Направо към съдържанието

Грозни (ракетен крайцер, 1961)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Грозни“
„Грозный“
Ракетният крайцер „Грозни“
Флаг СССР
Военноморски флот на Русия Русия
Клас и типРакетен крайцер от проекта 58
ПроизводителССЗ № 190 А. А. Жданов в Ленинград, СССР.
Служба
Заложен23 февруари 1960 г.
Спуснат на вода26 март 1961 г.
Влиза в строй3 декември 1962 г.
Изведен от
експлоатация
24 юни 1991 г., утилизиран през 1993 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
ИМО номервиж Тактически номер;
Заводски номер: 780
Водоизместимост4340 t (стандартна);
5570 t (пълна)
Дължина142,0 m
Дължина по водолинията
134,0 m
Ширина16,0 m;
15,2 m (по КВЛ)
Газене5,1 m (максимално)
Задвижване2 парни турбини ТВ-12;
4 водотръбни котела КВН-95/64
Мощност90 000 к.с. (67,1 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост34,5 възела
(63 km/h);
14 възела (икономична)
Далечина на
плаване
3500 мили на ход 18 възела
1600 мили на ход 34 възела
Автономност10 денонощия
(по запас провизии)
Екипаж339 души
(в т.ч. 27 офицера)
Радиолокационни
станции (РЛС)
2 × РЛС за откриване на ВЦ и НЦ МР-300 „Ангара“
(след модернизацията: 1 × МР-300 + 1 × МР-310 „Ангара-А“)
2 × 4Р44 „Бином“ за ПКРК П-35
2 × „Успех-У“ за приемане на целеуказания за ПКРК
1 × 4Р90 „Ятаган“ (за ЗРК)
1 × МР-105 „Турель“ за 76-мм АУ
2 × МР-123 „Вымпел“ за 30-мм АУ (поставени по-късно)
РЛС за опознаване „Никель-КМ“ и „Хром-КМ“
Система за опознаване „Пароль“
Хидроакустическа
система (ХАС)
ГС-572 „Геркулес-2М“
Радиоелектронно
оборудване
БИУС „Планшет-58“
САС „Краб-11“ и „Краб-12“
станция за РТР „Бизань-4Д“
САП МР-262 „Ограда-1“
станции за РТР „Залив-15-16“, „Залив-13-14“, „Залив-11-12“
Името на руски език означава„Страховит“;
„Страшен“
Въоръжение
Артилерия2x2 76,2 mm
Зенитна артилерия4x6 30 mm
Ракетно
въоръжение
2x4 ПУ СМ-70 за ПКР П-35 (16 ракети „П-35“ или „Прогрес“)
Зенитно-ракетно въоръжение:
1x2 ПУ ЗИФ-101 за ЗРК М-1 „Волна“ (16 ЗУР В-600 (В-601));
Противолодъчно
въоръжение
2x12 РБУ-6000 „Смерч-2“
(боезапас: 96 дълбочинни бомби РГБ-60)
Торпедно
въоръжение

2x3 533 mm ТА
Хеликоптери1 x Ка-25РЦ[1]
„Грозни“ в Общомедия

Грозни (на руски: Грозный) е ракетен крайцер, главен кораб на ракетните крайцери от проекта 58 на ВМФ на СССР.

История на проекта

[редактиране | редактиране на кода]

Всичко са построени 4 подобни крайцера: „Грозни“, „Адмирал Головко“, „Варяг“, „Адмирал Фокин“, които са първите съветски крайцери, въоръжени с противокорабно ракетно оръжие.

Главен конструктор на проекта става В. А. Никитин. Ескизният проект 58 е разработен през 1957 г., през същата година започва разработката на техническия проект за крайцерите. Отначало проекта е класификациран като ескадрен миноносец. „Грозни“ е заложен в Ленинградския корабостроителен завод „А.А. Жданов“ на 23 февруари 1960 г. След построяването кораба е причислен към класа на крайцерите, подклас „ракетен крайцер“, отнасящ се към корабите от I ранг. Окончателно въпросът е решен по време на визитата на кораба от Н. С. Хрушчов от 22 юли 1962 г.

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]
„Грозни“ след модернизацията. 1986 г.

