Афродита

Афродита
	Афродита
древногръцка богиня на любовта и красотата
Награди	Ябълката на раздора
Семейство
Баща	Зевс, Уран
Майка	Диона
Съпруг	Хефест
Партньор	Анхис; Фаетон; Адонис; Арес; Хермес; Дионис; Посейдон; Зевс
Деца	Антерос; Деймос; Ерос; Фобос; Хармония; Химерос; Хермафродит; Приап; Рода; Ерикс; Тюхе; Пейто; Еней; Харити
	Афродита в Общомедия

Тази статия е за древногръцката богиня. За албума на Кайли Миноуг вижте Aphrodite (албум).

Афродита (на гръцки: Αφροδίτη, „родена от морската пяна“), наричана и Киприда (от Кипър) и Анадиомена (излизаща от морето), в древногръцката митология e богиня на красотата и любовта, но не толкова като нежно чувство, колкото като бурна страст. В нея на любовната власт на Афродита се подчиняват не само хората, но и всички богове, освен богините Атина, Артемида и Хестия.^[1] Почитана е като даряваща изобилие богиня на плодородието, богиня на горите, спътница и добра помощница на плаващите по моретата. Отъждествява се с римската богиня Венера.

Произход

За произхода на Афродита има две основни версии.

Според Омировите епоси „Илиада“ и „Одисея“, най-ранните известни произведения на древногръцката литература, Афродита е дъщеря на Зевс и Диона.^[2]

Според поемата на Хезиод „Теогония“, когато Кронос отрязва гениталиите на Уран и ги хвърля в морето, около безсмъртната му плът се образува бяла пяна и от нея се ражда Афродита. Красивата богиня, излиза на сушата на остров Кипър,^[3] но за нейно родно място е считан остров Китера/Китира.

Изобразяване

Със своя източен произход Афродита е близка финикийската Астарта, вавилонско-асирийската Ищар и египетската Хатхор и е отъждествявана с тях. В този образ Афродита има свита от диви зверове – лъвове, вълци, мечки.

В Древна Гърция приближаващите я до малоазиатските богини черти са по-смекчени. С времето се утвърждава и разграничение между Афродита Урания - небесната Афродита, която отговаря на по-възвишените любовни стремления, и Афродита Пандемос - на целия народ, която е олицетворение на по-грубите и неопосредствени страсти.

Архаичната богиня се отличава със стихийна сексуалност. Тя владее разпалването на похотта и ирационалната човешка страст. Постепенно тя се превръща в кокетната и игрива Афродита, заела своето място сред боговете на Олимп, класическата Афродита – дъщеря на Зевс и Диона. В съхранените фрагменти от трагедията на Есхил „Данаиди“ Афродита също е представена като богиня на плодородието.

Една от статуите с най-голяма слава в Древността е Афродита Книдска – изработена от Праксител, във връзка с поръчка на жителите на о. Кос. Скулпторът им предлага 2 статуи, едната от които - изобразяваща богинята облечена (както е обичайно за женските статуи тогава, за разлика от мъжките), а другата – гола. Иновативното му решение не се харесва на островитяните, така че той намира на голата Афродита друг купувач - жителите на град Книд, в областта Кария. Там скоро се сдобива с голяма слава и витинският цар Никомед I предлага на жителите на Книд да им опрости дълговете, ако му отстъпят красивата скулптура, но те отказват. Статуята не се е запазила до наши дни, но по изображения върху монети са направени копия, близки до оригинала.

Афродита и Имерос, детайл от сребърен кантарос, 420 – 410 г. пр. Хр., част от Колекция Васил Божков, София, България

Прочута статуя на Афродита е и Венера Милоска, изложена в Лувъра. Тя е намерена случайно през 1820 г. на о. Милос от гръцки селянин. Виделият я френски офицер убедил френския консул в Константинопол да я купи за Френския музей, но тя вече била продадена на турски чиновник. В последвалата схватка статуята губи ръцете си, които остават на пристанището и не са намерени.

