Цезар Франк

Вижте пояснителната страница за други личности с името Цезар.

---

Цезар Франк César Franck
белгийски композитор, органист и музикален педагог
Роден	10 декември 1822 г. Лиеж, Обединено кралство Нидерландия
Починал	8 ноември 1890 г. Париж, Франция
Погребан	Монпарнаско гробище, Париж, Франция
Националност	Франция
Работил	композитор, органист, педагог
Музикална кариера
Стил	опера, симфония, класическа музика
Инструменти	орган
Влияния	Ференц Лист, Рихард Вагнер
Подпис
Уебсайт	www.cesar-franck.org Страница в IMDb
Цезар Франк в Общомедия

Цезар-Огюст-Гийом-Юбер Франк (на френски: César-Auguste-Jean-Guillaume-Hubert Franck) е френски композитор, органист и преподавател по музика от белгийски произход, нареждан сред най-значимите фигури за френската класическа музика от 19 век. Получава френско поданство през 1870 г.

Биография

Кооперацията роден дом на Цезар Франк в Лиеж

Цезар Франк е роден в Лиеж, Белгия. Неговият баща имал амбицията да го превърне в концертиращ пианист. Започва обучението си в консерваторията на Лиеж, след което, през 1837 г., отива в Парижката консерватория. След завършването ѝ през 1842 г. той за кратко се връща в Белгия, но през 1844 г. отново се завръща в Париж, където се установява до края на живота си.

През първите си години в Париж Франк преживявал от преподавателска дейност – както частно, така и в академични учебни заведения. В същото време той е и органист – от 1847 до 1851 г. в църквата „Нотр Дам дьо Лорет“, а след това - от 1851 до 1858 г. - в „Сен Жан - сен Франсоа“. През това време той се сприятелява с френския органов строител Астрид Кавайе-Кол и усъвършенства техниката си на органист и импровизатор.

През 1858 г. той става органист в новоосветената базилика „Сен-Клотид“, където той свири до края на живота си. Неговата първа серия от органови композиции, издадена чак през 1868 г., когато той е на 46, съдържа и неговата „Голяма симфония“ („Grande piece Symphonique“), която е определяна за най-добрата му творба за орган. Франк е и професор по орган в Парижката консерватория от 1872 г. до края на живота си. Негови възпитаници са Венсан д'Енди, Ернест Шосон, Луи Виерн и Анри Дюпор. Като органист той е известен с импровизаторските си умения, на базата на които той написва дванадесетте си основни органови творби. Поради това той често е определян като вторият по значимост композитор на органова музика след Й.С.Бах. Неговите композиции, определяни от мнозина като най-добрите френски за столетието, поставят основите на френския органов симфоничен стил, а в частност неговата „Голяма симфония“, една 25-минутна творба, е като първообраз за органовите симфонии на Шарл-Мари Видор, Луи Виерн и Марсел Дюпре.

Много от композициите на Франк са изградени върху цикличната форма – метод за постигане на единство в няколко различни части, в които основните теми са построени върху един мотив. Основните мелодични линии се повтарят ясно във финала. В музиката си Франк акцентира върху контрапункта, използвайки хармоничен език, типичен за времето на Романтизма, което показва силното му влияние от композитори като Ференц Лист и Рихард Вагнер.

Колкото и да е необичайно за композитор от величината на Франк, неговата слава се дължи преди всичко на малкото композиции, които той написва в последните си години: Симфония в ре-минор (1886-88), Симфонични вариации за пиано и оркестър (1885), Прелюд, хорал и фуга за пиано (1884), Соната за цигулка и пиано в ла-мажор (1886) и Клавирен квинтет във фа-минор. Една от най-известните му къси композиции е мотетът Panis angelicus, първоначално изпълняван от тенор, а днес най-често от сопран.

Гробът на Цезар Франк в Париж

През 1890 г. Франк претърпява инцидент, след като файтонът, в който пътува, е блъснат от теглен от коне трамваен вагон. Малко след това той написва три хорала за орган. Умира няколко месеца след катастрофата вследствие на белодробни усложнения, предизвикани от инцидента. Погребан е в гробището на Монпарнас, Париж.

Произведения

Цезар Франк оставя 97 музикални произведения.

Оркестрова музика

• Symphonie en ré mineur (FWV 48)
• Les Djinns (FWV 45)
• Le Chasseur maudit (FWV 44)
• Les Éolides (FWV 43)
• Psyché (FWV 47)
• Variations symphoniques pour piano et orchestre (FWV 46)
• Grand concerto pour piano et orchestre n° 2, en si mineur, opus 11

Камерна музика

• Sonate pour violon et piano en la majeur (1886) (FWV 8)
• Trio pour piano, violon et violoncelle en fa# mineur opus 1 numéro 1
• Quatuor à cordes en ré majeur (1889) (FWV 9)
• Quintette pour piano et cordes en fa mineur (1879) (FWV 7)

Музика за пиано

• Églogue op. 3 (FWV 11)
• Premier Grand Caprice op. 5 (FWV 13)
• Prélude, Choral et Fugue (1884) (FWV 21)
• Prélude, Aria et Final (1887) (FWV 23)

Религиозна музика

Оратории

• Ruth (1846) (FWV 51)
• Rédemption (1874) (FWV 52)
• Les Béatitudes (1879) (FWV 53)
• Rebecca (1881) (FWV 54)

Меси

• Messe solennelle (FWV 59)
• Messe à trois voix (FWV 61, avec Panis Angelicus)

Мотети

• Quare fremuerunt gentes (FMV 67)

Музика за орган

Основните произведения, дванадесет на брой, са написани между 1860 и 1890 г.:

• Six Pièces pour grand orgue (1860-1862)
  • Op. 16 (FWV 28) Fantaisie en do majeur (Poco lento) - 1860
  • Op. 17 (FWV 29) Grande Pièce Symphonique en fa dièse mineur (Andantino serioso) - 1860/62
  • Op. 18 (FWV 30) Prélude, Fugue et Variation en si mineur (Andantino) - 1862
  • Op. 19 (FWV 31) Pastorale en mi majeur (Andantino) - 1863
  • Op. 20 (FWV 32) Prière en do dièse mineur (Andantino sostenuto) - 1860
  • Op. 21 (FWV 33) Final en si bémol majeur (Allegro maestoso) - 1862
• Trois Pièces pour grand orgue (1878)
  • FWV 35 – Fantaisie en la majeur (Andantino)
  • FWV 36 – Cantabile en si majeur (Non troppo lento)
  • FWV 37 – Pièce Héroïque en si mineur (Allegro maestoso)
• Trois Chorals pour grand orgue (1890)
  • FWV 38 – Choral n° 1 en mi majeur (Moderato)
  • FWV 39 – Choral n° 2 en si mineur (Maestoso)
  • FWV 40 – Choral n° 3 en la mineur (Quasi allegro)

Опери

• 1841 : Stradella, опера (CFF 229)
• 1851-1853 : Le Valet de ferme, опера (CFF 230)
• 1879-1885 : Hulda, скандинавска легенда (FWV 49)
• 1888-1890 : Ghiselle, лирическа драма (FWV 50)