2С1 Гвоздика
2С1 Гвоздика | |
2С1 в музея в Санкт Петербург | |
Тактико-технически данни | |
---|---|
Тип | самоходна гаубица |
История на производство и служба | |
Опитен образец | 1969 г. |
На въоръжение | 1971 – до днес |
На въоръжение в | над 25 страни |
Габаритни характеристики | |
Тегло | 15,7 t |
Дължина | 7,26 m |
Ширина | 2,85 m |
Височина | 2,725 m |
Основно въоръжение | 122-мм гаубица 2А18 (40 сн.) |
Допълнително въоръжение | няма |
Технически данни | |
Силова установка | 8 цилиндров дизелов с турбокомпресор 300 к.с. (220 kW) |
Окачване | торсионно |
Макс. скорост | 61,5 km/h (по шосе) 30 km/h (прес. терен) |
Запас от ход | 500 km (по шосе) |
Екипаж | 4 души |
2С1 Гвоздика в Общомедия |
2С1 Гвоздика (на български: карамфил) е съветска самоходна артилерийска гаубица. Разработена е върху шасито на МТ-ЛБ и има амфибийни възможности.
История и конструкция
[редактиране | редактиране на кода]Работата върху новата гаубица започва през 1967. Първият прототип 2С1 е създаден през 1969. Приета е на въоръжение през 1971. Серийното производство започва една година по-късно. За пръв път е забелязана публично на полски военен парад през 1974. Оттам идва и американското ѝ название М1974.
2С1 прилича много на ПТ-76, но е създадена на базата на МТ-ЛБ. Оръдието се базира на гаубицата Д-30. Машината има ЯХБЗ и е снабдена с прибори за инфрачервено виждане. Гвоздика е широко разпространена и формира значителна част от артилерийското въоръжение на много страни. Обикновено една танкова дивизия разполага с 36 установки, а една моторизирана пехотна дивизия – със 72. Най-масовите оператори на 2С1 са Русия, България, Украйна, Полша и Сирия.
Варианти
[редактиране | редактиране на кода]България
[редактиране | редактиране на кода]- БМП-23 – бойна машина на пехотата с шаси на 2С1 и купол, подобен на този на БМП-2 с 23-мм оръдие. Допълнителното въоръжение включва 2 ПТУР 9К11 Малютка и една картечница ПКТ с калибър 7,62 мм. Снабдена е с по-мощен двигател с 315 к.с. Екипажът е намален до 3 души, но има възможност за превоз на още 7. Запасът от ход е увеличен на 600 км. Приет на въоръжение през 1985.[1]
- БМП-23Д – подобрена версия с нови ПТУР 9К111 и димни гранатомети.
- БРМ-23 – разузнавателен вариант, прототипен модел.
- БМП-30 – модифицирана БМП-23 с купол, директно взет от БМП-2. Произведени бройки – 10.
Иран
[редактиране | редактиране на кода]- Раад-1 – ирански вариант с каросерия на Бораг.
Полша
[редактиране | редактиране на кода]- 2С1М – полски вариант с подобрен амфибиен комплект.
Румъния
[редактиране | редактиране на кода]- Модел 89 – румънски вариант с шаси на МЛИ-84.
СССР
[редактиране | редактиране на кода]- МТ-ЛБу – МТ-ЛБ с шаси и двигател на 2С1.
- УР-77 Метеорит – минипочистваща машина с надстройка вместо купол. Надстройката има две рампи за изстрелване ракети, които изтеглят дълги маркучи. След като ракетите се приземят, маркучите се взривяват и всички мини в посочения район експлодират в резултат на това.
- РХМ Кашалот – машина за химическо и биологично разузнаване с оборудване за засичане на замърсявания, аларми и маркировъчни апарати. Купол на МТ-ЛБ.
- РХМ-К – команден вариант на РХМ с комуникационна апаратура, но без сензори за замърсяване.
Судан
[редактиране | редактиране на кода]- Абу Фатма – строен по лиценз 2С1 в Судан.
Допълнителни характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Калибър, мм | 122 |
Ъгъл на обстрела, градуси | |
Хоризонтален | 360 |
Вертикален | -3....+70 |
Максимална далекобойност, м | 15 200 |
Снаряди | 40 |
осколъчно-фугасни | 35 |
кумулативни | 5 |
Маса на боеприпасите, кг | |
осколъчно-фугасни | 21,7 |
кумулативни | 18,2 |
Скорострелност (изстр./мин) | 4 – 5 |
Време за привеждане в боен режим и обратно, мин | макс. 2 |
Екипаж | 4 |
Маса при пълно бойно снаряжение, кг | 15 700±2% |
Габаритни размери, мм | |
дължина | 7260±50 |
ширина | 2850±30 |
височина | 2725±50 |
Максимална скорост във вода, км/ч | 4,5 |
Начална скорост на боеприпаса, м/с | 685 |
Максимална дължина на откат, мм | 600 |
Оператори
[редактиране | редактиране на кода]- Абхазия
- Азербайджан – 15
- Алжир – 145
- Ангола
- Армения – 10
- Беларус – 246
- Босна и Херцеговина – 14
- България – 500+
- Виетнам
- Грузия – 85
- Етиопия
- Зимбабве – 12
- Ирак
- Иран
- Йемен
- Казахстан – 10
- Куба
- Либия – 130
- Пешмерга (кюрдистански опълчения)
- Полша – 533
- Румъния – 48
- Русия – 1725
- Сирия – 400
- Словакия – 49
- Словения – 8, в резерв
- Сърбия – 72
- Узбекистан
- Украйна – 638
- Унгария
- Уругвай – 12
- Финландия – 72
- Хърватия – 8
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]
|