Направо към съдържанието

Яков Мелникли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Яков Мелникли
иконописец
Роден
неизв.
Починал
неизв.

Яков Николу Якумис (на гръцки: Ιάκωβος Νηκολάου Γιακούμης), известен като Мелникли, тоест Мелничанин, е зограф от Македония, творил в XIX век, представител на Мелнишкото художествено средище.[1][2][3][4]

Яков е роден в Мелник в XIX век, затова се подписва Мелникли или на гръцки Меленикиос, тоест Мелничанин.[1] Предполага се, че е син на известния от подписа си на една икона от 1823 година зограф Николай Якумис. Синът на Яков – Йоаким също е иконописец.[3][1]

Яков работи в църквата „Свети Никола“ в Ковачевица на няколко пъти. Първите му икони от храма са с дата 1841 година и това са първите засвидетелствани изобщо икони на зографа.[5] Следващите са от 1848 година - „Света Богородица“, подписана „ειρ Ιακώβου Νηκο[λάου]“, „Исус Христос“, подписана на български, „Свети Йоан Предтеча“, „Свети Атанасий“, „Св. св. Константин и Елена“, „Архангел Михаил“, „Свети Николай“ и иконите на Дванадесетте празника.[3] Последните му икони от Ковачевица са от 1860 година.[1][3] Някои от иконите в Ковачевица са подписани като „Ꙗковъ Мелникли“.[1]

Икона на Свети Спиридон от Яков е монтирана на владишкия трон в драмската катедрала „Въведение Богородично“ с надпис: „χειρ Ιακώβου Ν. Μελενικίω ετος αων' (= 1850)“.[6][7] Според други данни иконата е от 1849 година.[8]

В 1851 година рисува икони за храма „Свети Димитър“ във Виногради.[3] Иконата на Исус Христос в църквата от 1860 година също е негово дело.[9] През 1852 - 1853 година рисува голяма част от иконостасните икони в църквата „Свети Георги“ в Белевехчево – „Свети Георги“ (1852), „Свети Йоан Предтеча“ (1852), подписана „χειρ Ι: Γ: Ν:“, „Свети Николай“ (1853), подписана „χειρ Ιακώβου Γ: Ν“,[3] „Христос Вседържител“, и „Света Богородица с младенеца“.[10]

Работи и в Сярско. В Сяр негови са две икони - „Свети Власий“ (1850) и „Рождество Христово“ (1852) в църквата „Света Неделя“.[4] В 1855 година Яков рисува две от иконостасните икони в храма „Въведение Богородично“ в драмската паланка Чаталджа - Свети Четиридесет мъченици и Свети Николай.[11] Първата е надписана „χεὶρ Ἰακώβου Ν. Μελενικίου“, а втората - „χεὶρ Ἰακώβου Γιακουμὴ Ν. Μελενικλῆ“.[12] Четири негови икони от 1855 година са в Серския манастир - „Успение Богородично“ (днес са в Църковния музей на Сярска и Нигритска епархия), „Св. св. Атанасий и Кирил“, „Христос Вседържител“, „Свети Йоан Предтеча“.[4][7] Негова е иконата „Тома Неверни“ (1856) от сярската църква „Свети Безсребреници“.[13] Няколко негови икони от 1864 година - „Благовещение Богородично“, „Свети Йоан Предтеча“, „Св. св. Константин и Елена“, „Света Троица“ и „Свети Димитър“ - са в сярската църква „Свети Георги Крионеритис“.[8]

Негова икона от 1857 година на Спиридон в архиерейски одежди е в църквата „Покров Богородичен“ в Дупница, подписана „Рока Їаковъ Н ѿ Меленык. 1857 м. 12“.[1][3] От същата 1857 година са и две икони от частни колекции – „Успение Богородично“ и „Короноване Богородично“.[3]

През 1858 рисува икони, подписани „χειρός Ιακώβου Γιακούμη Ν:“[3], които по-късно са използвани в църквата „Св. св. Кирил и Методий“ край Роженския манастир. В 1860 година работи в Роженския манастир, където иконите му са подписани „διά χειρός Ιακώβου Ν.“.[3] Също от 1860 година са запазени негови икони в „Свети Атанасий“ в Горна Рибница.[3] През 1866 година рисува две от царските икони за храма „Свети Георги“ при Чуриловския манастир.[14]

Негови икони има също и в църквите „Свети Никола“ в Хотово,[15]Вси Светии“ в село Пиперица,[15]Св. св. Козма и Дамян“ в Свети Врач.[16] Негови са тридесетте икони в храма „Успение Богородично“ в Кърпелево,[17][18][15] както и икони в „Успение Богородично“ в Бождово.[15]

Творчеството на Яков е в лоното на типичната за XIX век народна традиция със силни западни и светогорски влияния.[11] Творбите му са изпълнени с добра иконописна техника и носят белезите на единен стил. Изображенията на част от иконите са разположени в елипсовидни медалони, с букети цветя в ъглите. В някои от иконите прави сложни композиции с удачно разрешени пространствени проблеми. В изображенията му се съдържат ценни сведения за облеклото, интериора и декоративната украса на богатата градска къща от средата на XIX век.

