Инана
| Инана | |
 | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Описание | шумерска богиня на плодородието, плътската любов, битките и раздора, господарка на планетата Венера |
| Родители | Син, Ану Нингал |
| Инана в Общомедия | |
Инана (Нинана, вероятна етимология – „владетелка на ветровете“) е шумерска богиня на плодородието, плътската любов, битките и раздора, господарка на планетата Венера. Инана е една от най-популярните богини в древен Шумер.[1]
Инана е един от централните образи в шумерския пантеон, преминал и в акадската митология под името Ищар. Тя е сред шумерските богове, с които са свързани най-голям брой митове. Инана е една от групата на седемте богове, „предначертаващи съдбата“. Според някои версии е дъщеря на бога на небето Ан и съпругата му Ки, а според други - на бога на луната Нана/Син. Срещат се и текстове, спроред които неин баща е богът на въздуха и бурите Енлил[2]
Смята се, че Инана първоначално е богиня-покровителка на градовете Урук, Забилам и Кулаба.[3] Неин главен култов център е Урук. Според един мит, в желанието си да помогне на своя любим град Урук, Инана откраднала божествена сила Ме от бог Енки и след много премеждия успяла да я занесе в Урук.
Инана няма постоянен съпруг. Най-често като такъв се споменава богът на пастирите Думузи. Песните за любовта между Инана и Думузи били част от празника на първия ден на новата година и са свързани с култа към плодородието. Според някои митове, за ръката на Инана се състезавали богът-земеделец Енкимду и богът-пастир Думузи. Първоначално Инана била склонна да вземе Енкимду, но посредникът, брат ѝ Уту я склонил да предпочете Думузи. В тези митове са представени преимуществата на земеделския и скотовъдния начин на живот.[4] Като богиня на любовта Инана прелъстява любовниците си, но бързо им се насища и ги изоставя.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Крамер, Сэмюэл Н. История начинается в Шумере, Москва 1965, с. 123.
- ↑ Личковска, Кристина и Кристина Шажинска Митология на Месопотамия, София 1984, с 40, 199.
- ↑ Афанасьева В. К. Инана // Мифы народов мира. Энциклопедия в двух томах. Главный редактор С. А. Токарев, Москва, Советская Энциклопедия, 1980 – Т. 1 (А—К), с. 510.
- ↑ Крамер, Сэмюэл Н. История начинается в Шумере, Москва 1965, с. 165 – 168.
- ↑ Личковска, Кристина и Кристина Шажинска. Митология на Месопотамия, София 1984, с. 200.