Направо към съдържанието

Бук-М1-2

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бук-М1-2
НАТО: SA-17 Grizzly
Самоходна установка 9А310М1-2 на ЗРК „Бук-М1-2“
Обща информация
ВидЗенитно-ракетен комплекс със среден радиус на действие
История на производство и служба
ИзобретателНИИП,  Русия
Създаване1994 – 1997 г.
ПроизводителРакета:  Русия ДНПП;
КП, СОУ, СОЦ:  Русия УМЗ;
ПЗУ:  Русия ЗиК
На въоръжение1998 г. – понастоящем
ВариантиБазов модел: 9К37 Бук
Бук-М1-2 в Общомедия

Бук-М1-2 (Индекс ГРАУ – 9K37M1-2, според класификацията на НАТО SA-17 Grizzly („Гризли“)) е руски зенитно-ракетен комплекс, със среден радиус на действие. Разработен в периода 1994 – 1997 г. Разработчик е НИИ по приборостроене „В. В. Тихомиров“. Войскови ЗРК със средна далечина, който е предназначен за защита на войските и обекти на мястото на тяхната дислокация и в хода на настъпателни (отбранителни) действия от ударите на аеродинамични обекти (самолети, вертолети и крилати ракети).

Елементите на комплекса „Бук-М1-2“ са на базата на шасито ГM-569 производство на ОАО „Митишчински машиностроителен завод“[1].

История

[редактиране | редактиране на кода]

Разработката на „Бук-М1-2“ е завършена през 1997 г. Използват се два основни типа ракети – 9М38M1 или 9М317.

След коопериране на предприятия начело с „НИИП В. В. Тихомиров“ в периода 1994 – 1997 г. е проведена работа по създаването на ЗРК „Бук-M1-2“. За сметка на използването на новата ракета 9М317 и модернизация на другите средства от комплекса за първи път е осигурена възможността за поразяване на тактически БР от типа „Ланс“ и авиационни ракети, елементи на високоточното оръжие, надводни кораби на далечина до 25 км и наземни цели (самолети на аеродрумите, пускови установки, големи командни пунктове). Повишена е ефективността за поразяване на самолети, вертолети и крилати ракети. Границите на зоната на поразяване са увеличени до 45 км по далечина и до 25 км по височина. В новата ракета се предвижда използването на инерционно-коректируема система за управление с полуактивна радиолокационна ГСН с насочване по метода на пропорционалната навигация.

Приет е на въоръжение през 1998 г[2].

На базата на Бук-М1-2 е разработена ЗРК Бук-М2, разработката му завършва през 2008 г., първите стрелби са изпълнени през 2010 г. на полигона Капустин Яр.

През 2011 г. комплекса „Бук-М2“ е приет на въоръжение в 297 зрбр ПВО СВ (в Алкино, Башкирия)[3]

Активно се води работа по създаването на нови комплекси за войскова ПВО, в т.ч. на перспективния ЗРК Бук-М3.[4]

Начин на насочване

[редактиране | редактиране на кода]

На маршевия участък ракетата се насочва с помощта на коректируем по радиокоманди инерционен автопилот, във финалния участък – с помощта на полуактивно радиолокационно самонасочване.

Характеристики

[редактиране | редактиране на кода]

Радар с ФАР („Бук-М2“)

  • Далечина на засичане на целите не по-малко от 100 км[5] с цифрова обработка на сигнала.[6]

Източник[7]

  • Едновременно засичане на 24 цели;
  • Обстрел на 6 цели с базова значимост, от 1997-а 10 – 12, с предел за модернизация 22.[6][8][9]
  • Време за реакция: 15 с.

Основни характеристики на ракетата 9М317:

  • За първи път е осигурена възможността за прехващане на ракети от типа „Ланс“;[6]
  • Маса: 715 кг;
  • Дължина: 5,55 м;
  • Калибър: 0,4 м;
  • Размах на крилата: 0,86 м;
  • Максимална скорост на поразяваните цели: 1200 м/с;
  • Максимално претоварване на ЗУР: 24 g;
  • Маса на бойната част: 50 – 70 кг;
  • Вероятност за поразяване указана при стрелба според принципа: една ракета – една цел:
  • Максимална далечина на поразяване на самолети от типа F-15: 42 км[7]
    • Вероятност за поразяване на неманевриращ самолет: 0,7 – 0,9;
    • Вероятност за поразяване на маневриращ самолет (7 – 8 g): 0,5 – 0,7;
  • Максимална далечина на поразяване на БР от типа „Ланс“ (на височини 2 – 16 км): 20 км;[2]
    • Вероятност за поразяване на ОТР 0,5 – 0,7;
    • Максимална скорост на поражение на приближаваща ракета тип „Ланс“: 1200 м/с;
    • Максимална скорост на поражение на разделяща се ракета тип „Ланс“: 300 м/с;
  • Максимална далечина на поражение на ракета AGM-86 ALCM:
    • на височина 30 м – 20 км;
    • на височина 6000 м − 26 км;
    • Вероятност за поразяване на КР: 0,6 – 0,8;
  • Максимална далечина на поразяване на противорадиолокационни ракети от типа „HARM“ – 20 км;
    • * Вероятност за поразяване на ПРР 0,6 – 0,8;
  • Максимална далечина на поразяване на вертолети от типа „Хю Кобра“: 42 км (при скорост на целта над 50 м/с);
  • Максимална далечина на поразяване на зависнали вертолети: 10 – 12 км.

Състав на комплекса „Бук-М1-2“

[редактиране | редактиране на кода]
Самоходна огнева установка 9А310 за ЗРК Бук-М1-2
  • 1 × Команден пункт 9С470М1-2;
  • 6 × Самоходна огнева установка 9А310М1-2;
  • 3 × Пускозареждаща установка 9А39М1;
  • 1 × Станция за откриване на целите 9С18М1;
  • машина за техническо обслужване (МТО) 9В881М1-2 с прицеп ЗИП 9Т456;
  • работилница за техническо обслужване (РТО) АГЗ-М1;
  • машина за ремонт и техническо обслужване (МРТО):
    • МРТО-1 9В883М1;
    • МРТО-2 9В884М1;
    • МРТО-3 9В894М1;
  • транспортна машина 9Т243 с комплект технологическо оборудване (КТО) 9Т3184;
  • автоматизирана контролно-изпитателна подвижна станция (АКИПС) 9В95М1;
  • машина (работилница) за ремонт на ракети 9Т458;
  • унифицирана компресорна станция УКС-400В;
  • подвижна електростанция ПЕС-100-Т/400-АКР1;

Като бойна единица комплекса представлява отделен зенитно-ракетен дивизион, състоящ се от батареи за управление – КП, станции за засичане на целите и 3 огневи батареи (2 СОУ и 1 ПЗУ). Допълнително на СОУ 9А310М1-2 може да бъдат придадени средства от ЗРК „Куб“, т.е. СПУ 2П25 и СУРН 1С91 със СПУ 2П25.

Изображения

[редактиране | редактиране на кода]

Пусково-зареждаща установка 9А39 на комплекса Бук-М1-2 на международния форум „Технологии в машиностроенето“:

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ «Бук-М1-2» на шасси ГM-569, архив на оригинала от 10 септември 2016, https://web.archive.org/web/20160910000450/http://mmzavod.ru/?page_id=24, посетен на 16 април 2019 
  2. ↑ а б Зенитный ракетный комплекс „БУК-М1-2“
  3. ↑ Зенитно-ракетный комплекс „Бук-М2“ принят на вооружение в башкирской бригаде ПВО Архив на оригинала от 2014-11-29 в Wayback Machine., Телеканал „Звезда“, 24 ноября 2011 года
  4. ↑ Новейшие комплексы ПВО „Тор-М2“ и „Бук-М3“ будут приняты на вооружение ВС РФ в 2008 – 2009 годах Архив на оригинала от 2007-10-11 в Wayback Machine. Архив на оригинала от 2007-10-11 в Wayback Machine. Роспром, ИТАР-ТАСС, 21 сентября 2007
  5. ↑ ОАО „НИИП им. В. В. Тихомирова“ – Content Архив на оригинала от 2010-11-16 в Wayback Machine. Архив на оригинала от 2010-11-16 в Wayback Machine.
  6. ↑ а б в Зенитный ракетный комплекс Бук-М1-2 (Урал) | Ракетная техника
  7. ↑ а б Зенитный ракетный комплекс „Бук-М1-2“
  8. ↑ Зенитный ракетный комплекс „Бук-М1-2“[1]
  9. ↑ Василий Н. Я., Гуринович А. Л., зенитные ракетные комплексы, стр. 251

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бук-М1-2“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бук-М1-2&oldid=10980191“.