ОТР-21
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 10:22, 23 август 2020 (UTC). |
ОТР-21 Точка-У | |
ОТР-21 Точка на парада по случай Гергьовден в София | |
Обща информация | |
---|---|
Произход | СССР |
Вид | тактическа ракета с малък обсег |
История на производство и служба | |
На въоръжение | 1986 – днес |
На служба при | Русия, Украйна, Сирия, България, други |
Габаритни характеристики | |
Маса | 2010 кг |
Дължина | 6,4 м |
Диаметър | 0,65 м |
Степени | 1 |
Полезен товар | 482 кг |
Технически характеристики | |
Гориво | твърдо |
Бойна глава | ОМП / конвенционална / касетъчна |
Взривна мощност | 482 кг тротил |
Брой бойни глави | 1 |
МОЦ | 95 м |
Обсег | 120 км |
Скорост | 1,8 км/сек |
Насочване | инерционно / ГЛОНАСС |
ОТР-21 Точка-У в Общомедия |
ОТР-21 Точка (натовско наименование SS-21 Scarab, по номенклатурата на ГРАУ 9К79) е съветска тактическа квазибалистична/балистична ракета с малък обсег. Тя е създадена да замени вече остарялата Луна-М. Първият вариант, 9К79 „Точка“ има обсег от 70 км – толкова, колкото е този и на Луна-М. Модернизирания вариант 9К79-1 „Точка-У“ (натовско наименование Scarab B) е с обсег от 120 км е на въоръжение от 1989 година както в Русия, така и в няколко други страни. В руската армия има на въоръжение и вариант с обсег от 185 км.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]ОТР-21 е високопроходим тактически ракетен комплекс, предназначен за нанасяне на удари в тактическата дълбочина на противника. Базовият вариант на ракетата има обсег от 70 километра и се пренася от шестколесно возило 9П129. Максималното отклонение от целта е до 150 метра.
ОТР-21 може да изпълнява и функцията на крилата ракета, като лети на малка височина с ниска скорост, после се издигне до 30 км височина и се насочи към целта си под много остър ъгъл. Това я прави трудна за засичане и прихващане. На върха на ракетата има лазерно устройство, което е комбинирано с изчислителна машина и има функция, подобна на челен взривател. Самата ракета е изключително трудна за засичане от радари или други сензори.
За разлика от други видове ракети, увеличението на обсега при тази се постига единствено чрез подмяна на твърдото гориво с по-мощно, без да се налагат някакви други промени по системата като цяло. По този начин Точка-У има обсег от 120 км и тегло от 2010 кг, само с 10 кг повече от базовия модел. И двата модела могат да пренасят различни видове бойни глави с тегло до 482 кг. В бойното отделение на ракетата има система, която да насочва ударната вълна или осколъчните елементи на бойната глава при взрива. Екипажът на цялата установка е 4 души. Тя разполага с пълен набор от системи за ЯХБЗ и има амфибийни способности.
ОТР-21 най-често е включена в ракетните войски на дадена страна и установките са организирани по бригади (18 машини). Бригадата разполага с до 72 допълнителни ракети. Оперативният ресурс на возилото е 15 000 км.
Бойни глави
[редактиране | редактиране на кода]Бойната глава може да бъде:
- ядрена
- тип АА-60 с изменяема мощност от 10 до 100 килотона. Най-малко 100 ракети в руската армия са заредени с ядрена бойна глава.
- химическа
- всички видове химикали.
- биологична (не е известно да са правени модификации за пренасяне на такава бойна глава)
- касетъчна (с 50 взривни елемента)
- Взривните елементи биха могли да бъдат противопехотни, противотанкови или бронебойни за унищожение на укрепления и бункери.
- осколъчно-фугасна
- 482 кг конвенционален експлозив с осколъчни елементи. Смъртоносен радиус на действие – над 250 метра. Радиус на поражение – над 500 метра.
- минна
- Различни видове малки мини.
В Българската армия
[редактиране | редактиране на кода]Българската армия има на въоръжение ОТР-21 „Точка“ с обсег 70 км, което е най-далекобойната ѝ сухопътна ракета, и едно от най-мощните и модерни оръжия. Ракетите са приети на въоръжение още през 80-те години, и са проведени само два пробни пуска.
Първият е през 1989 година, и е успешен. Ракетата поразява целта си на 33 км разстояние, и се отклонява само с 20 метра в направление 11 метра. Специалното радарно оборудване не успява да я засече по време на полет.
Оператори
[редактиране | редактиране на кода]- Азербайджан
- Беларус – 36 установки
- България – 18 установки с 36 допълнителни ракети
- Йемен
- Казахстан
- Северна Корея – ок. 50
- Русия – 240 установки
- Сирия – 18 установки + най-малко 36 ракети
- Украйна – 90 установки + около 500 ракети
Бивши
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Балистични ракети – ОТР-21[неработеща препратка]
- Луна-М и Точка-У: видео
- Бояновски ракетен дивизион – Началото и краят, с редки снимки на българските ракетни войски
|
|