Юлиански календар
Юлианският календар (наричан също „стар стил“) е предложен от Юлий Цезар през 46 г. пр.н.е. (708 AUC) като реформа на римския календар.[1]
При завоюването на Египет римляните се запознават с нов за тях начин на летоброене и Юлий Цезар решава да го въведе в Рим, но с по-голяма точност, за да свърже слънчевата година с европейското положение на Слънцето и със сезоните. По нареждане на Юлий Цезар александрийският астроном и математик Созиген създава на основата на римския календар нов календар, наречен юлиански. Въведен е в Римската империя на 1 януари 46 г. пр.н.е. и така 1 януари става начало на годината. В него продължителността на годината е 365 дни и 6 часа. Всяка четвърта година се смята за високосна и се състои от 366 дни.[1]
През 20 и 21 век датата според юлианския календар е 13 дни преди грегорианската дата, а след 2100 г. несъответствието ще се увеличава.
| Промяна на имената на месеците и разпределението на дните в тях от реформата, въвела юлианския календар[2] | |||
| Римски календар от Нума Помпилий | Юлиански календар от Юлий Цезар | ||
|---|---|---|---|
| Mесеци (латински/български) |
Дни | Дни | Mесеци |
| 11. Ianuarius [3] / Януари | 29 | 31 | 1. Януари |
| 12. Februarius / Февруари | В нормални години – 28. Във високосни години: 23, ако годината е променлива; 23/24, ако годината е фиксирана. |
Нормални години: 28 Високосни години: 29 |
2. Февруари |
| 1. Martius / Март | 31 | 31 | 3. Март |
| 2. Aprilis / Април | 29 | 30 | 4. Април |
| 3. Maius / Май | 31 | 31 | 5. Май |
| 4. Iunius [3] / Юни | 29 | 30 | 6. Юни |
| 5. Quintilis [4] / Квинтили (Iulius / Юли) [5] |
31 | 31 | 7. Юли |
| 6. Sextilis / Секстили (Augustus / Август) [5] |
29 | 31 | 8. Август |
| 7. September / Септември | 29 | 30 | 9. Септември |
| 8.October / Октомври | 31 | 31 | 10. Октомври |
| 9. November / Ноември | 29 | 30 | 11. Ноември |
| 10. December / Декември | 29 | 31 | 12. Декември |
През 44 година пр.н.е. по инициатива на Марк Антоний, в памет на Юлий Цезар месец Квинтили е преименуван на Юлиус, от където произлиза съвременното му име юли. Аналогично през 23 г. пр.н.е. по инициатива на римския Сенат и в чест на Октавиан Август, месец Секстили е преименуван на Aвгустус, наричан днес aвгуст.[5]
Гръцкият астроном Метон (около 400 г. пр.н.е.) открива, че 235 синодични месеца съвпадат по продължителност с 19 слънчеви тропични години (имат 6940 денонощия). Това е т.нар. цикъл на Метон, който показва, че ако първият месец на лунната година съвпада точно с първия месец на слънчевата година, то след 19 години се повтаря това съвпадение. Благодарение на откритието на Метон съгласуването на лунното изчисление с египетската слънчева година става лесно.
По-трудно се оказва съгласуването на лунния календар с юлианския, тъй като 19-годишният период от юлиански години има не 6939, а 6936 денонощия и 18 часа. По такъв начин юлианската година изостава с 4 дни от лунната. Това изоставане има много малък период и след четири 19-годишни цикъла (76 години) лунният календар ще изпревари слънчевия с 19 дни, но юлианският календар с прибавените 19 дни ще се върне назад. Затова след 76 години началото на лунната година съвпада точно с началото на юлианската. Изчислените по лунния цикъл фази на Луната, ще съвпаднат със същите юлиански числа и месеци, както преди 76 години. Така за 76 слънчеви години точно изтичат 76 лунни и 76 юлиански. По такъв начин следващата година от новия цикъл ще започне не само в един и същи ден, но и в един и същи час от денонощието.[5]
Римският християнски монах Дионисий Малки определя, че годината на Христовото рождение съвпада със 754 г. от основаването на Рим. С това началото на новата ера (н.е.) се слага от рождението на Иисус Христос.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Новоюлиански календар
- Римски календар
- Григориански календар
- Приемане на григорианския календар за изчисления за приравняване на календарите
- Високосна година
Източници и бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Richards, E. G. Explanatory Supplement to the Astronomical Almanac. 3rd. Mill Valley, Calif, University Science Books, 2013. ISBN 978-1-891389-85-6. с. 595.
- ↑ Macrobius, Saturnalien 1, 14, 7.
- ↑ а б Буквата J не е измислена до 16 век.
- ↑ Правописът Quinctilis също се удостоверява; виж страница 669 от „Оксфордска компания за годината“.
- ↑ а б в г Soliman El-Azir. Revista de Humanidades: Sarasuati // El Calendario Romano. Архивиран от оригинала на 2016-11-19. Посетен на 18 de noviembre de 2016.