Направо към съдържанието

Световна банка

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от IFC)
Световна банка
World Bank
Седалището на Световната банка във Вашингтон
Седалището на Световната банка във Вашингтон
Информация
АкронимиСБ
Типмеждународна
Основанаюли 1944 г.
Положениедоговор
Цел/фокускредитиране
Част отГрупа на Световната банка
СедалищеВашингтон, САЩ
Езицианглийски
РъководителКристалина Георгиева
Основен органБорд на директорите[1]
Членове187 страни
Сайтwww.worldbank.org
Световна банка в Общомедия

Световната банка (СБ) (на английски: World Bank) е международна финансова организация, която осигурява подпомагащи заеми[2] на развиващите се страни за капиталови програми. Световната банка е изложила като своя цел намаляването на бедността. По закон всички нейни решения трябва да бъдат ръководени от ангажимента за спомагане на чуждите инвестиции, международната търговия и подпомагане на капиталовото инвестиране.[3] Световната банка е един от най-големите световни източници на помощи за развитие. Тя е собственост на повече от 180 държави членки, чиито виждания и интереси са представени в Управителния съвет и базирания във Вашингтон Съвет на директорите. Държавите членки са акционерите, които имат властта да взимат решения в Световната банка.

Световната банка се различава от Групата на Световната банка по това, че обхваща само две институции:

докато Групата на Световната банка, освен тези две, включва и още три институции:[4]

История

[редактиране | редактиране на кода]
Джон Мейнард Кейнс (дясно) представлява Великобритания на конференцията, а Хенри Декстър Уайт (ляво) представлява САЩ

Световната банка е една от петте институции, създадени на Бретънудската конференция през 1944 (конкретно на 27 декември 1945). Международният валутен фонд, свързана с нея институция, е втората. Делегати от много страни присъстват на Бретън-Уудската конференция, като най-влиятелно присъствие имат САЩ и Великобритания, които доминират в преговорите.[5]

Макар че и двете организации са базирани във Вашингтон, Световната банка обичайно е оглавявана от американец, докато МВФ от европеец.

1945 – 1968

[редактиране | редактиране на кода]

От самото начало до 1967 година банката отпуска сравнително малко кредити. Наблюдава се фискален консерватизъм и внимателно проучване на кандидатурите за получаване на кредит.

Президентът на банката Джон Макклой избира Франция да бъде първата страна, която да получи финансова помощ; две други кандидатури от Полша и Чили са отхвърлени. Заемът е в размер на 250 милиона щатски долара, което, освен че е половината от исканата сума, се поставят и много строги условия. Държавният департамент на Съединените щати, казва на френското правителство, че комунистическите елементи в кабинета трябва да бъдат премахнати. Френското правителство се съобразява с този диктат и премахва Държавната комунистическа коалиция. Заемът за Франция е отпуснат за броени часове.

1968 – 1980

[редактиране | редактиране на кода]

От 1968 г. до 1980 г., банката се концентрира върху това да бъдат посрещнати основните нужди на хората в развиващия се свят. Размерът и броят на отпуснатите кредити се увеличава значително, като основните цели се разрастват от инфраструктура до социални услуги и други сектори. Тези промени се дължат на Робърт Макнамара, който е назначен за президент през 1968 г. от Линдън Б. Джонсън. Макнамара въвежда технократичен стил на управление в банката, който е използвал преди това като Секретар на отбраната на САЩ и президент на компанията Форд Мотор. Той променя политиката на банката в посока на построяване на училища и болници, подобряване на грамотността, както и реформи в земеделието. Макнамара създава нова система за събиране на информация от държавите, които са потенциални кредитополучатели, която позволява на банката да обработва кандидатурите за отпускане на заем много по-бързо.

1980 – 1989

[редактиране | редактиране на кода]

През 1980 г. А. Клаузен заема мястото на Макнамара, след като бива номиниран от президента в САЩ – Джими Картър. Картър заменя голям брой служители от ерата на Макнамара и въвежда нов идеологичен фокус в банката. Заменянето на главния икономист Холис Б. Ченъри с Ан Крюгер, през 1982 г. бележи значителна промяна в политиката на банката. Крюгер е всеизвестна с критиките си към финансирането за развитие на страните от третия свят.

В края на осемдесетте години, УНИЦЕФ докладва, че структурните програми на Световната банка са отговорни за „намалени нива в образованието, храненето и здравето на десетки милиони деца в Азия, Латинска Америка и Африка“.

