Белгород Днестровски

Белгород Днестровски
Білгород-Дністровський
	Белгород Днестровски Білгород-Дністровський
— град —
	Белгород Днестровски Белгород Днестровски Белгород Днестровски
Страна	Украйна
Област	Одеска област
Площ	31 km²
Надм. височина	28 m
Население	57 210 души (2012 г.)
Кмет	Алла Фьодоровна Гинак
Основаване	502 г. пр.н.е.
Пощенски код	67700 — 67719
Телефонен код	+380 4849
Часова зона	EET (UTC+2; Лятно часово време – UTC+3)
Официален сайт	www.bilgorod-d.org.ua
	Белгород Днестровски в Общомедия

Тази статия е за града в Южна Бесарабия. За града в Русия вижте Белгород.

Вижте пояснителната страница за други значения на Белград.

Белгород Днестровски (от старобългарското Бѣлградъ; на украински: Білгород-Дністровський) е град в Югозападна Украйна, Одеска област. Населението му през 2011 година е 50 296 жители.

История

Старото име на града е българското Бѣлградъ. Споменава се и с турското име Акерман,^[2] румънското – Четатя Алба, старите гръцки – Маврокастро и Аспрокастрон и руското Белгород Днестровский. Градът се намира в историческата област Буджак, част от Бесарабия. Територията, на която се намира градът, е част от българската държава още от основаването ѝ в VІІ век до падането ѝ под византийска власт в началото на ХІ век. След възстановяването на България през 1185 г. градът и областта отново влизат в рамките на Второто българско царство до 1241 г., когато Белград бива завладян от Монголската империя. Българското управление над града и областта е възстановено към 1300 г. при цар Тодор Светослав. Българското етническо и политическо присъствие в земите на север от Дунава е засвидетелствано през първата третина на XIV век от арабския географ Абуфеда (1273 – 1331 г.). Когато описва река Днепър, той сочи, че: „край нейните брегове се намират множество селища на българи и тюрки“. Важни са и неговите сведения за третия български град, носещ името Белград – този на река Днестър: „Акерман е град в земята на българите и тюрките, в седмия климат. Той е малък и е разположен край Черно море… Намира се в равнина. Едни от неговите жители са мюсюлмани, а другите – неверници [християни]. Недалеч от града в морето се влива реката Торлу [Днестър]“.^[3]

През ХІХ век в областта, която е част от Руската империя, се заселват много българи бежанци от османското владичество, които стават известни като бесарабски българи.

География

Разположен е в така наречения Буджак (Южна Бесарабия) на югозападния бряг на Днестърския лиман, при вливането на река Днестър в Черно море.^[2]

Население

2001 – 62 300 жители
2009 – 50 452 жители
2011 – 50 296 жители

Етнически състав

(2001)

32 200 (62,9%) – украинци
14 400 (28,2%) – руснаци
1900 (3,7%) – българи
1000 (1,9%) – молдовани
300 (0,6%) – беларуси
200 (0,4%) – гагаузи
200 (0,4%) – евреи
100 (0,3%) – арменци
100 (0,3%) – цигани
700 – други

Личности

Родени

Давид Бродски (1895 – 1966) – съветски поет и преводач
Павел Берков (1896 – 1969) – литературовед и библиограф
Порфирий Стаматов (1840 – 1925) – български юрист

Починали

Анджело ди Сполети (2 април 1314) – францискански монах

Източници

↑ www.od.ukrstat.gov.ua // Архивиран от оригинала на 31 май 2012 г. Посетен на 19 май 2012 г.
↑ ^а ^б Kaba, John. Politico-economic Review of Basarabia. United States, American Relief Administration, 1919. с. 15.
↑ Иван Божилов, Васил Гюзелев, История на България в три тома, том 1, § 2. Стабилизиране на Българското царство след кризата: Тодор Светослав (1300 – 1322 г.) и Георги ІІ Тертер (1322 – 1323 г.)

Външни препратки

Официален сайт

[wikidata-50fbc15399177ea1c159f1704fa881bfa70ab518-v6-1] www.od.ukrstat.gov.ua // Архивиран от оригинала на 31 май 2012 г. Посетен на 19 май 2012 г.

[Kaba-2] а ^б Kaba, John. Politico-economic Review of Basarabia. United States, American Relief Administration, 1919. с. 15.

[3] Иван Божилов, Васил Гюзелев, История на България в три тома, том 1, § 2. Стабилизиране на Българското царство след кризата: Тодор Светослав (1300 – 1322 г.) и Георги ІІ Тертер (1322 – 1323 г.)

[1]

[2]

[3]