Направо към съдържанието

Бистренци (община Демир Капия)

Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Бистренци.

Бистренци
Бистренци
— село —
ОУ „Димче Ангелов Габерот“ - Бистренци
ОУ „Димче Ангелов Габерот“ - Бистренци
41.4469° с. ш. 22.2006° и. д.
Бистренци
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаДемир Капия
Географска областДемир Капия
Надм. височина129 m
Население364 души (2002)
Пощенски код1442
Телефонен код043
Бистренци в Общомедия

Бистренци (на македонска литературна норма: Бистренци) е село в Северна Македония, в община Демир Капия.

Селото е разположено на север от град Демир Капия на левия бряг на река Вардар.

Бистренската джамия
Католическата църква „Свети Йосиф
„Света Петка“

В XIX век Бистренци е смесено село в Тиквешка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Бистренци е има 80 жители българи християни, 570 българи мохамедани и 22 цигани.[1]

Всички християнски жители на Бистренци са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бистрица има 80 българи екзархисти.[2]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. След Първата световна война мюсюлманите се изселват и в Бистренци се заселват словенски колонисти, които с частни средства изкупуват земя от землището на селото.[3] В 1935 година новозаселените словенци изграждат католическата църква „Свети Йосиф“.[4]

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Бистренци (Bistrenci) като българо-мохамеданско (помашко) село.[5]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Асен Панев Арсов от Неготино е български кмет на Бистренци от 17 септември 1941 година до 9 септември 1944 година.[6]

В 1967 година започва изграждането на църквата „Света Петка“, която е завършена и осветена в 1971 година.[7][4]

Според преброяването от 2002 година Бистренци има 364 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 315
албанци 3
турци 39
роми 0
власи 0
сърби 3
бошняци 0
други 25
Починали в Бистренци
  • Атанас Русев Христов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[9]
  • Велико Тодоров Милчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[10]
  • Димитър Радев Николов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[11]
  • Никола Христов Чолаков, български войник от с. Върбовка, редник, загинал 23 ноември 1915[12]
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 155.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
  3. Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 27.
  4. а б Стратегија за развој на туризмот во Општина Демир Капија 2020-2024. с. 23. (на македонска литературна норма) Архив на оригинала от 2021-05-21 в Wayback Machine.
  5. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  6. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  7. Демиркаписка парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 19 февруари 2014 г.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 май 2011 
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л. 1
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л. 2
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л. 3
  12. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л.9