Митология

Хефест срещу Арес

В много от митовете Афродита е показана като суетна, раздразнителна и обидчива, както и като изневеряваща съпруга и прелюбодейка. Омъжена е от Зевс за мрачния бог-ковач Хефест, най-грозния сред боговете, нарочно понеже с изкусителната си хубост можела да предизвика свади между божествата. Но най-спокойният и уравновесен Вулкан не й се нрави; тя изглежда предпочита Арес – избухливия бог на войната. Нещастието да е женена за Хефест я кара да търси по-приятна компания в лицето на Арес, Адонис, Хермес. Той пък, честит с женитбата си, изковава за нея прекрасни украшения, с които е още по-неустоима за мъжете.

Хефест веднъж много остроумно я хваща в прегръдките на Арес, използвайки мрежа, и събира Олимпийците да им се присмиват. Пуска ги срещу обещанието да прекратят връзката си, но те бягат и не го спазват. В други легенди Афродита е съпруга на Марс (Арес).

Парис и Елена

Афродита е в основната на гибелната връзка между Хубавата Елена и Парис, станала повод да започне Троянската война. В самата война Афродита се опитва да се намесва в полза на троянците. Именно тя спасява Парис в двубоя му с Менелай, царя на Спарта.

Историята на Психея

Афродита силно ревнува красотата на смъртната Психея. Тя моли Ерос да хвърли някоя от златните си стрели към нея и да я накара да се влюби в най-грозния мъж на света, обаче той неволно убожда себе си с предвидената за девойката и се влюбва в Психея. В това време нейните родители се тревожат, че още не е задомена. Оракул, им казва, че съдбата на тяхната дъщеря е да има безсмъртен любовник, който живее на върха на особена планина. Примирена със своята съдба Психея и се изкачва на върха на планината. Там Зефир – западният вятър я подема и отнася до подножието. Тя влизла в една пещера и с почуда открива, че е пълна с бижута и нови дрехи.

Ерос я посещава всяка нощ в пещерата и прави любов с нея, изисквайки от нея само да не го осветява, за да не узнае кой е (или поне, че е бог - видно от крилата на гърба му). Нейните две сестри й завиждат и успяват да я накарат да наруши обещанието си. Капка от горещото масло от лампата капва на гърдите на Ерос, който се събужда и избягва. После сестрите на Психея тайно една от друга се изкачват към върха на планината, надявайки се Ерос да ги хареса, но загиват по пътя.

Психея търси своя любим в цяла Гърция и накрая стига до храм на Деметра, чийто под е покрит със смесени зърна, които тя разтребва и богинята я награждава, като й съобщава, че най-добрият начин да намери Ерос е да намери неговата майка Афродита и да спечели нейната благословия. Младата жена открива храма на Афродита и влиза вътре. Там Афродита ѝ възлага задача, подобна на тази в храма на Деметра, но ѝ дала невъзможно кратко време за изпълнението ѝ. Ерос се намесва, тъй като все още я обича, и кара няколко мравки да ѝ помогнат със зърната. Афродита е поразена от успеха й и й казва да отиде на полето, където пасат златни овце, и да вземе от тяхната златна вълна. Психея намира полето и вижда овцете, но е спряна от речен бог, чиято река трябвало да пресече, за да влезе в полето. Той й казва, че овцете са зли и злобни и ще я убият, но ако изчака до обяд, овцете ще отидат на сянка от другата страна на полето и ще заспят. Тогава тя ще може да събере вълната, полепнала по клоните и кората на дърветата. Психея прави това и Афродита била още по-удивена и ядосана от нейното оцеляване и успех. Накрая богинята твърди, че стресът от грижите за сина й, депресиран и болен в резултат на изневярата на Психея, я е накарал да загуби част от красотата си. Кара Психея да отиде при Хадес и да поиска от Персефона, кралицата на подземния свят, частица от нейната красота в черна кутия, която девойката отваря и изпада в безсъзнание. От смъртта я спасява пак Ерос и вече с одобрението на Зевс се жени за нея.

