35 г. пр.н.е.
Облик
<< | 1 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 9 | 8 | 7 | 6 | 5 | 4 | 3 | 2 | 1 |
35 (тридесет и пета) година преди новата ера (пр.н.е.) е обикновена година, започваща в четвъртък или петък, или високосна година, започваща в сряда, четвъртък или петък по юлианския календар.
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Римската република
[редактиране | редактиране на кода]- Консули на Римската република са Секст Помпей и Луций Корнифиций. През годината суфектконсули стават Публий Корнелий Долабела и Тит Педуцей.
- март – Октавия Младата пристига в Атина, където очаква да се присъедени към съпруга си Марк Антоний, но вместо това получава съобщение от него изискващо тя да се завърне в Италия.[1]
- Октавиан и Агрипа ръководят военни операции в Илирия. Първият действа по суша, а вторият командва операциите на флота по далматинското крайбрежие.[2]
- Разбитият през предишната година от Марк Агрипа, Секст Помпей[notes 1] търси спасение в провинция Азия, където предлага услугите си на Марк Антоний и партите. Разочарован от отговора на Антоний той успява да превземе Лампсак и да привлече множество римляни на своя страна формирайки три легиона и кавалерийска част от 200 войници. С тези военни сили Помпей прави неуспешен опит да превземе Кизик, но впоследствие побеждава управителя на провинцията Гай Фурний и овладява Никея и Никомедия. Борбата със Секст Помпей ангажира значителни сили и вниманието на управителите на провинциите Азия и Витиния, на царя на Галатия Аминта и на изпратения лично от Антоний легат Марк Тиций, но завършва с неговото залавяне и последвалата му екзекуция в град Милет.[3]
В Юдея
[редактиране | редактиране на кода]- Ирод Велики назначава Аристобул III за първосвещеник, който е приветстван с огромен ентусиазъм от тълпа поклонници в Йерусалим. Притеснен от тази неочаквана реакция Ирод урежда Аристобул да бъде убит чрез инсцинирано удавяне.[4]
Родени
[редактиране | редактиране на кода]- Гай Вибий Постум, римски политик (умрял 20 г.)
Починали
[редактиране | редактиране на кода]- Секст Помпей, римски политик и военачалник (роден 75 г. пр.н.е.)
- Аристобул III, последен представител на Хасмонеите и първосвещеник (роден 53 г. пр.н.е.)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Син на Помпей Велики и различаващ се от едноименния консул от тази година.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Si Sheppard. „Actium 31 BC: Downfall of Antony and Cleopatra“. Osprey Publishing, 2009. стр. 35
- ↑ Lindsay Powell. „Marcus Agrippa: Right-hand Man of Caesar Augustus“. Pen and Sword, 2015. стр. 25
- ↑ Si Sheppard. „Actium 31 BC: Downfall of Antony and Cleopatra“. Osprey Publishing, 2009. стр. 18
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. X The Augustan Empire“, Cambridge University Press, 1996. стр. 741