48 г. пр.н.е.
Облик
<< | 1 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 9 | 8 | 7 | 6 | 5 | 4 | 3 | 2 | 1 |
48 (четиридесет и осма) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Римската република
[редактиране | редактиране на кода]- Консули на Римската република са Квинт Фуфий Кален и Публий Сервилий Исаврик.
- Гражданска война на Цезар:
- 4 януари – Цезар отплава от Брундизий за Епир със седем легиона.[1]
- 10 април – Марк Антоний дебаркира с подкрепления в близост до Нимфей в Илирия.
- Април – обсада на Дирахиум. Цезар и легионите му обкръжават Помпей Велики и силите му със серия от укрепления.
- 10 юли – битка при Дирахиум. Цезар претърпява почти катастрофлно поражение и е принуден да се оттегли.
- 9 август – в битката при Фарсала, Цезар разбива войските на оптиматите. Помпей е принуден да търси спасение в Египет. Цезар помилва голямата част от пленените след битката. Оцелелите лидери на оптиматите провеждат съвещание на Коркира, където Цицерон съобщава решението си да се предаде, а останалите решават да продължат съпротивата си. Катон Млади и Метел Сципион решават да се насочат към Африка и да търсят помощ от царя на Нумидия, а Тит Лабиен и Гней Помпей Младши се насочват към Испания.[2]
- 28[3] или 29 септември[4] – Помпей Велики е убит по нареждане на фараона на Египет Птолемей XIII.
- 2 октомври – Цезар пристига в Александрия. Египетска делегация му поднася като подарък пръстена и главата на Помпей.[5]
- Цезар се намесва в гражданската война между Клеопатра VII, която става негова любовница, и Птолемей. Начало на „Александрийската война“.
- Лоялният на Цезар командир в Азия, Гней Домиций Калвин е победен в битка от боспорския цар Фарнак II.[6]
Родени
[редактиране | редактиране на кода]- Луций Калпурний Пизон Понтифекс, римски политик (умрял 32 г.)
Починали
[редактиране | редактиране на кода]- 29 септември – Помпей Велики, (роден 106 г. пр.н.е.)
- Марк Калпурний Бибул, римски политик и военачалник (роден ок. 102 г. пр.н.е.)
- Тит Аний Мило, римски политик
- Гней Корнелий Лентул Марцелин, римски политик (роден ок. 90 г. пр.н.е.)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 276
- ↑ Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 279
- ↑ TSi Sheppard. „Pharsalus 48. Caesar and Pompey – Clash of Titans“. Osprey Publishing, 2006. стр. 28
- ↑ Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 280
- ↑ Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 281
- ↑ Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 282