Големи десантни кораби проект 1174
| Големи десантни кораби проект 1174 „Носорог“ Большие десантные корабли проекта 1174 „Носорог“ | |
 БДК „Иван Рогов“ през 1982 г. | |
| Флаг |  СССР Русия |
|---|---|
| Клас и тип | Големи десантни кораби от проекта 1174 |
| Производител | Прибалтийски завод „Янтарь“ в Калининград, СССР. |
| Служба | |
| Заложен | септември 1973 г. |
| Спуснат на вода | 31 май 1977 г. |
| Влиза в строй | 16 юни 1978 г. |
| Състояние | 2 кораба в резерв; 1 утилизиран |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 11 580 t (нормална) 14 060 t (пълна) |
| Дължина | 157,5 m |
| Ширина | 23,8 m |
| Газене | 6,7 m |
| Задвижване | 2 ГТУ 2 M-12 или 2 M-12A; 2 гребни винта; 36 000 к.с. |
| Скорост | 20 възела (37 km/h) |
| Далечина на плаване | 7500 мили на ход 14,5 възела |
| Екипаж | 239 души (37 офицера) |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 1 × 76 mm АК-726 Зенитна артилерия: 4 × 30 mm АК-630 |
| Ракетно въоръжение | 2 × А-215 „Град-М“ (160 НУРС); 1× ПУ за ЗРК „Оса-М“ (20 ракети) 4 × ПЗРК „Стрела-3“ |
| Хеликоптери | 4 вертолета Ка-29 |
| Други | до 50 танка ПТ-76 или до 80 БТР/БМП, или 500 десантника, или 120 автомобила |
| Големи десантни кораби проект 1174 „Носорог“ в Общомедия | |
Големи десантни кораби проект 1174 (шифър „Носорог“, според класификацията на НАТО: Ivan Rogov class) са серия съветски големи десантни кораби (на руски: БДК, Большой десантный корабль) построени от прибалтийския корабостроителен завод „Янтарь“ в Калининград. Корабите от проекта са предназначени за транспортиране и стоварване на десант, бойна техника и оборудване, както стоварването им на необорудвани крайбрежия. Способни са да транспортират различни видове бронирана техника, включая танкове. Главен кораб на проекта – „Иван Рогов“.
История на разработването
[редактиране | редактиране на кода]Тактико-техническо задание за проектирането на големия десантен кораб от проекта 1174, шифър „Носорог“, е дадено през септември 1964 г. Както и в БДК от проекта 1171, в новия проект, по по искане на Главкома на ВМФ на СССР адмирал С. Г. Горшков, е заложено изискването за непосредствено стоварване на десанта при бреговата линия на водата.
Разработката е поверена на Невското проектно-конструкторско бюро. Главен конструктор е П. П. Милованов, а за главен наблюдаващ от страна на ВМФ е назначен капитан 2 ранг А. В. Бехтерев. В процеса на проектиране се появяват сведения за програмата по строителство в САЩ на УДК от типа „Тарава“. За това по указание на Главкома в проекта се внасят изменения. Появява се докова камера и е увеличен състава на авиогрупата. Тези изменения водят до създаването на оригинално универсален десантен кораб при сравнително неголяма водоизместимост[1]. В разработката на кораба вземат участие ЦНИИ „академик А. Н. Крилов“, Първи ЦНИИ на МО на СССР и други организации. През октомври 1965 г. е утвърден ескизния проект. А през май 1968 г. е утвърден техническият проект[2].
Поради постоянното изменение на проекта главния БДК от проекта 1174 „Иван Рогов“ е построен в КСЗ „Янтарь“ в град Калининград едва през 1978 г., 14 години след предаването на ТТЗ[1].
В окончателния си вариант новият БДК може да стоварва десанта с помощта на носовото устройство на необорудвано крайбрежие или във водата. Излизането във водата на бойната техника или на морските пехотинци с десантните катери се осъществява от доковата камера с помощта на кърмовото устройство. С помощта на носовата сходня БДК е способен да изпълнява стоварването на 17% от крайбрежието, а с помощта на катерите – на до 40%. Също десанта може да се осъществява чрез четирите вертолета от типа Ка-29 (всеки може да носи до 16 десантника) на произволно място[1].
Конструкция
[редактиране | редактиране на кода]БДК от проекта 1174 имат полубак и развита кърмова надстройка. Поради това те имат доста грамаден вид. Необходимостта от наличие на голямогабаритната надстройка е предизвикана от използването в качеството на прототип за корпуса БДК от проекта 1171 и необходимостта да се разположат някъде новите обеми, предизвикани от измененията на проекта, в надстройката[1].
Пълната водоизместимост е 14 060 тона. Далечината на плаване с 18 възела при нормален запас гориво съставлява 4000 мили. При максимален запас съставлява – 7500 мили. Автономността на кораба според запасите от провизии съставлява 15 денонощия при превоз на 500 десантника и 30 денонощия при превоз на 250. Кораба също е снабден със системи за прием на течни и твърди товари в открито море[3].
Силова установка
[редактиране | редактиране на кода]Главнате енергетична установка е разположена ешелонно в два бордови отсека и се състои от две газотурбинни установки с мощност по 18000 к.с., работещи на два гребни винта. Спомагателните механизми са разположени между газотурбинните агрегати под стапел-палубата. За захранване на бордовата електромрежа са разположени шест дизел-генератора с мощност по 500 кВт[2]. Максималната скорост на хода е 20 възела. Използването на ГТУ изисква да се разреши проблема за агрегатната замяна на двигателите, обаче поради неудачната обща компоновка на кораба този въпрос така и не е решен до края[1].
