Луций Емилий Павел Македоник
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Луций Емилий Павел.
Луций Емилий Павел | |
![]() | |
Консул на Римската република | |
Мандат | 182 г. пр. Хр. – 167 г. пр. Хр. |
---|---|
Лична информация | |
Роден |
около 228 г. пр.н.е.
|
Починал | 160 г. пр.н.е.
Римска република |
Националност | римлянин |
Родства | Емилия Паула |
Съпруга | (1) Папирия Мазониз (2) Жена с неизвестно име |
Деца | Квинт Фабий Максим Емилиан Сципион Емилиан Емилия Терция Емилия Паула Секунда |
Подпис | L•AEMILIVS•L•F•MACEDONICVS |
Военна служба | |
Преданост | Римска република |
Род войски | Римска армия |
Войни/Битки | Трета македонска война - Битка при Пидна |
Отличия | триумф |
Луций Емилий Павел в Общомедия |
Луций Емилий Павел Македоник (на латински: Lucius Aemilius Paullus Macedonicus; * 229 г. пр.н.е.; † 160 г. пр.н.е.) e политик от Римската република, живял през II век пр.н.е.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Син е на Луций Емилий Павел (консул 219 и 216 г. пр.н.е.), който губи битката при Кана и е убит в нея. Луций Емилий Павел е глава на патрицианската фамилия Емилии Паули, която е много богата и много влиятелна, родствена Сципионите.
Луций Емилий е първо военен трибун и през 193 г. пр.н.е. става курулски едил заедно с Марк Емилий Лепид, 191 г. пр.н.е. е избран за претор. Отива в испанските провинции като проконсул на Далечна Испания, където от края на 191 г. пр.н.е. до 189 г. пр.н.е. се бие против лузитаните. През 189/188 г. пр.н.е. той е в десетчленната сенатска комисия, която заедно с Гней Манлий Вулзон устройва по римски маниер, превзетите земи в Мала Азия след побеждаването на Антиох III от династията на Селевкидите. През 182 г. пр.н.е. Емилий Павел е избран за консул заедно с Гней Бебий Тамфил. Следващата година с проконсулски империум (proconsular imperium) той предприема военен поход и се бие против ингауните в Лигурия (област в Североизточна Италия). След това получава триумф.
През 168 г. пр.н.е. Павел е отново консул (с колега Гай Лициний Крас). Сенатът го прави главнокомандващ на воденето на войната в Македония и на 22 юни печели решителната Битка при Пидна, в резултат на която римляните подчиняват Македония. Македонският цар Персей е пленен и Третата македонска война приключва.[1] Същевременно той е възхваляван за своите скромност и безкористност от Цицерон, който твърди, че от похода си на Балканите той не е придобил за "своя дом" нищо друго, освен славата на името си ("вечната си памет").[2]
За сплашване на местното население на завладените земи, Павел одобрява избиването на 500 етолийци, които са били известни с опозицията си към Рим. Той изпраща много гърци и македонци в изгнание в Италия, конфискува тяхната собственост в името на Рим, запазва обаче – според Плутарх – много за себе си. Неговите победни празненства и паметници символизират постигнатото от него подчинено положение на македони и гърци спрямо Рим.[3] Обаче неговите легиони са недоволни от плячката и по обратния път към Рим през 167 г. пр.н.е. военачалникът решава да разграби Епир, което се оправдава с подкрепата на епирците за македоните. Регионът е бил вече подчинен, но Павел заповядва грабежа на 70 града и опустошаването на областта, както и заробването на населението й. Така Емилий Павел отнася в Рим огромна военна плячка и отвежда там 150 000 роби от съюзените с Персей епирски градове. В Рим празнува грандиозен триумф, с голямата си плячка и пленения цар Персей. Получава от Сената името (когномен) Македоник (Macedonicus).
През 164 г. пр.н.е. той е избран за цензор заедно с Квинт Марций Филип, но не доживява края на 5-годишния си мандат, а умира през 160 г. пр.н.е.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]След смъртта на Македоник фамилията Емилии Паули е в упадък.
Първият му брак е с Папирия Мазониз, дъщеря на Гай Папирий Мазон (консул 231 г. пр.н.е.), с която според Плутарх е разведен по неизвестни причини. Имат 4 деца - двама сина и две дъщери. Дъщеря им Емилия Терция Прима се омъжва за юриста Марк Порций Катон Лициниан, син Катон Стари и е майка на Гай Порций Катон и Марк Порций Катон. Другата им дъщеря, Емилия Паула Секунда се омъжва за богатия Луций Елий Туберон и е майка на Квинт Елий Туберон. Павел дава след 179 г. пр. Хр. на приятелски фамилии за осиновяване първородните си синове Квинт Фабий Максим Емилиан и Публий Корнелий Сципион Емилиан Африкански, за да им осигури успешно обучение (cursus honorum). Единият е осиновен от Квинт Фабий Максим (претор 181 г. пр.н.е., внук на прочутия Квинт Фабий Максим), а другия от Публий Корнелий Сципион (най-възрастният син на Сципион Африкански).
Македоник се жени повторно и има още двама сина, които умират съответно на 14 и 9 години (според Полибий), по времето когато той празнува своето триумфално шествие.[4]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Теодор Момзен. History of Rome. Vol. II. London 1868, pp. 319-321 (достъп от Google Books, 20.2.2010)
- ↑ Цицерон, 1974, За задълженията, II, 76.
- ↑ Плутарх, (2) Aemilius Paulus
- ↑ Полибий, Histories, XXXII, (8), L. Aemilius Paulus
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Egon Flaig: Lucius Aemilius Paullus – militärischer Ruhm und familiäre Glücklosigkeit, Beck, München 2000, S. 131 – 146, ISBN 3-406-46697-4.
- Elimar Klebs, RE I, Aemilius (114)
|
|