АК-726
АК-726 | |
Кърмовата 76,2 mm сдвоена установка на „ТАРК Минск“ | |
История на производството | |
---|---|
Производител | СССР |
Година на производство | 1964 – 1988 г. |
История на службата | |
На въоръжение в | СССР |
Характеристики на оръдието | |
Калибър, mm | 76,2 |
Дължина на ствола, mm/калибра | 4496/59 |
Маса на оръдието със затвора, kg | 26 t |
Принцип на зареждане | Унитарно автоматично зареждане |
Скорострелност, изстрела/минута | 90 – 107 |
Характеристики на артилерийската установка | |
Възвишение (max) | +84° |
Снижение (min) | -2° |
Ъгъл на завъртане, ° | + 164° / – 164° |
Максимална далечина на стрелбата, m | 15 |
АК-726 в Общомедия |
АК-726 е съветско сдвоена корабна универсална артилерийска установка калибър 76,2 mm, на въоръжение във ВМС на СССР от 60-те години на 20 век. На въоръжение е приета на 23 май 1964 г. под индекса АК-726. Серийното производство на установките АК-726 продължава до 1987 – 1988 г.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Артилерийската установка се състои от две оръдия калибър 76,2 mm, монтирани на общ лафет. Автоматиката служи за намаляване на отката на ствола. Стволовете са нарезни, моноблочни, снабдени с прицели. Снарядите се подват в подемниците от погреби, разположени под кулата. Товаренето на снарядите в подемника се осъществява ръчно. Двата ствола произвеждат изстрелите едновременно. В прекъсванията между стрелбите стволовете се охлаждат със забордна вода с помощта на автоматичната система за охлаждане. Максималната продължителност на серията е 40 – 45 изстрела, с края на които се произвежда охлаждането в течение на три минути. Ресурса на ствола е 3000 изстрела.
Огъня на кулата се прицелива с помощта на артилерийския радар МР-105 „Турель“ (по класификация на НАТО – Owl Screech). Огъня може да се управлява автоматично, полуавтоматично с помощта на призматичния прицел или ръчно. Разчета на кулата и системата на комплекса се състои от 9 души (в т.ч. 4 под кулата), масата на кулата е 26 t. Купола има лека броня с дебелина 5 mm. Недостатък на купола е слабата вентилация, водеща до необходимост да се стреля при отворени люкове. Преимущества на системата са точност и високата надежндост. Скоростта на наводка във вертикалната плоскости е 30°/секунда, в хоризонталната – 35°/сек., или съответно 1,2°/сек. и 1°/сек. (ръчно).
Използват се два типа снаряди:
- Противоавиационният (зенитен) ЗС-62 с радиоуправляем капсул-детонатор тип АР-67
- Осколочно-фугасният ОФ-62 с ударен капсул-взривател тип ВГ-67
Масата на детонатора с капсула е 400 g, (и при двата типа снаряди), масата на барутния заряд – 3,055 kg.
Снарядите имат самоликвидатор; далечината на стрелба по тях е ограничена на 11000 m.
История
[редактиране | редактиране на кода]Работите над новата артилерийска система калибър 76,2 mm, използвана главно за противовъздушна отбрана, а също и за поразяване на морски цели, започват през 1954 г. конструкторското бюро ЦКБ-7 (по-късно вече бюро „Арсенал“, главен конструктор П. Тюрин). Основната част на системата е двустволната артилерийска кула (със заводско обозначение ЗИФ −67), включваща и система за управление на огъня. Новото си развитие проекта получил през 1956 – 57 г. Прототипа на купола ЗИФ-67 е произведен през 1958 г. Два различни варианта на кулата са изпратени на морски изпитания от 1960 до 1961 г. на два противолодъчни кораба от проекта 159, ПЛК-1 и ПЛК-17, в Черно и Балтийско морета. След изпитания е избран варианта за купол с опростена система за подаване на боеприпасите, като по-надеждна, и започва производството на системата и нейният монтаж на новите кораби. Пълната версия на системата АК-726, с радар за управление на огъня МР-105, е за първи път поставена на ракетния крайцер „Грозный“ (проект 58) и на есминеца „Комсомолец Украины“ (проект 61) през 1962 г.
Системата е официално приета на въоръжение на 24 юни 1964 г. Оттогава АК-726 става една от най-разпространените артсистеми на съветските кораби, а също се произвежда и за износ. Обаче поради ниската си ефективност за поразяване на морски целей, а също и поради малкия си калибър от 80-те години на новите кораби тези установки са заменени от системата АК-100 (калибър 100 mm).
Основни характеристики:
- Калибър: 76,2 mm
- Дължина на ствола: 59 калибра (L/59)
- Брой стволове: 2
- Ъгли: −10° +85°
- Скорострелност: 90 – 107 изстрела/минута (за един ствол)
- Маса на патрона: 12,4 kg
- Маса на снаряда: 5,9 kg
- Начална скорост: 980 m/s
- Далечина на стрелбата: до 15 km
Основни ползватели на АК-726
[редактиране | редактиране на кода]- СССР ВМФ СССР
- Военноморски сили на Полша
- Виетнамски народни военноморски сили
- Сирийски арабски военноморски флот
- Военноморски сили на Индия
- други страни
Кораби, носещи AK-726
[редактиране | редактиране на кода]Установките АК-726 се поставят на съветските кораби:
- Крайцери проект 58
- Ракетните крайцери проект 1143
- Есминците от проекта 56у
- Есминците от проекта 61
- Ракетните ПЛК от проект 1135
- Ракетните ПЛК от проекта 1159
- Малките ПЛК от проекта 35
- Малките ПЛК от проекта 159
- Десантните кораби от проекта 1171.1
- Десантните кораби от проекта 1174
- Учебните кораби от проекта 887
- Патрулните ледоразбивачи от проект 97п
На кораби от други страни:
- „Марасести“ ( Военноморски сили на Румъния)
- Фрегати тип „Тетал“ ( Военноморски сили на Румъния)
- Фрегати тип „Котор“ ( Югославия)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Широкорад А. Б. Советская корабельная артиллерия. СПб., Велень, 1995, 80 с. ISBN 5-85817-009-9.
- Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. Минск, Харвест, 2000, 1156 с. ISBN 985-433-703-0.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- 76.2 mm/59 (3") AK-726 ((en))
- В Общомедия има медийни файлове относно АК-726
- 76-мм спаренная автоматическая артустановка АК-726 ((ru))
- АК-726 – 76,2-мм спаренная корабельная артустановка ((ru))
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „АК-726“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |