9К38 Игла
„9К38 Игла“ | |
![]() | |
Обща информация | |
---|---|
Произход | СССР → Русия |
Вид | ПЗРК |
Цена | 60 – 80 хил. щ.д. (2003 г.) |
Оператори | вж. оператори |
История на производство и служба | |
Изобретател | Сергей Непобедимия |
Създаване | 1971 – 1981 г. |
Производител | ЗиД |
Производство | 1981 – 2014 г. |
На въоръжение | 1981 – понастоящем |
Конфликти | Война в Персийския залив Югославски войни Босненска война Война в Ирак Втора чеченска война Война в Либия Война в Сирия Война в Донбас Турско-кюрдски конфликт Война в Нагорни Карабах Руска инвазия в Украйна |
Варианти | 9К310 „Игла-1“ „Игла-Д“ „Игла-В“ „Игла-Н“ 9К338 „Игла-С“ |
Габаритни характеристики | |
Маса | 17,9 kg (цялата система) |
Дължина | 1574 m |
Диаметър | 72 mm |
Технически характеристики | |
Двигател | ракетен, на твърдо гориво |
Скорост | 570 m/s (максимална) |
Насочване | двоен вълнов обхват |
„9К38 Игла“ в Общомедия |
9К38 Игла (наименование по спецификацията на НАТО – SA-18 Grouse) е съветски и руски преносим зенитно-ракетен комплекс, разработен в Съветския съюз. Предназначен е за поразяване на нисколетящи въздушни цели при насрещни и догонващи траектории в условията на лъжливи термални сигнали. Комплексът е приет на въоръжение през 1983 година.
„Игла“ е на въоръжение в армията на Русия, страните от ОНД, а също така от 1994 година се изнася в над 30 държави, включително България, Босна и Херцеговина, Виетнам, Сърбия, Словения, Хърватия, Черна Гора, Полша, Германия, Финландия, Индия, Ирак, Малайзия, Сингапур, Сирия, Южна Корея, Бразилия и Мексико.
Разработката на комплекса започва през 1971 година в КБ Коломна. Главните цели се състояли в това да се създаде ракета с по-добра устойчивост към контрамерки и по-висока боева ефективност отколкото комплексите от предходно поколение тип Стрела. Поради технически затруднения при разработването става ясно, че ще е необходимо повече време от очакваното и през 1978 година програмата се разделя на две части: разработката на пълната версия на Игла ще продължи, а ще се разработи опростена версия (Игла-1), с ИЧ глава основана на по-ранната Стрела-3, за да влезе на въоръжение преди завършването на пълноценната Игла.
Последният вариант, 9К338 Игла-С (по класификацията на НАТО – SA-24 Grinch) е приет на въоръжение от руската армия през 2002 г.[1]
Оператори
[редактиране | редактиране на кода]![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/08/SA-18_operators.png/500px-SA-18_operators.png)
Азербайджан
Армения
Алжир
Ангола
Бразилия
Босна и Херцеговина
Ботсвана
Венецуела
Виетнам
Египет
Грузия
Индия
Йордания
Иран
Северна Корея
Южна Корея
Куба
Ливан
Северна Македония
Малайзия
Мексико
Мианмар
Никарагуа
Обединени арабски емирства
Пакистан
Перу
Русия
Сърбия
Сингапур
Сирия
Словакия
Словения
Уганда
Украйна
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|