Адонис

Има 2 предания за Адонис. Според едното от тях, разпространено в гръко-римския свят благодарение на „Метаморфози“ на Овидий, Адонис е млад, красив ловец, роден при кръвосмешението на кипърския цар Кинирас с дъщеря му Мира (наказана за това, чрез превръщане в миртово дърво). Като любимец на богинята Афродита (Венера) младежът си спечелва ненавистта на съпруга ѝ, ревнивия бог Арес (Марс). Божеството изпраща един глиган, който го разкъсва. Кръвта му Венера превръща в цветето съсънка (анемона). Трогнат от мъката на дъщеря си, Зевс (представян в легендата, като баща на Венера, за разлика от други, в които това по-скоро е Уран) нарежда на брат си Хадес, бог на Подземното царството на сенките (душите), да пуска Адонис обратно на земята на всеки 6 месеца през годината, които той да прекарва с Афродита. Тогава природата се пробужда, защото Афродита се радва на любимия си.

Според другата легенда, Адонис е обичан не само от Венера, но и от Прозерпина (Персефона). За да има мир между тях, Зевс нарежда на Адонис да прекарва половин година на земята (на повърхността на Земята), а другата половина – в Царството на мъртвите (Аид), чиято владетелка е Персефона, като жена на Хадес.

Анхис

Афродита често внушава на Зевс страст към смъртни жени, което нейно умение го дразни и той решава да я накаже. Удава му се да я накара да се влюби в смъртния младеж Анхис, пасящ стадата в Ида, най-високата планина на Троада. За да не го уплаши, тя приема вид на смъртна девойка и казва, че е дъщеря на фригийския цар. Отдава му се и зачева от него сина му Еней, когото (вече в истинския си облик) му обещава да му доведе след 5 години и да му го остави завинаги.

Потомство (според различните източници)

От богове
- От Арес
  - Любовни божества: Ерос, Антерос, Химерос
  - Богинята на съгласието Хармония
  - Богове на страха и ужаса: Фобос и Деймос
- От Дионис
  - Харитите Аглая, Ефросина и Талия
  - Хименей - божество на брака и на сватбените песни.
  - Приап - покровител на селскостопанската продукция.
- От Хермес
  - Богините Евномия, Пейто, Родос/Рода, Тихе/Тюхе (Фортуна)
  - Хермафродит - роден като мъж, по-късно - превърнат в андрогин.
От смъртни мъже
- От Анхис - Еней - троянски герой и далечен прародител на Ромул и Рем, основателите на Древен Рим.
- От Бут от остров Сицилия - (Аполодор, I, 9, 25) - Ерикс

Вижте също

Лимеранс
Перла
"Иполит" - трагедия от Еврипид
Евринома
Апелес
Приапизъм
Юлии
Лето
"Златното магаре" - античен роман на Апулей
Полихимния

Източници

↑ Кун, Н. А. Старогръцки легенди и митове. Наука и изкуство, 1967. с. 51 – 52.
↑ L'Iliade. Texte bilingue. Claude Michel Cluny (présenté par) / Frédéric Mugler (traduit par) (trad. du grec ancien). 1989. ISBN 978-2-7291-0421-4. с. V, 131; 329-351; 418-430; XIV, 188-224; XX, 105; XXIII, 184-187) 348-417.
↑ Hesiod. Theogony. The Homeric Hymns and Homerica with an English Translation by Hugh G. Evelyn-White. Cambridge, MA.,Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd., 1914. с. 173.

[1] Кун, Н. А. Старогръцки легенди и митове. Наука и изкуство, 1967. с. 51 – 52.

[2] L'Iliade. Texte bilingue. Claude Michel Cluny (présenté par) / Frédéric Mugler (traduit par) (trad. du grec ancien). 1989. ISBN 978-2-7291-0421-4. с. V, 131; 329-351; 418-430; XIV, 188-224; XX, 105; XXIII, 184-187) 348-417.

[3] Hesiod. Theogony. The Homeric Hymns and Homerica with an English Translation by Hugh G. Evelyn-White. Cambridge, MA.,Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd., 1914. с. 173.

[1]

[2]

[3]