Десантни възможности
[редактиране | редактиране на кода]
В носовата част е разположен танковият трюм с дължина 54 м, ширина 12 м и височина около 5 м. В кърмовата част е разположена доковата камера с дължина 75 м, ширина 12 м и височина около 10 м. Разликата по височина между тези две палуби съставлява точно един туиндек[2].
В транеца има херметичен подвижен лацпорт, който в спуснато положение служи за натоварването на техниката от пирса при швартовка с кърмата. Лацпорта се използва също за приемане и разтоварване на плавателните средства в доковата камера. Техниката се премества по кораба с помощта на три сходни с хидравлични механизми. Една сходня е разположена между доковата камера и танковия трюм и едновременно във вдигнато положение служи за преграда между двете помещения. Още две сходни са разположени между горната и танковата палуби.
Носовото стоварващо устройство се състои от разтварящи се врати и подвижна сходня с дължина 32 метра. В походно положение сходнята се намира под горната палуба и се премества посредством хидравличен механизъм. В танковия трюм и доковата камера при отсъствие в нея на плавателни средства може да се приемат до 50 танка ПТ-76, или 80 БТР и БМП, или до 120 автомобила. Техниката може да бъде натоварена в произволни съчетания. Личния състав на десанта в количество до 500 души може да се разполага в няколко кубрика и 4-местни офицерски каюти[2].
За стоварване на неплаващата техника в доковата камера могат да се приемат десантни катери. В доковата камера се поместват до шест катера от проекта 1785 (скорост на хода 7,5 възела) или катери от проекта 1176 (10 възела). Вместо тях в доковата камера може да се поместят три десантни катера на въздушна възглавница от проекта 1206 (до 50 възела) или десантните катери на въздушна каверна от проекта 11770 „Серна“.
Въоръжение
[редактиране | редактиране на кода]Артилерийското въоръжение включва една 76-мм артустановка АК-726 с РЛС за управление „Турель“ и четири шестстволни 30-мм автоматични оръдия АК-630 с РЛС за управление „Вымпел“. На кораба е разположена двурелсова пускова установка (ПУ) за ЗРК „Оса-М“ с боезапас от 20 ракети. Има четири четворни ПУ (колонки МТ-4) за ПЗРК. За огнева поддръжка на десанта се използва една установка за РСЗО А-215 „Град-М“.
Състав на серията
[редактиране | редактиране на кода]| Название | Зав. № |
Заложен | Спуск на вода |
Въвеждане в строй |
Текущ статус |
|---|---|---|---|---|---|
| „Иван Рогов“ | 101 | 09.1973 | 31.05.1977 | 15.06.1978 | Списан през 1996 г.[4]. Разкомплектован за метал в сух док на „Далзавод“ през 2004 г. |
| „Александр Николаев“ | 102 | 03.1976 | есен 1982 | 30.12.1982 | от 1997 г. в резерв[5]. Разглежда се въпроса за возстановяване и връщане в бойния състав на ВМФ[6][7][8]. |
| „Митрофан Москаленко“ | 103 | 05.1984 | 1988 | 23.09.1990 | От 2002 г. в резерв[9]. Според данни от 5.5.2014 е поставен за продажба, вероятно, в състояние, изключващо неговото използване по пряко предназначение[10]. Разглежда се въпроса за возстановяване и връщане в бойния състав на ВМФ[6][7][8]. |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Кузин и Никольский, стр. 248
- ↑ а б в г Десантные корабли проекта 1174, архив на оригинала от 29 ноември 2009, https://web.archive.org/web/20091129002740/http://warships.ru/Russia/Fighting_Ships/Amphibious_Ships/, посетен на 30 април 2019
- ↑ МИТРОФАН МОСКАЛЕНКО
- ↑ ПАЛИТРА КРЫЛА – Авианосцы // Архивиран от оригинала на 2022-03-25. Посетен на 2019-04-30.
- ↑ ПАЛИТРА КРЫЛА – Авианосцы
- ↑ а б «Носороги» на замену „Мистралям“
- ↑ а б «Носороги» могут временно заменить „Мистрали“ // Архивиран от оригинала на 2015-07-04. Посетен на 2019-04-30.
- ↑ а б На разработку перспективных авианосца и УДК в 2016 году направили всего 20 млн. рублей // Архивиран от оригинала на 2018-01-08. Посетен на 2019-04-30.
- ↑ ПАЛИТРА КРЫЛА – Авианосцы // Архивиран от оригинала на 2019-04-30. Посетен на 2019-04-30.
- ↑ Минобороны распродает на лом корабли и суда. 5.5.2014
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Щербаков В. Большие десантные корабли типа „Иван Рогов“. Техника и вооружение: вчера, сегодня, завтра. 2014. с. 11 – 19.
- Васильев А. Большие десантные корабли типа „Иван Рогов“. Военный парад. Т. 25. 1998. с. 84 – 86.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- IVAN ROGOV large landing ships (project 1174) (1978 – 1990) ((en))
- Большой десантный корабль проекта 1174 ((ru))
- Большой десантный корабль проекта 1174 „Иван Рогов“ ((ru))
- Большой десантный корабль проекта 1174 на Russian-Ships.info ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно Големи десантни кораби проект 1174
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Большие десантные корабли проекта 1174“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |