Ищар
- Тази статия е за акадската богиня. За израелската певица вижте Ищар (певица).
Ищар | |
акадска богиня на плодородието, любовта и войната | |
Семейство | |
---|---|
Баща | Син |
Братя/сестри | Ерешкигал |
Съпруг | Думузи |
Ищар в Общомедия |
Ищар е акадска и вавилонска богиня, съответстваща на шумерската Инана/ Ининин. В образа за Ищар са вплетени черти и на други шумерски и хуритски богини, като Нину (Нино)[1].
Ищар е богиня на плодородието, любовта и войната.[2] Във Вавилонския пантеон тя е представена като божественото олицетворение на планетата Венера. Ищар се асоциира предимно със сексуалността и като закрилница на влюбените. Като богиня на любовта прелъстява любовниците си, но бързо им се насища и ги изоставя.[3]
Числото 15 в шумерската шестдесетична система означавало Богинята Ищар.
Култов център на Ищар е град Урук. Едни от символите на Вавилон, запазени до наши дни, са Портата на Ищар и Улицата на процесиите, възстановка на които може да се види в Пергамския музей, Берлин.
Във всички големи центрове Ищар е имала своите храмове. За подробностите относно култа към нея няма доказателства, че е имало неприлични обреди, въпреки че може да е имало определени мистерии, въведени в определени центрове, които лесно биха могли да впечатлят непосветените като притежаващи неприлични аспекти. Ищар е била обслужвана от жрици и свещеници на които, докато остават в служба не им е било разрешено да се женят. Открити са голям брой статуетки , които я представят гола със скръстени на гърдите ръце или държаща дете. По този начин изкуството отразява популярните представи, формирани за богинята. Заедно със Син- лунният бог и Шамаш- богът на слънцето, тя е третата фигура в триада, олицетворяваща трите големи природни сили - луна, слънце и земя, като жизнена сила- Ану , Бел (Енлил) и Еа – небето, земята и водата – образуващи илюстрация на същата тази тенденция.
В заклинания и химни, в митове и епоси, в оброчни надписи и исторически анали, Ищар е призовавана като великата майка, господарка на земите, облечена в блясък и сила - олицетворение на самия живот.
Богиня на живота Ищар има два аспекта,тя ражда, наторява нивите, облича природата в радост и веселие, но също така отнема благоволението си и когато прави това, нивите изсъхват, а хората и животните престават да се размножават. На мястото на живота настъпват безплодие и смърт. Следователно тя е и мрачна богиня, едновременно жестока и разрушителна. При Асирийцте тя е била призовавана като богиня на войната, битките и преследването. Инана фигурира в Списък на божества от шумеро-акадската митология.
Роднински връзки
[редактиране | редактиране на кода]Съществуват различни версии да роднинските връзки на Ищар.
- Баща: Ану, Нана/Син, Енлил или Ашур.
- Съпруг: Ану. Според други източници богинята няма съпруг, а само любовници. Младежката ѝ любов е Думузи.
- Брат: Шамаш[2]
- Деца: Смята се, че Ищар няма деца. В някои случаи за неин син се приема бог Шара.[4]
Иконография
[редактиране | редактиране на кода]На староакадски цилиндричен печат на писаря Адда богинята е изобразена като крилата и въоръжена[6]. На този печат фигурата с потоци вода и риба, стичащи се от раменете му, е идентифицирана като Еа (шумерският Енки), бог на подземните води и на мъдростта. Зад него стои Усиму, неговият везир (главен министър). Вляво от него е крилата богиня Ищар. На друг староакадски печат жрици с жертвена газела и съд стоят пред Инана/Ищар в рогата тиара и със стрели зад гърба ѝ[7]. На един от новоасирийските печати също изобразено поклонение пред Ищар, където богинята е представена напълно въоръжена, стояща на лъв[8]. Лъвът е свещеното животно на богинята.[9] В ролята си на богиня на войната тя е изобразяана с лък в ръка на колесница, теглена от седем лъва.[10]
Митове
[редактиране | редактиране на кода]В Епос за Гилгамеш, богинята предложила любовта и покровителството си на знаменития герой Гилгамеш, но той отказал, знаейки злощастната участ на предишните ѝ възлюбени. Тогава Ищар, за да отмъсти на героя, се оплакала на баща си бог Ану и той изпратил страшния Небесен Бик. Но Гилгамеш, заедно с Енкиду, го убил.
