Бистренци (община Демир Капия)
- Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Бистренци.
Бистренци Бистренци | |
— село — | |
ОУ „Димче Ангелов Габерот“ - Бистренци | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Вардарски |
Община | Демир Капия |
Географска област | Демир Капия |
Надм. височина | 129 m |
Население | 364 души (2002) |
Пощенски код | 1442 |
Телефонен код | 043 |
Бистренци в Общомедия |
Бистренци (на македонска литературна норма: Бистренци) е село в Северна Македония, в община Демир Капия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на север от град Демир Капия на левия бряг на река Вардар.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Бистренци е смесено село в Тиквешка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Бистренци е има 80 жители българи християни, 570 българи мохамедани и 22 цигани.[1]
Всички християнски жители на Бистренци са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бистрица има 80 българи екзархисти.[2]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. След Първата световна война мюсюлманите се изселват и в Бистренци се заселват словенски колонисти, които с частни средства изкупуват земя от землището на селото.[3] В 1935 година новозаселените словенци изграждат католическата църква „Свети Йосиф“.[4]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Бистренци (Bistrenci) като българо-мохамеданско (помашко) село.[5]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Асен Панев Арсов от Неготино е български кмет на Бистренци от 17 септември 1941 година до 9 септември 1944 година.[6]
В 1967 година започва изграждането на църквата „Света Петка“, която е завършена и осветена в 1971 година.[7][4]
Според преброяването от 2002 година Бистренци има 364 жители.[8]
Националност | Всичко |
македонци | 315 |
албанци | 3 |
турци | 39 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 3 |
бошняци | 0 |
други | 25 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Починали в Бистренци
- Атанас Русев Христов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[9]
- Велико Тодоров Милчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[10]
- Димитър Радев Николов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[11]
- Никола Христов Чолаков, български войник от с. Върбовка, редник, загинал 23 ноември 1915[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 155.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 27.
- ↑ а б Стратегија за развој на туризмот во Општина Демир Капија 2020-2024. с. 23. (на македонска литературна норма) Архив на оригинала от 2021-05-21 в Wayback Machine.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Демиркаписка парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 19 февруари 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 май 2011
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л. 1
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л. 2
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л. 3
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л.9
|