Направо към съдържанието

Яне Богатинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Яне Богатинов
български революционер
Тодор Хаджиев, Яне Богатинов и Никола Балев в Пловдив през 1935 г.
Тодор Хаджиев, Яне Богатинов и Никола Балев в Пловдив през 1935 г.

Роден
1885 г.
Починал
не по-рано от 1945 г.

Ангел (Яне, Янко) Иванов[1] Богатинов, наричан Драмски и Яворов,[2][3] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Богатинов е роден през 1885[4] в драмското село Плевня, тогава в Османската империя, днес Петруса, Гърция. Завършва ІІІ клас. Присъединява се към ВМОРО и става близък съратник на Яне Сандански. Делегат е от Серския революционен район на Серския конгрес от юли-август 1905 година.[5] През октомври 1907 година на Втория драмски околийски конгрес, Богатинов е избран за председател на Драмския околийски революционен комитет и за делегат на Серския окръжен конгрес.[6][7]

След Младотурската революция в 1908 година се легализира и работи като книжар в Драма. Участва в похода към Цариград. Арестуван е при обезоръжителната акция в Драма на 5 август 1910.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринско опълчение и е подвойвода на Драмската чета на Тодор Паница. Паница го изпраща да действа в северните драмски села и да подготви влизането в тях на българската армия. По-късно служи в 4 рота на 13 кукушка дружина.[9] Участва в Първата световна война. Награден е с орден „За храброст“, IV степен.[10]

След войната Богатинов се присъединява към Македонската федеративна организация. При така наречената Неврокопска акция на ВМРО, в която по-голямата част от федералистите са заловени и на практика дейността им е неутрализирана, Богатинов успява да избяга заедно с Паница и по-късно става негов телохранител. Като такъв е ранен на 8 май 1925 година във Виена от Менча Кърничева при убийството на Паница. Раненият Яне Богатинов след излизането от виенската болница се установява в Цариград.[11] На 2 февруари 1926 година Богатинов и Васил Манолев подписват декларация, с която остатъците от Сярската група се вливат във ВМРО (обединена). Двамата заявяват, че приемат всички идейни принципи от устава и декларациите на организацията и отхвърлят подозренията, че са във връза с федералистите около „Македонско съзнание“ и Кочо Хаджириндов и Коста Терзиев, откровени сръбски оръдия.[12] Като се придържат към решенията на Учредителната конференция на ВМРО (обединена), серчани официално упълномощават като свой представител в Централния комитет Димитър Арнаудов.[12] По-късно се присъединява към крилото на Михаил Герджиков и се установява в Цариград.

През 40-те години живее в Белица.[13]

Публикува свои спомени във вестник „Доброволец" през 1945 година.

  1. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 168.
  2. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 106.
  3. Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 64.
  4. Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 393.
  5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 371.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 19.
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 53.
  8. Дебърски глас, година 2, брой 17, 12 август 1910, стр. 3.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 88.
  10. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 595
  11. Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Фабер, Велико Търново, 2017. с. 34.
  12. а б Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 61.
  13. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 332.