1989 г. –

[редактиране | редактиране на кода]

От 1989 г. политиката на Световната банка се променя, в резултат на критиката, която търпи от много групи. Банката започва да отпуска средства на не правителствени организации и групи за защита на околната среда, с цел да смекчи последствията от миналата политика, която подбуди такава остра критика.

Управление

[редактиране | редактиране на кода]

Президентът на банката, понастоящем Джим Йон Ким, е отговорен за водене на срещите на Борда на директорите и за цялостен мениджмънт на банката. Традиционно президентът на СБ е винаги бил с американско гражданство и номиниран от САЩ, който е най-големият акционер в банката. Номинацията се предлага за одобрение от Борда на управителите, и се равнява на петгодишен, обновим, мандат.[6]

Изпълнителните директори, представляващи страните членки на банката, съставят Борда на директорите, който обикновено се събира два пъти седмично, за да прегледа дейностите, като одобрение на заеми и гаранции, нови политики, административен бюджет, асистиране на стратегии на страни и решения за заемане и финансиране.

Вицепрезидентите на банката са принципиални мениджъри, които са отговорни за регионите, секторите, връзките и функциите. Има 24 вицепрезидента и три старши вицепрезидента, както и двама изпълнителни вицепрезиденти.

Цели и задачи

[редактиране | редактиране на кода]
„ Целите на дейността на Световната банка – да способства за устойчивата глобализация в интерес на всички слоеве от населението, съкращаване на бедността, ускоряване на икономическия ръст без ущърб за околната среда, а също така да създаде нови възможности за хората и да им вдъхне надежда. “

Понастоящем, в съответствие с Декларацията на хилядолетието, Световната банка съсредоточава дейността си за достигане на целите за развитие.[7] В преходния период към третото хилядолетие, под егидата на ООН са формулирани осем цели, за чието достигане да бъдат насочени усилията на международните организации. Целите на развитието за хилядолетието трябва да бъдат достигнати към 2015 г. и включват:

  1. премахване на бедността и масовия глад;
  2. осигуряването на всеобщо начално образование;
  3. поощрение на равенството на мъжете и жените и разширяване на правата и възможностите на жените;
  4. съкращаване на детската смъртност;
  5. подобряване на условията за майчинство;
  6. борбата с ХИВ/СПИН, маларията и други заболявания;
  7. осигуряване на устойчиво развитие на околната среда;
  8. формиране на глобално партньорство за целите на развитие.

Решавайки глобалните задачи за развитие на човечеството, Световната банка, използвайки механизмите на предоставяне на заеми от МБВР, кредитира страните със средно ниво на доходи по процентни ставки, съответстващи на нивото на пазара в тези страни. Друга финансова организация на Световната банка е МАР, която кредитира страните с ниско ниво на доход по минимална процентна ставка или даже без проценти.

Кредити

[редактиране | редактиране на кода]

Действайки чрез МБВР и МАР, Световната банка предоставя кредити от два основни вида: инвестиционни кредити и кредити за целите на развитие.[8]

Инвестиционните кредити се предоставят за финансирането на производство на стоки и услуги в рамките на проекти за социално-икономическо развитие в най-различни сектори. Кредитите за целите на развитие (преди това наричани още кредити за структурни преобразувания) се предоставят по пътя на разпределението на финансовите ресурси за подпомагане на политически и институционални реформи.

Получената от кредитоискателя заявление за финансиране на проекта се оценява, за да се провери дали проектът е приемлив в икономически, финансов, социален и екологичен план. В етапа на преговорите за сключване на заем, банката и кредитополучателя съгласуват задачите по развитието на проекта, компонентите на проекта, очакваните резултати и показателите за изпълнение на проекта и плана за изпълнение, както и графика за изплащане на заема. По време на реализацията на проекта, банката наблюдава използваните средства и оценява резултатите от реализацията на проектите. 3/4 от средствата по непогасените заеми се управляват от страна на директори по страни, които работят в постоянните представителства на банката в страните членки. В тези постоянни представителства работят около 30% от служителите на банката, като те наброяват почти 100 по целия свят.

Дългосрочните кредити на МАР се без процент, макар че по тях се взима неголяма комисионна такса в размер 0,75 процента от предоставените средства. Пълната информация за финансовите продукти, услуги, процентни ставки и такси на МБВР може да се видят на страницата на финансовия отдел на Световната банка. Финансовият отдел ръководи всички осъществявани от МБВР операции по заемите и даването на кредити, а също така изпълнява функциите на касиер, обслужващ другите учреждения в състава на Световната банка.

Безвъзмездни средства

[редактиране | редактиране на кода]

Световната банка предоставя финансова подкрепа под формата на безвъзмездни средства. Целта на безвъзмездната помощ е да насърчи разработването на проекти чрез насърчаване на иновациите, сътрудничеството между организациите и участието на местните заинтересовани страни в работата по проекта. През последните години, безвъзмездната помощ на МАР, осигурена директно или управлявана чрез партньорства, се използва за следните цели:

  • Намаляване на дълга за страните с високо ниво на задължения.
  • Подобряване на ефективността на комуналните и водните услуги.
  • Подкрепа за програмите за имунизация и ваксинация с цел да се намалят случаите на инфекциозни болести като например малария.
  • Борбата срещу пандемията от ХИВ/СПИН.
  • Подкрепа за организациите на гражданското общество.
  • Създаване на стимули за намаляване на емисиите на парникови газове.

Направления (сфери) на дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Дейността на Световната банка обхваща широка област:

  • Проблемите на бедността.
  • Проблеми на снабдяването с продоволствие.
  • Селското стопанство, горското стопанство и развитието на други сектори на икономиката, свързани с използването на земя.
  • Проблемите на борбата със СПИН в развиващите се страни.
  • Борбата с корупцията.
  • Борбата с разпространението на вирусните болести.
  • Борбата с маларията.
  • Детско-юношеските проблеми.
  • Проблема с експлоатацията на детски труд.
  • Проблемите по развитието на енергетиката, достъпа до източници и търсенето на нови източници на енергия.
  • Икономическата политика и проблемите по задлъжнялостта на развиващите се страни.
  • Изработката на стратегия за развитие.
  • Проблемите по инвестициите в развиващите се страни.
  • Проблемите на образованието.
  • Проблемите на околната среда.
  • Проблемите на изменението на климата и влиянието му върху живота на хората.
  • Стратегическите задачи по развитието на човечеството и отделните региони.
  • Проблемите на икономическия ръст, данъчното облагане, задлъжнялостта
  • Финансовата криза
  • Развитието на банковите системи, борсите, платежните системи
  • Глобализацията
  • Урбанизацията

Понастоящем, Световната банка участва във финансирането на над 1800 проекта – практически във всички сектори на икономиката на развиващите се страни. Финансират се проекти в най-различни области на дейност. Като пример е развитието на микрокредитирането в Босна и Херцеговина, повишаването на ефективността на профилактиката за СПИН в Гвинея, поддръжката на образованието на девойките в Бангладеш, повишаването на ефективността на здравеопазването в Мексико, съдействието за възстановяване при провъзгласяването на независимостта на Източен Тимор и оказването помощ на Индия при отстраняването на последствията от разрушителното земетресение в щата Гуджарат.[9]

Други услуги

[редактиране | редактиране на кода]

Световната банка осъществява не само финансова поддръжка на страните членки. Дейността ѝ е фокусирана и върху оказването на анализаторски и консултационни услуги, от които се нуждаят развиващите се страни. Банката се занимава с изследователска работа по широк кръг от въпроси като околната среда, бедността, търговията и глобализацията, икономическите и отрасловите изследвания в конкретни сектори. Банката анализира перспективите за икономическото развитие на страните, в това число, например, банковия и/или финансов сектор, търговията, проблемите на бедността и системата за социална защита.

Значителна част от усилията на банката също така са отправени за образователна дейност и разпространението на знания, което спомага за решаването на проблемите на развитието на страните.

Институтът на Световната банка ИСБ (англ. World Bank Institute) е един от инструментите за реализацията на политиката по разпространението на знания. ИСБ работи с политици, бизнесмени, технически специалисти и други категории граждани, както и с университети и учебни центрове от различни страни.