Според друг мит Ищар, също като прототипа си Инана, слязла в подземния свят в желанието си да освободи своя любим Таммуз. В акадската версия на мита се разказва, че Ищар заплашила богинята на подземния свят Ерешкигал, че ако не я въведат в преизподнята, ще разруши портите и ще освободи мъртвите, които „ще разкъсат живите“. Ерешкигал оковала Ищар, а любовта на земята замряла. Бикът не се покачвал вече върху кравата, магарето не оплождало магарицата, никой младеж вече не се приближавал до девойка на улицата, мъжете и жените спели сами.[11] Уплашени от настъпилата катастрофа, боговете принудили Ерешкигал да освободи Ищар, за да се възроди отново всичко.[12][13]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Звездата на Ищар. Детайл, 8-ми век пр.н.е. Музей на Древния Ориент, Истанбул, Турция.
-
Въоръжената Ищар, стъпила на лъв. Теракотена плочка от старовавилонския период. Пергамски музей
-
Портата на Ищар
-
Улицата на процесиите, Вавилон
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Афанасьева В. К., Дьяконов И. М. Иштар // Мифы народов мира. Энциклопедия в двух томах . главный редактор С. А. Токарев, Москва, Советская Энциклопедия, 1980 – Т. 1 (А—К). – с. 595.
- ↑ а б Личковска, Кристина и Кристина Шажинска. Митология на Месопотамия, София 1984, с. 199.
- ↑ Личковска, Кристина и Кристина Шажинска. Митология на Месопотамия, София 1984, с. 200.
- ↑ Личковска, Кристина и Кристина Шажинска. Митология на Месопотамия, София 1984, с. 199 – 200.
- ↑ The Adda Seal, British Museum
- ↑ Leick, Gwendolyn. A Dictionary of Ancient Near Eastern Mythology, fig. 43
- ↑ Leick, Gwendolyn. A Dictionary of Ancient Near Eastern Mythology, fig. 42
- ↑ Leick, Gwendolyn. A Dictionary of Ancient Near Eastern Mythology, fig. 38
- ↑ Личковска, Кристина и Кристина Шажинска. Митология на Месопотамия, София 1984, с. 205.
- ↑ Guirand, F. 1959. Assyro-Babylonian Mythology, p. 57. In R. Graves (ed.), Larousse Encyclopedia of Mythology, pp. 49-72. London: Paul Hamlyn.
- ↑ Myths from Mesopotamia: Creation, the Flood, Gilgamesh, and Others. A new translation by Stephanie Dalley, Oxford, England: Oxford University Press, 1989, p. 158 – 159.
- ↑ Личковска, Кристина и Кристина Шажинска. Митология на Месопотамия, София 1984, с. 204.
- ↑ Елиаде, Мирча. История на религиозните вярвания и идеи, том I, От каменния век до Елевсинските мистерии, София, 1997, с. 86 – 87, 476.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Гримал, Пиер. Приказки и легенди от древен Шумер, София, издателство „Мириам“, 1998
- https://chitanka.info/text/24923-dvanadesetata-planeta
- https://web.archive.org/web/20190903073103/http://oracc.museum.upenn.edu/amgg/listofdeities/anunna/
- https://member.worldhistory.org/article/225/enuma-elish---the-babylonian-epic-of-creation---fu/
- https://cdli.ox.ac.uk/wiki/doku.php?id=to_ishtar
- https://en.wikisource.org/wiki/1911_Encyclop%C3%A6dia_Britannica/Ishtar
- https://www.thearchaeologist.org/blog/origins-of-the-persian-goddess-anahita