Хубавата Елена

Хубавата Елена
	Хубавата Елена
	Хубавата Елена, детайл от Атически червенофигурен кратер (съд), около 450 – 440 г. пр. Хр., Лувър (G 424)
Характеристики
Описание	героиня от древногръцката митология
Родители	Зевс; Леда
Деца	Ифигения; Хермиона
	Хубавата Елена в Общомедия

Елена (на гръцки: Ελένη), по известна като Хубавата Елена (на гръцки: Ωραία Ελένη), е дъщеря на Зевс и Леда и съпруга на Меналай, царя на Спарта. Сестра е на Кастор и Полидевк и на Клитемнестра. Нейното бягство с Парис, според легендите, станало причина за Троянската война.

Животът на Елена

Раждане

Според един мит Леда родила Елена и Полидевк, деца на Зевс, докато по същото време износвала Кастор и Клитемнестра, деца на съпруга ѝ Тиндарей, царя на Спарта. Според легендата Зевс приел образа на лебед и преспал с Леда в същата нощ, когато заченала и децата си от Тиндарей. Според други версии Елена е дъщеря на Немезида.

Сватбата с Менелай

Двама атиняни, Тезей и Пиритой решили да изберат за свои жени, дъщери на Зевс. Тезей избрал Елена. Двамата в Пиритой я отвлекли и решили да я държат като пленница докато стане на години за женене. Пиритой избрал за себе си Персефона, съпругата на Хадес. Оставили Елена при майката на Тезей, Етра и тръгнали към подземното царство, за да отвлекат и Персефона. Хадес се престорил на гостоприемен и организирал празник в тяхна чест. Скоро след като седнали змии се увили около краката им и ги задържали там. Елена била освободена от братята си, Кастор и Полидевк и върната в Спарта.^[1]

Слухът за красотата на Елена се разнесъл и когато станало време да се задоми, много царе и принцове от целия свят дошли да искат ръката ѝ и пратили пратеници. Сред претендентите били Одисей, Филоктет, Менестей, Аякс, Патрокъл, Менелай и Идоменей.^[2] Всички освен Одисей донесли много подаръци.

Тиндарей се боял да даде ръката на дъщеря си на когото и да било от претендентите, за да не разсърди останалите и да не предизвика вражда към себе си. Затова по съвет на Одисей всички се заклели, че ще почетат избора ѝ. След това Елена избрала Менелай, вероятно не без влияние на по-големия му брат Агамемнон, женен за сестра ѝ Клитемнестра.^[3] От брака на Менелай и Елена се родила Хермиона.^[4]

Прелъстяването на Елена от Парис

След известно време, изпълнявайки обещанието което дала на Парис, Афродита изпратила Парис в дома на Менелай. Според най-разпространената версия Елена се увлякла по него и възползвайки се от отсъствието на съпруга си, избягала с него в Троя, отнасяйки със себе си много съкровища и роби.^[5]

Според друга версия, тръгваща още от Хезиод, но по-подробно разработена през 6 век пр.н.е. от Стезихор, Зевс или Хера подменили Елена с призрак, заради които и започнала Троянската война. Самата Елена била пренесена в Египет, където живяла под защитата на Протей, дочаквайки връщането на Менелай от Троянската война. Този сюжет е разработен в трагедията на Еврипид „Елена“.

Падането на Троя

По-късно по време на Троянската война, Парис е убит от Филоктет. След смъртта на Парис, неговия брат Дейфоб се жени за Елена, но после е убит от Менелай.

Менелай искал лично да убие невярната си съпруга, но когато вдигнал меч да го стори, красотата ѝ го обезоръжила и той се отказал от намерението си. Вместо това я повел на сигурно място към гръцките кораби.

Съдба

След войната Елена се върнала в Спарта и живяла известно време с Менелай.

За последващата съдба на Елена има също няколко версии. Според Омир тя и Менелай се помиряват и водят хармоничен семеен живот, като той не изпитва злоба към жена си, че е избягала с любовник, а тя се въздържа да разказва истории от живота си в обсадената Троя (книга 4 на „Одисея“).

Според друга версия, използвана от Еврипид в пиесата му „Орест“, Аполон спасява Елена от Орест и я отвежда на планината Олимп почти веднага след завръщането на Менелай. Любопитна теория разказа географът Павзаний, според когото Елена споделя отвъдния живот с Ахил.^[6] Според друга версия след смъртта на Менелай Елена била изгонена от сина му Мегапет и избягала на остров Родос или в Таврида.

В трагедията на Еврипид „Троянки“ Елена е отбягвана от оцелелите във войната жени и трябва да бъде върната в Гърция, за да бъде осъдена на смърт.^[7] Тази версия е в противоречие с две от другите трагедии на Еврипид „Електра“, чието действие предшества „Троянки“, и „Елена“, според които Елена е била в Египет по време на събитията от Троянската война.

Култ

Елена е почитана с култове героиня. Известни са нейни светилища в Пелопонес, описани от Павзаний. В едно от тях е почитано свещено яйце, окачено от тавана на светилището с панделки.

Художествено представяне

Още от Античността изобразяването на Елена е предизвикателство за артистите. Историята на художника Зевксис разисква точно този въпрос: как един художник би увековечил идеалната красота?^[8] В крайна сметка той избира най-добрите черти от пет девойки. Древният свят започва да рисува картината на Елена или да я изобразява върху камък, глина и бронз още от 7 век пр.н.е.^[9]

Елена често е изобразявана на атинските вази, бягайки от заплашителния Менелай. Това обаче не е така в лаконското изкуство: на архаична стела, изобразяваща възстановяването на Елена след падането на Троя, Менелай е въоръжен с меч, но Елена смело се изправя срещу него, гледайки право в очите му; и в други произведения на пелопонеското изкуство Елена е показана да носи венец, докато Менелай държи меча си изправен вертикално (за сравнение върху атинските вази от ок. 550 – 470, Менелай заплашително насочва меча си към нея).^[10]

Отвличането от Парис е друг популярен мотив в древногръцкото грънчарство. В известно представяне на атинския вазописец Макрон, Елена следва Парис като булка, следваща младоженеца, като Парис я държи за китката.^[11]

В ренесансовата живопис заминаването на Елена от Спарта обикновено се изобразява като сцена на отвличане (изнасилване) от Парис. Това обаче не е така с някои светски средновековни илюстрации. Художниците от 1460-те и 1470-те са повлияни от Historia destructionis Troiae на Гуидо деле Колон, където отвличането на Елена е изобразено като сцена на съблазняване. Във Florentine Picture Chronicle Парис и Елена са показани как си тръгват ръка за ръка, а във френско-фламандски гоблен от този период е изобразен бракът им.^[12]

В „Доктор Фауст“ на Кристофър Марлоу (1604 г.), както и във Гьотевия „Фауст“ Фауст призовава сянката на Елена.

В пиесата на Уилям Шекспир „Троил и Кресида“ Елена е второстепенна героиня, влюбена в Троил.

В изкуството на прерафаелитите Елена често е изобразявана с блестяща къдрава коса. Други художници от същия период я изобразяват върху крепостните стени на Троя и се фокусират върху нейното изражение: лицето ѝ е безизразно, празно, непроницаемо.^[13]

В популярната култура

Елена често се появява в атинските комедии от V век пр.н.е. като карикатура на Аспазия, любовницата на Перикъл. В елинистическата епоха тя е свързвана с луната поради сходството на името ѝ с гръцката дума за луна и наименованието на богинята на Луната Σελήνη (Селена). Един питагорейски източник твърди, че Елена произхожда от колония на Луната, където хората били по-високи, по-силни и „петнадесет пъти“ по-красиви от обикновените простосмъртни.^[14] Тя е една от троянките в трагедията „Троянки“, създадена през 415 г. пр. н. е. от гръцкия драматург Еврипид.

Дион Хрисостом оправдава Елена от вината за Троянската война, представяйки Парис като нейният първи съпруг и твърдейки, че гърците са започнали войната от ревност.^[14] Вергилий, в своята Енеида, твърди, че Еней е този, който пощадява живота на Елена, а не Менелай.^[14]

В ранното средновековие, след възхода на християнството, Елена е разглеждана като езически еквивалент на Ева от Битие. Елена била толкова обичана от ранносредновековните християни, че дори са ѝ приписвани някои от ролите на Дева Мария.^[14]

Елена се появява в различни версии на мита за Фауст, включително в пиесата на Кристофър Марлоу от 1604 г. „Трагичната история за живота и смъртта на доктор Фауст“ и в едноименната трагедия на Йохан Волфганг фон Гьоте. Последният превръща срещата на Елена и Фауст в сложна алегория за сблъсъка между класическия идеален свят и модерния свят.