Синът му Йоаким изписва в 1856 година венчилката на иконостаса в „Свети Николай Чудотворец“ в Мелник.[19]

  • Койнова-Арнаудова, Л. Икони от Мелнишкия край. С, 1980, стр. 21.
  • Бакалова, Е. Роженският манастир. С, 1990, стр. 23.
  1. а б в г д е Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 275.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 451.
  3. а б в г д е ж з и к л Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 317. (на гръцки) Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
  4. а б в Παρχαρίδου-Αναγνώστου, Μάγδα. Δύο εικόνες του ζωγράφου Ιακώβου Γιακουμή Νικολάου από το Μελένικο στο ναό των Εισοδίων της Θεοτόκου στη Χωριστή Δράμας // Σερραϊκά Σύμμεικτα (2). Σέρρες, 2013. σ. 259. Архивиран от оригинала на 2022-06-12. (на гръцки)
  5. Παρχαρίδου-Αναγνώστου, Μάγδα. Δύο εικόνες του ζωγράφου Ιακώβου Γιακουμή Νικολάου από το Μελένικο στο ναό των Εισοδίων της Θεοτόκου στη Χωριστή Δράμας // Σερραϊκά Σύμμεικτα (2). Σέρρες, 2013. σ. 263 - 264. Архивиран от оригинала на 2022-06-12. (на гръцки)
  6. Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας // Τα Νέα της Πετρούσας. Посетен на 14 ноември 2014. (на гръцки)
  7. а б Ζήκος, Θωμάς Ε. Ο ναός του Αγίου Αθανασίου στο Άγκιστρο του Νομού Σερρών // Σερραϊκά Σύμμικτα. ISSN: 1792 – 5045. σ. 105. (на гръцки)
  8. а б Παρχαρίδου-Αναγνώστου, Μάγδα. Δύο εικόνες του ζωγράφου Ιακώβου Γιακουμή Νικολάου από το Μελένικο στο ναό των Εισοδίων της Θεοτόκου στη Χωριστή Δράμας // Σερραϊκά Σύμμεικτα (2). Σέρρες, 2013. σ. 260. Архивиран от оригинала на 2022-06-12. (на гръцки)
  9. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 406.
  10. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 405.
  11. а б Ο κειμηλιακός πλούτος του Ιερού Ναού Εισοδίων της Θεοτόκου Χωριστής Δράμας // Ψίθυροι - Δράμα. Εκδόσεις Περιοδικών και Εφημερίδων. Архивиран от оригинала на 2020-08-10. Посетен на 16 ноември 2014. (на гръцки)
  12. Παρχαρίδου-Αναγνώστου, Μάγδα. Δύο εικόνες του ζωγράφου Ιακώβου Γιακουμή Νικολάου από το Μελένικο στο ναό των Εισοδίων της Θεοτόκου στη Χωριστή Δράμας // Σερραϊκά Σύμμεικτα (2). Σέρρες, 2013. σ. 264. Архивиран от оригинала на 2022-06-12. (на гръцки)
  13. Παρχαρίδου-Αναγνώστου, Μάγδα. Δύο εικόνες του ζωγράφου Ιακώβου Γιακουμή Νικολάου από το Μελένικο στο ναό των Εισοδίων της Θεοτόκου στη Χωριστή Δράμας // Σερραϊκά Σύμμεικτα (2). Σέρρες, 2013. с. 259 - 260. Архивиран от оригинала на 2022-06-12.
  14. Димитров, Владимир. Храмът „Св. Георги“ при село Игуменец. – Списание „Проблеми на изкуството“, 2010, бр. 3, стр. 47.
  15. а б в г Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 318. (на гръцки) Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
  16. Стотици санданчани се стекоха на празничната литургия в най-стария сандански храм - „Св. св. Козма и Дамян“ // Българско национално радио. Радио Благоевград, 11 декември 2012. Архивиран от оригинала на 2014-11-11. Посетен на 2014-11-11.
  17. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 495.
  18. Храмове // Община Струмяни. Посетен на 18 декември 2015.
  19. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 322. (на гръцки) Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.