Яне Богатинов
| Яне Богатинов | |
| български революционер | |
 Тодор Хаджиев, Яне Богатинов и Никола Балев в Пловдив през 1935 г. | |
| Роден |
1885 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1945 г.
|
Ангел (Яне, Янко) Иванов[1] Богатинов, наричан Драмски и Яворов,[2][3] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Богатинов е роден през 1885[4] в драмското село Плевня, тогава в Османската империя, днес Петруса, Гърция. Завършва ІІІ клас. Присъединява се към ВМОРО и става близък съратник на Яне Сандански. Делегат е от Серския революционен район на Серския конгрес от юли-август 1905 година.[5] През октомври 1907 година на Втория драмски околийски конгрес, Богатинов е избран за председател на Драмския околийски революционен комитет и за делегат на Серския окръжен конгрес.[6][7]
След Младотурската революция в 1908 година се легализира и работи като книжар в Драма. Участва в похода към Цариград. Арестуван е при обезоръжителната акция в Драма на 5 август 1910.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринско опълчение и е подвойвода на Драмската чета на Тодор Паница. Паница го изпраща да действа в северните драмски села и да подготви влизането в тях на българската армия. По-късно служи в 4 рота на 13 кукушка дружина.[9] Участва в Първата световна война. Награден е с орден „За храброст“, IV степен.[10]
След войната Богатинов се присъединява към Македонската федеративна организация. При така наречената Неврокопска акция на ВМРО, в която по-голямата част от федералистите са заловени и на практика дейността им е неутрализирана, Богатинов успява да избяга заедно с Паница и по-късно става негов телохранител. Като такъв е ранен на 8 май 1925 година във Виена от Менча Кърничева при убийството на Паница. Раненият Яне Богатинов след излизането от виенската болница се установява в Цариград.[11] На 2 февруари 1926 година Богатинов и Васил Манолев подписват декларация, с която остатъците от Сярската група се вливат във ВМРО (обединена). Двамата заявяват, че приемат всички идейни принципи от устава и декларациите на организацията и отхвърлят подозренията, че са във връза с федералистите около „Македонско съзнание“ и Кочо Хаджириндов и Коста Терзиев, откровени сръбски оръдия.[12] Като се придържат към решенията на Учредителната конференция на ВМРО (обединена), серчани официално упълномощават като свой представител в Централния комитет Димитър Арнаудов.[12] По-късно се присъединява към крилото на Михаил Герджиков и се установява в Цариград.
През 40-те години живее в Белица.[13]
Публикува свои спомени във вестник „Доброволец" през 1945 година.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 168.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 106.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 64.
- ↑ Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 393.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 371.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 19.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 53.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 17, 12 август 1910, стр. 3.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 88.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 595
- ↑ Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Фабер, Велико Търново, 2017. с. 34.
- ↑ а б Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 61.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 332.