През 1803 г. френският зоолог Франсоа Мари Доден кръщава на Елена от Троя открития от него нов вид красиво оцветена дребна змия – Coelognathus helena.^[15]

Елена е героиня в оперетата La belle Hélène от Жак Офенбах от 1864 г. Елена от Троя е второстепенна героиня в операта Мефистофел от Ариго Бойто, която прави своята премиера в Милано през 1868 г.

През 1881 г. Оскар Уайлд публикува стихотворение, озаглавено „Новата Елена“, в което обявява приятелката си Лили Лангтри за преродената Елена от Троя.^[14] Уайлд изобразява тази нова Елена като антитеза на Дева Мария, но ѝ приписва черти от характера на самия Исус Христос.^[14] Антологията „Тъмната кула“ на К. С. Луис включва фрагмент, озаглавен „След десет години“. В Египет след Троянската война на Менелай е позволено да избира между истинската, разочароваща Елена и идеалната Елена, призована от египетски магьосници.

Елена от Троя е второстепенен герой в операта „Мефистофел“ от Ариго Бойто, чиято премиера е в Милано през 1868 г.

Английската прерафаелитска художничка Евелин Де Морган изобразява сексуално напористата Елена в своята картина от 1898 г. „Елена от Троя“.^[14] Салвадор Дали от дете е обсебен от Елена и възприема съпругата си Гала Дали и сюрреалистичния персонаж Градива като нейни превъплъщения. Той посвещава автобиографията си „Дневник на един гений“ на „моя гений Гала Градива, Елена от Троя, Света Елена, Гала Галатея Пласида“.^[14]

Малката планета 101 Елена, открита от Джеймс Крейг Уотсън през 1868 г., е кръстена на Елена от Троя.

През 1928 г. Рихард Щраус пише немската опера Die ägyptische Helena („Египетската Елена“), която разказва за проблемите на Елена и Менелай, когато са оставени на митичен остров.^[15]

Шведският филм Sköna Helena от 1951 г. е адаптирана версия на оперетата на Офенбах, с участието на Макс Хансен и Ева Далбек. През 1956 г. излиза френско-британски епос, озаглавен „Елена от Троя“, режисиран от носител на Оскар режисьор Робърт Уайз и с участието на италианската актриса Росана Подеста в главната роля. Той е заснет в Италия и в него участват добре известни британски актьори като Хари Андрюс, Седрик Хардуик и Торин Тачър в поддържащи роли.

Филмът „Троянки“ от 1971 г. е адаптация на пиесата на Еврипид, в която Ирини Папа играе тъмнокосата Елена от Троя.

В анимационния телевизионен сериал „Херкулес“ от 1998 г. Елена има поддържаща роля като ученичка в Академията на Прометей. Тя е най-популярното момиче в академията и приятелката на Адонис. Както в оригиналния мит, Елена е принцеса, но в сериала не е полусестра на Херкулес. Ролята е озвучена от Джоди Бенсън .

В телевизионна екранизация от 2003 г. на живота на Елена до падането на Троя, „Елена от Троя“, ролята се играе от Сиена Гилъри. В тази версия Елена е нещастна в брака си и доброволно бяга с Парис, в когото се е влюбила, но все пак се връща при Менелай, след като Парис умира и Троя пада. Във филма от 2004 г. „Троя“ ролята на Елена се играе от Диане Крюгер. В тази адаптация, както и в телевизионната версия от 2003 г., тя е нещастно омъжена за Менелай и доброволно го напуска с Парис, когото обича. Въпреки това, в тази версия тя не се връща в Спарта с Менелай (който е убит от Хектор), а избягва от Троя с Парис и други оцелели, когато градът пада. Пиесата на Джейкъб М. Апел от 2008 г., „Елена от Спарта“, преразказва Омировата „Илиада“ от гледната точка на Елена.^[16]

В телевизионния минисериал от 2018 г. „Троя: Падането на един град“, Елена е изиграна от Бела Дейн.^[17]

