Анастас Спасов
| Анастас Спасов | |
| български зограф | |
 | |
| Роден |
1856 г.
|
|---|---|
| Починал | 1936 г.
|
Анастас (Насте) Спасов Гинов е български зограф, един от видните представители на Дебърската художествена школа. Според Асен Василиев творбите му са нетрадиционни, като рисунъкът му е почти академичен.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Анастас Спасов е роден в малореканското село Осой в 1856 година[1] или според други източници около 1862 година.[2] Негов баща е Спас Гинов (1824 - 1870), български резбар, най-старият представител на рода Гиновци.[3] Учи в славяно-българско училище в родното си село. Учи иконопис при братовчед си Исая Джиков, а по-късно при Христо и Кузман Макриеви. Рисува из дебърските села, в църквата „Въведение Богородично“ в Долно Мелничани и в манастирчето „Свети Архангел Михаил“ в родното си село.[1]
В 1899 – 1901 година работи във Врачанско. В църквата „Св. св. Константин и Елена“ във Враца негови са иконите на Свети Спиридон, Свети Илия и Свети Тома, на която има надпис „1901 ктиторы рȢфеть дȢлгерскій майсторъ Анастасъ Спасовъ“. Работи в Берковско и Кутловишко. Рисува икони за църквите „Рождество Богородично“ и „Свети Николай“ в Берковица (1907 – 1908). В църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Кутловица рисува иконите на Света Параскева и Свети Иван Рилски.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година Анастас Спасов е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в нестроевата рота на 1 дебърска дружина.[2]
След Балканската война, рисува иконите на дебърската църква „Свети Спас“, бивша джамия.[1]
Според Асен Василиев Анастас Спасов е добър майстор, който не следва традиционното тълкуване на иконата. Рисунъкът му е почти академичен, като познава тона, формата и светлосянката. Умее да обобщава формите, особено при дрехите, при които избягва традиционното множество драперии,[4] както и прекомерната употреба на злато. При изписването на лицата също показва собствен стил – познава формите, а колоритът е постигнат чрез изискани и прозрачни тонове.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 256.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 17.
- ↑ Семејства и лози на градители од Осој // Градителите во Македонија: XVIII–XX век. Архивиран от оригинала на 2021-11-13. Посетен на 13 ноември 2021 г. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 257.
