Пекляни
| Пекляни Пекљани | |
| — село — | |
 Църквата „Рождество Богородично“ (1913) | |
  Пекляни | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Виница |
| Надм. височина | 708 m |
| Население | 432 души (2002) |
| Пощенски код | 2316 |
| МПС код | КО |
Пѐкляни (на македонска литературна норма: Пекљани) е село в Община Виница, в източната част на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено югоизточно от град Виница.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Пекляни е едно от смесените българо-турски села в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Пекляни е има 500 жители, от които 275 българи християни и 225 турци.[1]
Всички българи в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пекяни (Pekiyani) има 240 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Пекляни са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Пекляни живеят 220 турци и 240 българи.[4]
В 1923 година при Пекляни чета на ВМРО води сражение със сръбска войска.[5]
Църквата „Света Богородица“ е изградена в 1913 година. Иконите са от 1930 година, дело на неизвестен зограф. Осветена е в 1974 година от Наум Злетовско-Струмишки.[6]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Пекляни
Теодоси, български революционер, деец на ВМРО[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 869.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 242.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 718.
- ↑ Брегалничка епархија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2013-10-29. Посетен на 10 април 2014 г.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 942.
| ||||||||