Президенти

[редактиране | редактиране на кода]
Име Мандат Държава Биография
Юджийн Майер 1946 – 1946  САЩ Издател на вестник
Джон Макклой 1947 – 1949  САЩ Адвокат и помощник-секретар на войната на САЩ
Юджийн Р. Блек, старши 1949 – 1963  САЩ Управителен директор на банка Чейс и изпълнителен директор в Световната банка
Джордж Уудс 1963 – 1968  САЩ Управителен директор на банка First Boston Corporation
Робърт Макнамара 1968 – 1981  САЩ Министър на отбраната на САЩ, президент на компанията Форд
Алдън В. Клаусен 1981 – 1986  САЩ Адвокат, управителен директор на „Bank of America“
Барбър Конабъл 1986 – 1991  САЩ Сенатор на Ню Йорк и конгресмен
Люис Престон 1991 – 1995  САЩ Управителен директор на банка Дж. П. Морган
сър Джеймс Уолфънсон 1995 – 2005  САЩ
 Австралия 		Корпоративен адвокат и банкер
Пол Улфовиц 2005 – 2007  САЩ Различни позиции в кабинета и правителството; посланик на САЩ в Индонезия, заместник-министър на отбраната на САЩ
Робърт Зелик 2007 – 1 юли 2012  САЩ Управителен директор на банка „Голдмън Сакс“, заместник държавен секретар и търговски представител на САЩ
Джим Йон Ким от 1 юли 2012  САЩ Здравен експерт и преподавател[10]

Главни икономисти

[редактиране | редактиране на кода]
Име Мандат Държава
Холис Ченъри 1972 – 1982 г.  САЩ
Ан Осбърн Крюгер 1982 – 1986 г.  САЩ
Стенли Фишер 1988 – 1990 г.  САЩ
 Израел
Лоурънс Съмърс 1991 – 1993 г.  САЩ
Майкъл Бруно 1993 – 1996 г.  Израел
Джоузеф Стиглиц 1997 – 2000 г.  САЩ
Никола Стърн 2000 – 2003 г.  Великобритания
Франсоа Буржиньон 2003 – 2007 г.  Франция
Джъстин Ифу Лин юни 2008 –  Китай

Членство

[редактиране | редактиране на кода]

Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР) е собственост на 186 държави членки, докато Международната асоциация за развитие има 168 членове.[11] Държавите членки са акционерите, които имат силата да взимат решения. За да стане член на МБВР, според учредителния договор, една страна трябва първо да се присъедини към Международния валутен фонд и само членове на МБВР имат възможност да участват в другите институции на банката (МАР, МФК и АМИГ).[12]

Държави членки на Световната банка са:

Гласуване

[редактиране | редактиране на кода]

През 2010 силата на глас в СБ е ревизирана като за повишаване гласа на силно развиващи се страни, особено Китай. Страни с най-голяма сила на глас са САЩ (15,85%), Япония (6,84%), Китай (4,42%), Германия (4,00%), Великобритания (3,75%) и Франция (3,75%). Под промените, известни като „Реформа на гласуване – Фаза 3“, други страни, които получават значително по-голяма сила включват Бразилия, Индия, Южна Корея и Мексико. За повечето развиващи се страни, обаче силата на глас е понижена, а тази на Русия остава без промяна.[13][14]

Критика

[редактиране | редактиране на кода]

Световната банка е критикувана отдавна от неправителствени организации, като групата за права на местни – Survival International, както и членове на академията, включително нейният бивш Главен икономист Джоузеф Стиглиц, който е еднакво критичен и към Международния валутен фонд, Министерство на финансите на САЩ, търговските преговарящи на САЩ и други развити страни.[15] Критиците твърдят, че политиките на реформите на така наречения свободен пазар, които Банката поддържа са често във вреда за икономическото развитие, ако бъдат приложени неправилно или твърде бързо („шокова терапия“), в погрешна последователност или в слаби, откъм конкурентоспособности икономики.[15][16]

Една от най-силните критики към Световната банка е заради начина, по който тя е управлявана. Докато Банката представя 186 страни, то тя в действителност е ръководена от малка група нейни членове на икономически силни и с власт страни. Тези страни избират ръководството и старшия мениджмънт на Световната банка и по този начин техните интереси я доминират.[17]

През 1990-те, Световната банка и МВФ изковават Вашингтонския консенсус – политики, които включват дерегулация и либерализация на пазарите, приватизация и редуциране на отбрана и военни сили. Макар че Вашингтонския консенсус е постигнат като политика, която най-добре ще предложи развитие, той е критикуван за игнориране на труда и работните места, и как реформите, като приватизация са проведени. Според мнозина Вашингтонския консенсус е наблегнал твърде много на растежа на БВП, и недостатъчно на постоянството в растежа или дали този растеж е в крайна сметка по-добър за стандартите на живот.[18]

