Грозни (ракетен крайцер, 1961)
„Грозни“ | |
Ракетният крайцер „Грозни“ | |
Флаг | СССР Русия |
---|---|
Клас и тип | Ракетен крайцер от проекта 58 |
Производител | ССЗ №190 А. А. Жданов в Ленинград, СССР. |
Служба | |
Заложен | 23 февруари 1960 г. |
Спуснат на вода | 26 март 1961 г. |
Влиза в строй | 3 декември 1962 г. |
Изведен от експлоатация | 24 юни 1991 г., утилизиран през 1993 г. |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 4340 t (стандартна) 5570 t (пълна) |
Дължина | 142 m (134 m по водолинията) |
Ширина | 16 m |
Газене | 5,1 m |
Задвижване | 2 парни турбини; 4 парни котела 2 гребни винта; 90 000 к.с. |
Скорост | 34,5 възела (63 km/h) |
Далечина на плаване | 3500 мили на ход 18 възела 1600 мили на ход 34 възела |
Екипаж | 339 души (в т.ч. 27 офицера) |
Радиолокационни станции (РЛС) | 2 × РЛС за откриване на ВЦ и НЦ МР-300 „Ангара“ (след модернизацията: 1 × МР-300 + 1 × МР-310 „Ангара-А“) 2 × 4Р44 „Бином“ за ПКРК П-35 2 × „Успех-У“ за приемане на целеуказания за ПКРК 1 × 4Р90 „Ятаган“ (за ЗРК) 1 × МР-105 „Турель“ за 76-мм АУ 2 × МР-123 „Вымпел“ за 30-мм АУ (поставени по-късно) РЛС за опознаване „Никель-КМ“ и „Хром-КМ“ Система за опознаване „Пароль“ |
Хидроакустическа система (ХАС) | ГС-572 „Геркулес-2М“ |
Радиоелектронно оборудване | БИУС „Планшет-58“ САС „Краб-11“ и „Краб-12“ станция за РТР „Бизань-4Д“ САП МР-262 „Ограда-1“ станции за РТР „Залив-15-16“, „Залив-13-14“, „Залив-11-12“ |
Въоръжение | |
Артилерия | 2x2 76,2 mm Зенитна артилерия: 4x6 30 mm |
Ракетно въоръжение | 2x4 ПУ СМ-70 за ПКР П-35 (16 ракети „П-35“ или „Прогрес“) Зенитно-ракетно въоръжение: 1x2 ПУ ЗИФ-101 за ЗРК М-1 „Волна“ (16 ЗУР В-600 (В-601)); |
Торпедно въоръжение | 2x3 533 mm ТА |
Хеликоптери | 1 x Ка-25РЦ[1] |
Други | Противолодъчно въоръжение: 2x12 РБУ-6000 „Смерч-2“ (боезапас: 96 дълбочинни бомби РГБ-60) |
„Грозни“ в Общомедия |
Грозни (на руски: Грозный) е ракетен крайцер, главен кораб на ракетните крайцери от проекта 58 на ВМФ на СССР.
История на проекта
[редактиране | редактиране на кода]Всичко са построени 4 подобни крайцера: „Грозни“, „Адмирал Головко“, „Варяг“, „Адмирал Фокин“, които са първите съветски крайцери, въоръжени с противокорабно ракетно оръжие.
Главен конструктор на проекта става В. А. Никитин. Ескизният проект 58 е разработен през 1957 г., през същата година започва разработката на техническия проект за крайцерите. Отначало проекта има присвоено название ескадрен миноносец. „Грозни“ е заложен в Ленинградския корабостроителен завод „А.А. Жданов“ на 23 февруари 1960 г. След построяването кораба е причислен към класа на крайцерите, подклас „ракетен крайцер“, отнасящ се към корабите от I ранг. Окончателно въпроса е решен по време на визитата на кораба от Н. С. Хрушчов от 22 юли 1962 г.
История на службата
[редактиране | редактиране на кода]След влизането си в строй е в състава на Северния флот[2]. Пристига в Северодвинск от Балтика на 6 юли 1962 г. На 22 юли 1962 г. провежда в присъствие на Н. С. Хрушчов успешен пуск на две ПКР П-35. През есента на 1962 г. прави обратен преход за Балтика, където преминава втория етап от държавните изпитания. На 10 август 1963 г. пристига на постоянното си място за базиране в Североморск. На 25 юли 1965 г. участва в морския парад в Ленинград в чест на деня на ВМФ, където и за първи път е представен на съветската общественост[3].
На 20 септември 1966 г. пристига в Севастопол и влиза в състава на Черноморския флот. В този период нееднократно носи бойна служба в Средиземно море, посещава много чуждестранни портове. През 1968 г. кораба участва в снимките на филма „Неутрални води“ (1969), където играе ролята на крайцера „Горделивий“. От 19 юли 1976 г. до 25 февруари 1982 г. преминава среден ремонт и модернизация в „Севморзавод“ в Севастопол[3]. Получава ново радиоелектронно оборудване, също са поставени 4 ЗАК АК-630М. От 11 юни до 15 септември 1982 г., по време на Ливанската война, в състава на съединение кораби действа при бреговете на Сирия, оказвайки поддръжка на сирийските въоръжени сили[4].
На 26 декември 1983 г. пристига в Балтийск и влиза в състава на Балтийския флот. Занимава се с бойна подготовка, носи бойна служба в Средиземно море в периода 1985−1986 г., осъществявайки следене над американските авионосни групи. На 1 април 1989 г. влиза за среден ремонт в кораборемонтен завод № 29 в Лиепая. Към средата на 1990 г. работите по крайцера са прекратени. На опитите да се отбуксира „Грозни“ в Калининград пречат властите на Латвия. На 9 юли 1991 г. крайцера е изключен от списъците на флота. Кораба продължава да стои на причала на завода, където и потъва, през март 1993 г., вследствие на разхищение на оборудването от мародери. По-късно е изваден и разкомплектован за скрап[4].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Военно-технический альманах „Тайфун“ № 11996 год („Ракетные крейсера проекта 58“ Капитан 1 ранга В. П. Кузин)
- Апальков Ю. В. Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли. ISBN 5-8172-0076-7.
- Апальков Ю. В. Ударные корабли. ISBN 978-5-903080-40-3.
- Васильев В. М. Корабль опередивший своё время. ISBN 5-94500-001-9.
- Кузин В. П. Никольский В. И. Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991.
- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. ISBN 978-985-13-8619-8.
- Соколов А.Н. Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции. ISBN 5-902863-09-0.
- Платонов А. В. Крейсеры Советского флота. ISBN 5-8172-0010-4.
- СПКБ. 60 лет вместе с флотом. ISBN 5-903152-01-5.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. ISBN 1557501327.
- Osborne E.W. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact. ISBN 1-85109-369-9.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- GROZNYY missile cruisers (project 58) (1962 – 1965) ((en))
- В Общомедия има медийни файлове относно Грозни (ракетен крайцер, 1961)
- www.ркрГрозный.рф – Сайт ракетного крейсера „Грозный“ ((ru))
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Грозный (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |