229 г. пр.н.е.

<<		3 век пр.н.е.						>>

00	99	98	97	96	95	94	93	92	91
90	89	88	87	86	85	84	83	82	81
80	79	78	77	76	75	74	73	72	71
70	69	68	67	66	65	64	63	62	61
60	59	58	57	56	55	54	53	52	51
50	49	48	47	46	45	44	43	42	41
40	39	38	37	36	35	34	33	32	31
30	29	28	27	26	25	24	23	22	21
20	19	18	17	16	15	14	13	12	11
10	09	08	07	06	05	04	03	02	01

229 (двеста двадесет и девет) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Събития

В Римската република

Консули са Луций Постумий Албин (за II път) и Гней Фулвий Центумал.
Започва Първата илирийска война. След оплакване на търговци, римска военноморска експедиция е изпратена срещу илирийското крайбрежие и близките до него острови, за да прогони пиратите. Създадена е постоянна военноморска база на остров Корфу. Римски гарнизони са поставени в различни селища по илирийското крайбрежие включително в Аполония.^[1]

В Гърция

Тесалия се вдига на бунт срещу македонците и в нея нахлуват етолийците.^[2]
Царят на Македония Деметрий II умира, а неговият племенник Антигон става регент на неговия малолетен син Филип, който по това време е на десет годишна възраст.^[2]
Антигон възстановява македонския контрол над местностите Тесалиотида, Хистиотида и Перебия, но етолийците запазват Фтиотида.^[2]
Арат Сикионски е избран девети път за стратег на Ахейския съюз.^[2]
Беотия и Фокида стават съюзници на Ахейския съюз.^[2]
Аргос, Ермиони (Hermione), Флиунт и Егина се присъединяват към Ахейския съюз.^[2]
Спарта отнема Тегея, Мантинея и Орхомен ит етолийците. Спартанският цар завладява крепостта със спорна собственост Атенеум, която се издига на границата с Аркадия.^[3]
Арат Сикионски отвръща на удара с неуспешни атаки на Тегея и Орхомен.^[3]
Ахейският съюз обявява война на Спарта. Започва Клеоменовата война.^[2]^{[notes 1]}
Атина обявява своята независимост. С помощта на Арат Сиконски започват преговори с Диоген, който командва македонските гарнизони в Пирея, Мунихия, Саламин и Сунион и е постигнато споразумение тези селища и крепости да бъдат предадени на атиняните срещу плащане от 120 таланта.^[4]

В Испания

Хамилкар Барка е убит докато се сражава с оретаните. Неговите войници избират за свой нов командващ Хасдрубал Красивия, който е зет на Хамилкар и втори по ранг командир преди смъртта му. Назначението му за командващ картагенските сили в Иберия е потвърдено и от властите в Картаген.^[1]

Родени

Луций Емилий Павел Македоник, римски политик и държавник (умрял 160 г. пр.н.е.)

Починали

Хамилкар Барка, картагенски пълководец и държавник, баща на Ханибал (роден 277 г. пр.н.е.)
Деметрий II Македонски, владетел на Древна Македония (роден 276 г. пр.н.е.)

Бележки:

↑ Войната е обявена или през тази година или в началото на следващата.

Източници

↑ ^а ^б Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 92
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 507
↑ ^а ^б „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 456
↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 455

[4] Войната е обявена или през тази година или в началото на следващата.

[Venning-1] а ^б Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 92

[CambridgeHellenistic-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 507

[CambridgeHellenistic2-3] а ^б „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 456

[CambridgeHellenistic1-5] „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 455

[1]

[2]

[3]

[notes 1]

[4]