Някои анализатори показват, че Световната банка увеличава бедността и е била във вреда за околната среда, здравните системи на държави и културното разнообразие.[19] Някои критици твърдят също така, че Световната банка непрестанно поддържа свой неолиберален дневен ред, налагайки политики на развиващите се страни, които са били вредни, деструктивни и насочени срещу развитието.[20][21]

Стратегии за намаляване на бедността

[редактиране | редактиране на кода]

За най-бедните развиващи се страни в света плановете за помощ на банката се базират на стратегии за намаляване на бедността. Комбинирайки внимателно изследване на местните групи с обширен анализ на икономическото и финансово състояние на дадена страна, Световната банка разработва стратегия, предназначена единствено и само за въпросната страна. Тогава правителството идентифицира приоритетите и целите на страната за намаляване на бедността и Световната банка съответно очертава усилията си за помощ.

Четиридесет и пет страни са получили 25,1 милиарда щатски долара в „помощ за най-бедните страни на света“ – помощ, която отива при Международната асоциация за развитие към Световната банка, която разпределя заемите между осемте най-бедни държави.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Board of Directors. Who we are // worldbank.org. Посетен на 31 май 2010.
  2. ↑ ((en)) "About Us". World Bank. 2008-10-14. Линк от 2008-11-09
  3. ↑ ((en)) "About Us". World Bank. 2010-09-03. Линк от 2010-09-03
  4. ↑ About The World Bank (FAQs) // World Bank. Посетен на 7 октомври 2007. (на английски)
  5. ↑ ((en)) Goldman, Michael. Imperial Nature: The World Bank and Struggles for Social Justice in the Age of Globalization. New York: Yale University Press, 2005 стр. 52 – 54
  6. ↑ Organization // The World Bank Group. Архивиран от оригинала на 2012-06-11. Посетен на 25 март 2009. (на английски)
  7. ↑ Всемирный банк. Цели[неработеща препратка]
  8. ↑ worldbank.org
  9. ↑ Всемирный банк. Проекты[неработеща препратка]
  10. ↑ Американецът Джим Йон Ким е избран за президент на Световната банка // Дневник.БГ. Икономедиа АД, 16 април 2012. Посетен на 16 април 2012.
  11. ↑ ((en)) "Members Архив на оригинала от 2010-07-18 в Library of Congress Web Archives". The World Bank Group. Линк от 6 февруари 2008
  12. ↑ Member countries // The World Bank Group. Посетен на 6 февруари 2008.[неработеща препратка]
  13. ↑ ((en)) siteresources.worldbank.org
  14. ↑ ((en)) China given more influence in World Bank Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine., RTHK, 26 април 2010
  15. ↑ а б Вж Joseph Stiglitz, The Roaring Nineties, Globalization and Its Discontents, и Making Globalization Work.
  16. ↑ MacClancy, Jeremy. Exotic No More: Anthropology on the Front Lines. University Of Chicago Press, 2002. ISBN 0226500136. (на английски)
  17. ↑ ((en)) Woods, Ngaire. The Globalizers: The IMF, the World Bank, and Their Borrowers. Ithica and London: Cornell University Press, 2006, стр. 190
  18. ↑ ((en)) Stiglitz, Joseph E. Making Globalization Work. New York and London: W.W. Norton & Company, 2006, стр. 17
  19. ↑ Criticism of World Trade Organization, World Bank and International Monetary Fund – редакторска статия // Икономист (оригинал), по-късно препубликувана в BNET Business Network, 2000 – 09. Архивиран от оригинала на 2012-07-09. Посетен на 7 октомври 2007. (на английски)
  20. ↑ ((en)) Uvin, P. (2002) On High Moral Ground: The Incorporation of Human Rights by the Development Enterprise Архив на оригинала от 2011-06-12 в Wayback Machine.. В: PRAXIS The Fletcher Journal of Development Studies, том XVII стр. 1 – 11. Medford MA: Tufts University.
  21. ↑ ((en)) Hertz, N. (2004) I.O.U.: The Debt Threat and Why We Must Defuse It. London: Harper Perennial.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата World Bank в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Световна_банка&oldid=12320649“.