Направо към съдържанието

Юри Буков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Юри Буков
български пианист
Роден
Починал
7 януари 2006 г. (82 г.)
ПогребанФранция
Музикална кариера
Инструментипиано
ЛейбълPhilips Records, Fontana Records, Westminster Records, CBS Disques, „И Ем Ай“
Уебсайт
Юри Буков в Общомедия

Юри Георгиев Буков е български и натурализиран френски класически пианист, сред големите пианисти в Европа, наричан Рубинщайн на България[1].

Отраснал в София, 15-годишен заминава да учи в Париж (1938), става френски гражданин през 1964 г.[1]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в семейство на морски офицер инженер и певица (рускиня) в София на 1 май 1923 г. Ученик е на проф. Андрей Стоянов в София и на проф. Ив Нат в Париж.

От 1947 г. започва кариера като солист в Западна Европа. Изнася концерти и рецитали на всички континенти. Записва повече от 30 албума за разни звукозаписни компании. Участва в международни конкурси в Западна Европа: „М. Лонг – Ж. Тибо“ (Париж, 1949), Л. Дьемер (Женева, 1951), „Кралица Елизабет II“ (Брюксел, 1952), както и в поне 5-6 фестивални издания в родния Пловдив.

Юри Буков разнася славата на България по света и съдейства за развитието на българо-френските отношения.

Награден е от президента Георги Първанов с най-високото българско отличие – орден „Стара планина“ I степен, през 2003 г.[2]. Удостоен е с почетните звания „Заслужил артист на България“ (1967) и „Народен артист на България“ (1973), лауреат е на Димитровска награда (1969).

Умира в дома си на 7 януари 2006 г.[3][4][5] в Ньой сюр Сен[1][6][7] край Париж. Поклонението му се състои в църквата „Сен-Рош“ (Saint-Roch) на 12 януари с.г.[6], погребан е в семейната гробница в село Бодинар сюр Вердон (Baudinard-sur-Verdon) в Югоизточна Франция, регион Прованс – Алпи – Лазурен бряг, департамент Вар[6]. Оставя съпругата Евлин (Evelyne Boukoff) – певица и романистка, и децата Жорж (Georges Boukoff) и Яна (Yana Boukoff) – също музиканти[6].

Памет

[редактиране | редактиране на кода]

На Юри Буков е наречена улица в квартал „Гърдова глава“ в София (Карта).

