Направо към съдържанието

Порто Лагос

Порто Лагос
Λάγος
Пристанището със сградата на пристанищна администрация (в жълто първа сграда от ляво)
Пристанището със сградата на пристанищна администрация (в жълто първа сграда от ляво)
Гърция
41.0058° с. ш. 25.1182° и. д.
Порто Лагос
Източна Македония и Тракия
41.0058° с. ш. 25.1182° и. д.
Порто Лагос
Ксантийско
41.0058° с. ш. 25.1182° и. д.
Порто Лагос
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемАбдера
Географска областЗападна Тракия
Надм. височина0 m
Население394 души (2001)
Пощенски код670 63
Порто Лагос в Общомедия
Пристанището през Втората световна война по време на възвръщането на Беломорската област на България

Порто Лагос (на гръцки: Λάγος, Лагос, на турски: Karaağaç) е село, беломорско пристанище на Бистонското езеро (Буругьол) в Западна Тракия, Република Гърция, дем Абдера. Според преброяването от 2001 година има 394 жители.

Разположено е в красив залив на 25 км югоизточно от град Ксанти, на брега между Бяло море и обширната езерна лагуна Буругьол (Вистонида). То е рибарски и оризодобивен център. Има плажове, пристанище. Намира се на крайбрежния път Ксанти – Гюмюрджина.

Лагуната е „влажна зона“ и заедно с плажовете са под защита на Министерството на околната среда. Обитава се от розово фламинго, пеликани, лебеди и други морски и сладководни птици.

В лагуната се намира манастирът „Свети Николай“; дълъг пешеходен дървен мост го свързва с брега. Манастирът е подчинен на Ватопедската обител на Атон. Според легендата е основан от император Аркадий, но сградите му ca доста по-нови. Смята се, че селото е от византийско време и се е казвало Пори.

При цар Симеон Велики през 9 век районът и областта са присъединени към България, в 1206 г. цар Калоян възстановява българския суверенитет.

Тук в 1344 г. севастократор Момчил успешно напада турците, унищожава техния отряд и изгаря корабите им в пристанището.

Към 7 ноември 1912 г. Българската войска освобождава Порто Лаго от османска власт. В годините след 1912 г. Беломорската област е част от България и в пристанището е базирано капитанство „Порто лаго“ – поделение на Българския беломорски флот и усилено се проучва да бъде построено главното българско пристанище на Бяло море, но след Ньойския договор територията е дадена на Гърция и поселението си остава малко.

През октомври 1915 г., след включването на България в Първата световна война на страната на Централните сили, пристанището в Порто Лагос е обект на многократни артилерийски атаки от разположените в района на Бяло море военноморски съдове на Антантата.

След 1941 г. българската администрация се връща и пътят до Порто Лагос е ремонтиран, тъй като е смятано важно пристанище между Кавала и Дедеагач. През 1943 г. получава името Бистон.[1]

След отварянето на граница с България през Родопите на 15 януари 2010 г. с новия ГКПП Златоград значението на туризма за местната икономика нараства и връзките с България стават интензивни. Има няколко хотела, ресторанти, магазини.

  1. Райчевски, Стоян, Беломорска България, Български бестселър – НМБКП, София, 2010 г.