Бележки

↑ Аполодор, Митологическа библиотека III 10, 7
↑ Аполодор III 10, 8
↑ Еврипид, Ифигения в Авлида 55 – 71, Аполодор III 10, 9
↑ Омир, Одисея IV 12 – 14
↑ Омир „Илиада“, VII 345 – 364, Еврипид Troad. 983 – 997
↑ Blondell, Ruby. Helen of Troy: Beauty, Myth, Devastation. Oxford, England, Oxford University Press, 2013. ISBN 0199731608. p. 46. (на английски)
↑ Еврипид. Трети епизод // Троянки. „Народна култура“, 1983.
↑ Mansfield, Elizabeth (2007). Too Beautiful to Picture. University of Minnesota Press. ISBN 978-0-8166-4749-1. p. 29 (на английски)
↑ Hughes, Bettany (2005). Helen of Troy: Goddess, Princess, Whore. New York: Alfred A. Knopf. ISBN 0-224-07177-7. p. 1 – 2 (на английски)
↑ Pomeroy, Sarah B. (2002). Spartan Women. Oxford University Press. ISBN 0-19-513067-7. p. 169 (на английски)
↑ Anderson, Michael John (1997). The Fall of Troy in early Greek Poetry and Art. Oxford University Press. ISBN 0-19-815064-4. p. 257; Matheson, Susan B. (1996). Heroes. Polygnotos and Vase Painting in Classical Athens. University of Wisconsin Press. ISBN 0-299-13870-4. p. 225 (на английски)
↑ Hughes, Helen of Troy, pp. 181 – 182
↑ Maguire, Laurie (2009). Helen of Troy. John Wiley and Sons. ISBN 978-1-4051-2635-9. pp. 39 – 43, 47 (на английски)
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Blondell, Ruby. Helen of Troy: Beauty, Myth, Devastation. Oxford, England, Oxford University Press, 2013. ISBN 978-0-19-973160-2. с. 247 – 249. (на английски)
↑ ^а ^б Beolens, Bo; Watkins, Michael; Grayson, Michael (2011). The Eponym Dictionary of Reptiles. Baltimore: Johns Hopkins University Press. xiii + 296 pp. ISBN 978-1-4214-0135-5. (Helena, p. 120). (на английски)
↑ Horwitz, Jane. Washington Post, December 16, 2008. P. C08. (на английски)
↑ Tartaglione, Nancy. 'Troy: Fall Of A City': Bella Dayne, Louis Hunter & More Join BBC/Netflix Epic // Deadline. 30 March 2017. (на английски)

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Хубавата Елена.

[1] Аполодор, Митологическа библиотека III 10, 7

[2] Аполодор III 10, 8

[3] Еврипид, Ифигения в Авлида 55 – 71, Аполодор III 10, 9

[4] Омир, Одисея IV 12 – 14

[5] Омир „Илиада“, VII 345 – 364, Еврипид Troad. 983 – 997

[6] Blondell, Ruby. Helen of Troy: Beauty, Myth, Devastation. Oxford, England, Oxford University Press, 2013. ISBN 0199731608. p. 46. (на английски)

[7] Еврипид. Трети епизод // Троянки. „Народна култура“, 1983.

[8] Mansfield, Elizabeth (2007). Too Beautiful to Picture. University of Minnesota Press. ISBN 978-0-8166-4749-1. p. 29 (на английски)

[9] Hughes, Bettany (2005). Helen of Troy: Goddess, Princess, Whore. New York: Alfred A. Knopf. ISBN 0-224-07177-7. p. 1 – 2 (на английски)

[10] Pomeroy, Sarah B. (2002). Spartan Women. Oxford University Press. ISBN 0-19-513067-7. p. 169 (на английски)

[11] Anderson, Michael John (1997). The Fall of Troy in early Greek Poetry and Art. Oxford University Press. ISBN 0-19-815064-4. p. 257; Matheson, Susan B. (1996). Heroes. Polygnotos and Vase Painting in Classical Athens. University of Wisconsin Press. ISBN 0-299-13870-4. p. 225 (на английски)

[12] Hughes, Helen of Troy, pp. 181 – 182

[13] Maguire, Laurie (2009). Helen of Troy. John Wiley and Sons. ISBN 978-1-4051-2635-9. pp. 39 – 43, 47 (на английски)

[Blondell2013-14] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Blondell, Ruby. Helen of Troy: Beauty, Myth, Devastation. Oxford, England, Oxford University Press, 2013. ISBN 978-0-19-973160-2. с. 247 – 249. (на английски)

[:0-15] а ^б Beolens, Bo; Watkins, Michael; Grayson, Michael (2011). The Eponym Dictionary of Reptiles. Baltimore: Johns Hopkins University Press. xiii + 296 pp. ISBN 978-1-4214-0135-5. (Helena, p. 120). (на английски)

[16] Horwitz, Jane. Washington Post, December 16, 2008. P. C08. (на английски)

[17] Tartaglione, Nancy. 'Troy: Fall Of A City': Bella Dayne, Louis Hunter & More Join BBC/Netflix Epic // Deadline. 30 March 2017. (на английски)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]