След влизането си в строй е в състава на Северния флот.[2] Пристига в Северодвинск от Балтика на 6 юли 1962 г. На 22 юли 1962 г. провежда в присъствие на Н. С. Хрушчов успешен пуск на две ПКР П-35. През есента на 1962 г. прави обратен преход за Балтика, където преминава втория етап от държавните изпитания. На 10 август 1963 г. пристига на постоянното си място за базиране в Североморск. На 25 юли 1965 г. участва в морския парад в Ленинград в чест на деня на ВМФ, където и за първи път е представен на съветската общественост.[3]

На 20 септември 1966 г. пристига в Севастопол и влиза в състава на Черноморския флот. В този период нееднократно носи бойна служба в Средиземно море, посещава много чуждестранни портове. През 1968 г. кораба участва в снимките на филма „Неутрални води“ (1969), където играе ролята на крайцера „Горделивий“. През юни 1971 г. взема участие във военноморските учения Юг-71.[4] От 19 юли 1976 г. до 25 февруари 1982 г. преминава среден ремонт и модернизация в „Севморзавод“ в Севастопол.[3] Получава ново радиоелектронно оборудване, също са поставени 4 ЗАК АК-630М. От 11 юни до 15 септември 1982 г., по време на Ливанската война, в състава на съединение кораби действа при бреговете на Сирия, оказвайки поддръжка на сирийските въоръжени сили.[5]

На 26 декември 1983 г. пристига в Балтийск и влиза в състава на Балтийския флот. Занимава се с бойна подготовка, носи бойна служба в Средиземно море в периода 1985−1986 г., осъществявайки следене над американските авионосни групи. На 1 април 1989 г. влиза за среден ремонт в кораборемонтен завод № 29 в Лиепая. Към средата на 1990 г. работите по крайцера са прекратени. На опитите да се отбуксира „Грозни“ в Калининград пречат властите на Латвия. На 9 юли 1991 г. крайцерът е изключен от списъците на флота. Кораба продължава да стои на причал № 23 на завода, същият на който в периода 1978 – 1990 г. се намира на консервация крайцерът „Свердлов“, където и потъва, през март 1993 г. Вследствие на разхищение на оборудването от мародери. По-късно е изваден и разкомплектован за скрап.[5]

Командири на кораба

[редактиране | редактиране на кода]
  • капитан 2-ри ранг Александр Петрович Ушаков;
  • капитан 2-ри ранг, капитан 1-го ранга Николай Иванович Рябинский (16.10.1969 – 10.1972);
  • капитан 2-ри ранг Волин Александрович Корнейчук (1972).
Тактически номер[6] Дата
898 1962
239
261
846
841 1967
854 1969
943 1969
859 1969
841 1971
851 1973
847 1973
855 1975
856 1975
147 1981
107 1982
121 1983
155 1984
179 1984
145 1988
152 1991
810
843
858
170
  1. Апальков Ю. В. Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли. СпБ, Галея-Принт, 2003. ISBN 5-8172-0076-7. с. 41,43.
  2. Апальков Ю. В. Ударные корабли. с. 49.
  3. а б Апальков Ю. В. Ударные корабли. с. 50.
  4. 1971 год - ркр Грозный // Архивиран от оригинала на 2020-02-04. Посетен на 2020-02-04.
  5. а б Апальков Ю. В. Ударные корабли. с. 53.
  6. Guided Missile Cruisers: Project 58 Grozny // 2016. Посетен на 29 May 2017.
  • Военно-технический альманах „Тайфун“ № 11996 год („Ракетные крейсера проекта 58“ Капитан 1 ранга В. П. Кузин)
  • Апальков Ю. В. Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли. СпБ, Галея-Принт, 2003. ISBN 5-8172-0076-7.
  • Апальков Ю. В. Ударные корабли. М, Моркнига, 2010. ISBN 978-5-903080-40-3.
  • Васильев В. М. Корабль опередивший своё время. СпБ, Остров, 2001. ISBN 5-94500-001-9.
  • Кузин В. П. Никольский В. И. Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991. СпБ, Историческое морское общество, 1996.
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007. ISBN 978-985-13-8619-8.
  • Соколов А.Н. Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции. М, Военная книга, 2006. ISBN 5-902863-09-0.
  • Платонов А. В. Крейсеры Советского флота. СПб, Галея Принт, 1999. ISBN 5-8172-0010-4.
  • СПКБ. 60 лет вместе с флотом. СпБ, История корабля, 2006. ISBN 5-903152-01-5.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1996. ISBN 1557501327.
  • Osborne E.W. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact. Denver, USA, ABC-CLIO, 2004. ISBN 1-85109-369-9.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Грозный (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​