991, стр. 93 – 94; Дървингов 1925, стр. 640 – 642
  17. ↑ а б Христов 1922, стр. 87
  18. ↑ Филипов 1941, стр. 818
  19. ↑ Hall 2000, стр. 113
  20. ↑ Христов 1922, стр. 81 – 100, 211 и сл.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Битка_при_Кукуш_и_Лахна&oldid=11354746“.