Азиатски язовец
- Вижте пояснителната страница за други значения на Язовец.
Азиатски язовец | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Hodgson, 1847) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Азиатски язовец в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Азиатският язовец (Meles leucurus), известен също като пясъчен борсук e вид язовец, разпространен в Китай, Казахстан, Корейския полуостров и в Русия. Класифициран е като отделен вид за първи път от Ходжсън през 1854.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]С дължина на главата и тялото около 50 – 70 см, азиатският язовец курс има по-малки размери от тези на европейския язовец. Опашката на азиатския е измервана около 13 – 20 см на дължина, а теглото е между 3.5 и 9 кг. Тялото е с набити и къси крака, както и опашката. Предните крака са оборудвани с надеждни и мощни нокти и ноктите на задните крака са по-слабо развити, като стъпалата на краката са голи без козина. Самата козина е дебела и мъхеста, с доста дълги жълтеникави косми и къси и редки черни косми. Главата има окраска с характерен вид – две тънки ленти от кафяво-черен цвят на жълто-бял фон, вариращи от устата до ушите, преминаващи през очите. Външната част на ушите е бяла на цвят. Муцуната е дълга и носът им е голям. Денталната формула е I 3/3 – C 1/1 – P 3/3 – M 1/2 = 34. Достига полова зрялост до 3-годишна възраст.
Съществувал е спор дали европейските и азиатските язовци са представители на два различни вида от един род или дама приспособени към различни условия индивиди. Днес те се различават и се счита, че пясъчният язовец на цвят е по-светъл от Европейския язовец, въпреки че някои индивиди могат да са и по-тъмни петна с охрист и кафяв оттенък. Задницата му е по-лека, а на лицето има ивици, обикновено кафяви, а не черни. За разлика от европейските си братовчеди, тези азиатски язовци показват по-тесни ленти около очи и уши. Бялата част на главата обикновено е по-тъмна на цвят отколкото при европейските язовци. Светлите ивици, преминаващи по горната част на главата со също сравнително къси и тесни. Тези язовци обикновено са по-малки, отколкото европейските им колеги.[2]
Последни доводи в полза на различаването на двата вида са приведени след морфологичен анализ на костния скелет[3] и моларите[4], както и след изследвания на митохондриална ДНК [5].
Хранене и размножаване
[редактиране | редактиране на кода]Азиатският язовец (борсук) е бозайник от семейство Mustelidae и населява преимуществено широколистни лесове, но се среща в широк спектър биотопи – от тайга до степ и полупустиня[6]. Азиатските борсуци водят предимно нощноакнтивен живот. За храна употребяват растителна и животинска храна – безгръбначни, малки гризачи, земеровки и таралежи. След дълга до 450 дни беременност с латентни стадии самките раждат до 6 малки. В северните райони през зимата азиатските борсуци водят зимен сън. В районите на припокриване на ареалите протича хибридизация между азиатски борсуци и европейски язовци.
Разпространение и местообитания
[редактиране | редактиране на кода]Азиатските язовци имат голям обхват на разпространение, включително южната част на Русия на изток от Урал, Казахстан, Монголия, Китай и Корея. Разновидности могат да бъдат намерени в райони с висока надморска височина (може би до 4000 m) в планината Урал, Тян-Шан и Тибетското плато. Контакт между азиатски и европейски язовци е възможен в райони около Волга. Азиатските язовци предпочитат отворени листопадни гори и околните пасища, но също обитават иглолистни и смесени гори, храсти и равнини. Те понякога се срещат и в крайградски райони.[7]
Лов
[редактиране | редактиране на кода]Азиатските язовци са законно ловувани в Китай, Русия и Монголия. Незаконен е техния отстрел на територията на някои защитени зони в Китай. В Русия ловният сезон за язовец обикновено е от август до ноември.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Heptner, V. G.; Sludskii, A. A. (2002). Mammals of the Soviet Union. Vol. II, part 1b, Carnivores(Mustelidae) (PDF). Washington, D.C. : Smithsonian Institution Libraries and National Science Foundation. ISBN 90-04-08876-8.
Подвид | Класификация | Описание | Разпространение | Синоними |
---|---|---|---|---|
Обикновен пясъчен язовец Meles leucurus leucurus |
Hodgson, 1847 | |||
Амурски язовец Meles leucurus amurensis |
Schrenck, 1859 | Най-тъмен и най-малък (до 70 см), с мека козина и без първи зъби-предкътници[8] | Усури, Приамурие, Голям Хинган и Корея | melanogenys (J. A. Allen, 1913) schrenkii (Nehring, 1891) |
Казахски язовец Meles leucurus arenarius |
Satunin, 1895 | С междинен размер спрямо Meles m. meles и Meles m. canascens (до 78 см), по-светъл и с груба козина. На тегло мъжките достигат до 8.3 kg през пролетта[9] | Югоизточна Волга, степен Kazakhstan | |
Сибирски язовец Meles leucurus sibiricus |
Kastschenko, 1900 | С междинен размер спрямо Meles m. meles и Meles m. canascens (до 75 см), с жълтокафява мека козина. На тегло мъжките достигат до 13 kg през пролетта [10] | Сибир в Задбайкалие и Алтайски край, планински Казахстан | |
Тяншянски язовец Meles leucurus tianschanensis |
Hoyningen-Huene, 1910 | С мека жълтеникава козина, по-тъмна от тази при Meles l. arenarius[9] | Северен Тяншан | talassicus (Ognev, 1931) |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Meles leucurus (Hodgson, 1847). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Heptner & Sludskii 2002, с. 1251
- ↑ PDF Theriology 1 / 2002, S. 57 – 60.
- ↑ Генадий Баришников, Андрей Пузаченко, Алексей Абрамов, Theriology, 2002 1 (2), S. 133 – 149
- ↑ Naoko Kurose, Yayoi Kaneko, Алексей Абрамов, Boripat Siriaroonrat, Ryuichi Masuda, Zoological Science 18, 2001, S. 1145 – 1152.
- ↑ Meles leucurus (Asian Badger)
- ↑ Abramov, A.; Wozencraft, C. (2008).
- ↑ Heptner & Sludskii 2002, с. 1260 – 1262
- ↑ а б Heptner & Sludskii 2002, с. 1257 – 1258
- ↑ Heptner & Sludskii 2002, с. 1256 – 1257
|