Васил Манолев
| Васил Манолев | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
Васил Манолев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация (обединена).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Васил Манолев е роден в неврокопското село Белотинци, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Присъединява се към ВМОРО и е в лагера на санданистите. След като Егейска Македония попада в Гърция след Междусъюзническата война, през лятото и есента на 1914 година действа като войвода в родния си край. Заловен от властите, успява да избяга в България.[1]
Установява се в Солун, където е свръзка на водача на санданистите Тодор Паница. Контактува с войводата на сръбска служба Никола Дерменджиев.[2] Получава пари от Белград.
На 2 февруари 1926 година Яне Богатинов и Васил Манолев подписват декларация, с която остатъците от Сярската група се вливат във ВМРО (обединена). Двамата заявяват, че приемат всички идейни принципи от устава и декларациите на организацията и отхвърлят подозренията, че са във връза с федералистите около „Македонско съзнание“ и Кочо Хаджириндов и Коста Терзиев, откровени сръбски оръдия. Като се придържат към решенията на Учредителната конференция на ВМРО (обединена), серчани официално упълномощават като свой представител в Централния комитет Димитър Арнаудов.[3] Разболява се от туберкулоза и се лекува във Виенска болница.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Генов, Георги. Съпротивата на българите от Беломорска Македония срещу гръцкото иго 1912-1916 г. Veritas et Pneuma, 1998. с. 88.
- ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“, 2001. Посетен на 16 декември 2013 г.
- ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 61.
- ↑ Куманов, Милен. Изстрел в Бургтеатър. Отечество, 1994. с. 18, 20.
