Направо към съдържанието

155 mm морско оръдие Тип 3

от Уикипедия, свободната енциклопедия
155 mm морско оръдие Тип 3
60口径三年式15.5cm3連装砲
История на производството
Производител Япония
Година на производство1934 г.
Произведени60
История на службата
На въоръжение в Императорски военноморски сили на Япония
Характеристики на оръдието
Калибър, mm155
Дължина на ствола, mm/калибра9300/60
Обем на камерата, dm³38
Тип затворСекторен бутален затвор конструкция на Уелин
Маса на оръдието със затвора, kg12 700
Маса на снаряда, kg55,87
Начална скорост на снаряда, m/s920
Принцип на зарежданеРазделно зареждане
Скорострелност, изстрела/минута7 (теоретична);
5 (практическа)
Характеристики на артилерийската установка
Марка на АУМодел E1
Обща маса на АУ, kg177 000
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, °-10°/+55°
Ъгъл на завъртане, °-150°/+150°
Максимална далечина на стрелбата, m
27 400
Досегаемост по височина, m
12 000
Брониранепротивоосколъчно
Разчет, души24
Боекомплект на ствол, изстрела120 (по щат, максимално 128)
155 mm морско оръдие Тип 3 в Общомедия

155 mm оръдие Тип 3 e корабно японско оръдие с калибър 155 mm от времето на Втора световна война.

История на създаването

[редактиране | редактиране на кода]

Разработката на 155 mm оръдие за леки крайцери започват в Япония през 1930 г. под ръководството на инженера Тийокичи Хата, веднага след подписването на Лондонския договор. Изпитанията на оръдието започват през 1932 г., то е на въоръжение от 7 май 1934 г. Изначално техническото задание предвижда възможност за водене на огън и по въздушни цели, за това и по задание максималният ъгъл на възвишение е 75°, начална скорост на снаряда от 980 m/s, досегаемост по височина 18 000 m. Още в процеса на проектирането става ясно, че реализирането на такава задача ще иска много сложни и тънки механизми за насочване, и в окончателния му вариант ъгъла на възвишение е ограничен до 55°

Оръдията са поместени в 3-оръдейни кули Модел E1, проектирани през 1932 г. на база двуоръдейните 203 mm установки Модел E, използвани на крайцерите от типа „Такао“, и изначално е предвиждано да могат да бъдат заменяни поради еднаквия диаметър на погона.

Обозначението на оръдията: Тип 3/Type 3 дава информация за годината на разработване на затворната група – 1914 г. след Христа или трета година от епохата Тайшо.

Установки на кораби

[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерите от типа „Могами“ – 5 кули (15 оръдия), до замяната на главния калибър преди войната

Линейни кораби тип „Ямато“ – 4 (впоследствие 2) кули (12 оръдия)

Лекият крайцер „Ойодо“ – 2 кули (6 оръдия)

Всичко са произведени 20 установки за крайцерите от типа „Могами“, след превъоръжаването на които в периода 1940 – 1941 г. трябва да се използват за 2 крайцера тип „Ойодо“ и 4 линкора от типа „Ямато“. Поради отказа за строеж на „Нийодо“ и дострояването в различен вид на „Шинано“ и № 111, а също и свалянето на две от четирите кули от „Ямато“ и „Мусаши“ част от тях вместо на кораби са поставени на брега в района на Етаджима.

Всички 155 mm оръдия Тип 3 се комплектоват с изстрели разделно зареждане. Основният заряд има маса 19,5 kg (36DC2), също има и олекотен, с маса от 12,3 kg (50DC2).

Снаряд Обозначение Дължина Маса на снаряда Маса на заряда Начална скорост
Бронебоен Тип 91 67,8 cm 55,87 kg 1,15 kg 920 m/s
Осветителен Тип B 65,0 cm 55.87 kg 2,27 kg 750 m/s
Осветителен Тип B1 65,0 cm 55.87 kg 2,58 kg 750 m/s
Фугасен Тип 0 65,0 cm 55.87 kg 3,1 kg 900 m/s

Бронебойните и фугасните снаряди имат бойна част от тринитроанизол, осветителните – със заряд от смес: 53% магнезий, 42,5% бариев нитрат, 3,5% восък и 1,0% натриев оксалат.

 САЩ 152 mm /47,6 Mk.16

 СССР 152 mm /58,6 Б-38

 Великобритания 152 mm /50 BL Mk.XXIII

 Германия 150 mm/60 SKC/25

 Франция 152 mm/55 Model 1930

  • John Campbell. Naval Weapons of World War II. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „155-мм морское орудие Тип 3“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​