Якимово (община Виница)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Якимово.
| Якимово Јакимово | |
| — село — | |
 Църквата „Свети Йоаким Осоговски“ | |
  Якимово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Виница |
| Надм. височина | 578 m |
| Население | 1101 души (2002) |
| Пощенски код | 2310 |
| МПС код | КО |
| Якимово в Общомедия | |
Якимово (на македонска литературна норма: Јакимово) е село в община Виница, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено северно от град Виница на около 2 км. Якимово е село разположено в най-източните части на Кочанско-Винишката котловина по поречието на река Брегалница. Землището на Якимово е сравнително богато, а близостта до общинския център Виница е предпоставка за сравнително по-благоприятното стопанско и демографско състояние на селото в сравнение с повечето от останалите типично планински села в община Виница.
История
[редактиране | редактиране на кода]В местността Амбарица има разкрито поселище от римско време, Блатечки път – поселище, некропол и могили от римско време, Купелот – поселище и могила от римско време, Селски гробища – средновековен некропол, Керамидница – некропол от късноримската епоха.
В XIX век Якимово е смесено село на българи и турци, разположено в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Якимово е има 310 жители, от които 260 българи християни и 50 турци.[1]
Цялото българско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Якимово има 192 българи екзархисти.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Якимово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Якимово живеят 95 турци, 14 цигани мохамедани и 106 българи.[4]
На 1 август 1993 година Стефан Брегалнишки полага темелния камък на църквата „Свети Йоаким Осоговски“. Храмът е осветен на 6 май 2002 година от митрополит Агатангел Брегалнишки. Иконите и фреските са дело на зографа Венко Цветков от Скопие.[5]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Якимово
Мите Иванов, македоно-одрински опълченец, Кюстендилска дружина[6]- Трайко Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Цено Куртев[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 890.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 242.
- ↑ Јакимовска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-29. Посетен на 29 март 2014 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 291.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
| ||||||||