Дискография

[редактиране | редактиране на кода]
Творби за пиано
  • Bach, Concerto italien, BWV 971; Fantaisie chromatique et fugue, BWV 903, Prélude et fugue, BWV 894; Sonate et Partita, BWV 1004; choral „Jésus, que ma joie demeure“ extr. cantate BWV 147 (1970, LP MET2599.005)
  • Beethoven, Sonates „Appassionata“, „Pathétique“ et „Clair de lune“ (1960, LP Philips GO3059L)
  • Chopin, Sonate pour piano n°3, Fantaisie opus 49, Berceuse (LP CBS)
  • Chopin, 14 valses (CBS)
  • Chopin, Polonaises (Westminster Records) Première Mondiale, version complète
  • Liszt, Rhapsodies hongroises n° 2 et 12; Caprices poétiques n° 2 et 3 (1955, LP Philips A76706R / Fontana 675.404 KR)
  • Liszt, récital: Sonate pour piano en si mineur; Dante Fantaisie; Funeraille; Méphisto Valse (Amadeus production)
  • Liszt, Après Une Lecture de Dante; Fantasia Quasi Sonata; Sonnet de Pétrarque n° 104 Rhapsodie hongroise n° 11 et 12; Polonaise n° 2 (LP CBS S 61223 / Bourg records BG 3006)
  • Moussorgski, Les Tableaux d'une exposition (LP Philips / CBS S 61163)
  • Prokofiev, Sonates pour piano – Intégrale (Westminster Records) Première mondiale
  • Balakirev, Prokofiev, Rachmaninoff, Scriabine et Khatchaturian: pièces pour piano (1953, LP Philips A76700R)
  • Anthology of Russian music: Moussorgski, Tchaïkovski (Adda Records)
  • Schumann, Études symphoniques, op. 13; Fantaisie, op. 17 (1980, LP Philips MET2599.015)
Камерна музика
  • Franck, Sonate pour violon et piano; Ravel, Sonate, Tzigane – Nell Gotkovsky, violon (1976, LP RCA „Red Seal“ FRL10120)
  • Saint-Saëns, Sonates pour piano et violon – Nell Gotkovsky, violon (1975, RCA)
  • Richard Strauss, Sonates pour piano, violon et violoncelle (1980, LP Adda Records)
Концерти
  • Beethoven, concerto pour piano n° 5 „Empereur“ – Georges Prêtre (1962, CC 507 B 13061)
  • Beethoven, concerto pour piano n° 5 „Empereur“ – Orchestre Colonne, dir. Pierre Dervaux (Pathé Marconi/Ducretet Thomson KLTC 99)
  • Beethoven, Concerto pour piano n° 5; Fantaisie pour piano, avec chœur et orchestre (Amadeus production)
  • Grieg, Concerto pour piano – Orchestre philharmonique de Londres, dir. Artur Rodziński (LP Westminster Records PWN 253 / P 253)
  • Khatchaturian, Concerto pour piano n° 1 – Orchestre de la Résidence de La Haye, dir. Willem van Otterloo (1958, Philips)[8]
  • Liszt, Concertos pour piano n° 1 et 2 – Orchestre symphonique de Vienne, dir. László Somogyi (1958, LP Philips 836.210 VZ / Fontana 700.037 WGY)
  • Liszt, Concertos pour piano n° 1 et 2 – Orchestre philharmonique de Sofia, dir. Constantin Iliev (LP CBS 75970)
  • Menotti, Concerto pour piano en fa majeur – Orchestre de la Société des concerts du Conservatoire, dir. André Cluytens (1952, Pathé Marconi/EMI) Première mondiale
  • Tchaïkovski, Concerto pour piano n° 2 – Orchestre des concerts du Conservatoire, dir. Ljubomir Romansky (1970, Le Club français du disque 314)
  • Tchaïkovski, Concerto pour piano n° 2 (Musidisc)
  • Rachmaninoff: Concerto pour piano n° 2; Tchaïkovski, Concerto pour piano n° 1 – Orchestre symphonique de Vienne, dir. Jean Fournet (LP Philips L 09009 L / Fontana 6598 898)
Други записи
  • Le piano que vous aimez (Philips)
  • Récital musique Russe n° 1 (Amadeus production)
  • Récital musique russe n° 2 (Amadeus production)
  • Récital Bach, 3 sonates pour piano, violon et violoncelle (Amadeus production)

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в ((en)) Yuri Boukoff MusicBrainz (musicbrainz.org)
  2. ↑ „Президентът връчи ордени на 9-има културни дейци“, в. „Сега“, 12 март 2003 г.
  3. ↑ „Почина маестро Юри Буков“, електронен бюлетин „Културни новини“, 9 януари 2006 г.
  4. ↑ „Напуснаха ни двама големи музиканти“, в. „Дума“, 10 януари 2006 г.
  5. ↑ „In memoriam – Юри Буков“, в. „Култура“, бр. 1 (2396), 13 януари 2006 г.
  6. ↑ а б в г ((fr)) Le Panthéon des musiciens. De janvier 2006 à juin 2006: Yuri BOUKOFF..., MUSICA ET MEMORIA (musimem.com)
  7. ↑ ((fr)) Youri Boukoff, pianiste français d'origine bulgare, Le Monde (lemonde.fr), 11.01.2006
  8. ↑ Concerto pour piano et orchestre, Gallica

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Юри_Буков&oldid=12375988“.