Направо към съдържанието

Сергей Прокофиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сергей Прокофиев
Сергей Сергеевич Прокофьев
руски и съветски композитор, пианист и диригент
около 1918 г.
Роден
Сонцивка, Руска империя
Починал
5 март 1953 г. (61 г.)
ПогребанНоводевическо гробище, Хамовники, Русия
РелигияПравославие
Учил вСанктпетербургска консерватория
НаградиЛенинска премия (1957)
Червено знаме на труда (СССР)
Музикална кариера
Стилопера, симфония, балет, класическа музика
Инструментипиано
Участник в„Съюз на композиторите на СССР“
Семейство
СъпругаЛина Прокофиева
ДецаОлег Прокофиев
Подпис
Уебсайтwww.sprkfv.net
Сергей Прокофиев в Общомедия

Сергей Сергеевич Прокофиев (на руски: Серге́й Серге́евич Проко́фьев) е руски композитор, пианист, диригент и шахматист от първа категория, който овладява много музикални жанрове и постига известност като един от най-великите композитори на XX век.

Прокофиев е на първите места сред руските композитори. Многостранната му дейност е получила широко признание в Русия и в чужбина. Творческото му наследство е огромно. Създал е повече от 130 произведения, между които 8 опери, 7 симфонии, оратории и кантати, концерти за солов инструмент и оркестър, камерни ансамбли, много произведения за пиано, песни и романси, сценична и филмова музика. Със своите най-хубави произведения, които се отличават с дълбокото си съдържание, неизчерпаема фантазия, ярко своеобразие и високо професионално майсторство, продължава и развива традициите на руската музикална класика. На пълната му с оптимизъм музика са свойствени енергията, дръзката стремителност на развитието и гъвкавите ритми, а така също и широкото мелодично дихание, чистата и светла лирика.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Сергей Прокофиев е роден на 23 април 1891 г. в село Сонцивка, Бахмутски уезд, Екатеринославска губерния на Руската империя (днес в Украйна) в семейството на агроном и пианистка. Големите си музикални способности той проявява още в ранно детство и това прави впечатление на видните руски композитори Сергей Танеев, Райнхолд Глиер и Александър Глазунов. През 1904 г. Прокофиев постъпва в композиторския клас на Петербургската консерватория – като ученик на Н. А. Римски-Корсаков и А. К. Лядов. Завършва го през 1909 г. Пет години по-късно, през 1914 г., завършва и класа по пиано на Консерваторията.

Но своята плодотворна артистична дейност Прокофиев започва още през годините на следването си в нея. Самобитното му дарование, смелостта и новаторските му замисли на голям художник се разкриват още в неговите младежки произведения, като Първия концерт за пиано и оркестър (1911) „Класическа симфония“ (1917) и др., както и в концертните му прояви като пианист. Изкуството на Прокофиев се е ползвало с искрените симпатии на Максим Горки и Владимир Маяковски.

От 1918 до 1932 г. Сергей Прокофиев живее в чужбина. В някои от произведенията му, писани през това време, личи печатът на противоречивите търсения, на сложното идейно-художествено развитие на композитора.

Сергей Прокофиев, съпругата му Лина Кодина и синовете Святослав и Олег, 1936.

Огромният талант на Прокофиев разцъфтява напълно след завръщането му в родината. Сталин полага големи усилия за връщането на известни творци, за да „рекламира социализма“. Творчеството му в Русия се характеризира с широтата и значимостта на замисъла, богатството на темите и разнообразието на жанровете. Прокофиев ту възкресява славни страници от руската история, като създава величествени картини, разтърсващи човешката душа с дълбочината на драматизма си, ту се обръща към вълнуващи съвременни теми, подчертавайки в тях хуманистичното и жизнеутвърждаващо начало.

Между неговите най-хубави произведения са балетите „Ромео и Жулиета“ (1936), „Пепеляшка“ (1945), „Каменното цвете“ (1950), оперите – „Годеж в манастира“ (1940), „Повест за истинския човек“ (1950), „Война и мир“ (1953), „Семьон Котко“ (1939), кантатата „Александър Невски“ (1939), ораторията „На стража на мира“ (1950), Петата симфония (1944), Седмата симфония (1952), за която композиторът е бил удостоен посмъртно с Ленинска награда и др.

Гробът на Сергей Прокофиев в Новодевическото гробище в Москва

Сергей Прокофиев умира от хипертонична криза на 5 март 1953 г. в общинско жилище на Камергерската уличка в Москва. Тъй като същия ден умира и Сталин, смъртта на композитора остава почти незабелязана, а близките и колегите му се сблъскват с големи трудности при организирането на погребението, на което не е имало кой да свири.[1] Прокофиев е погребан в Москва на Новодевическото гробище, парцел № 3. В памет на композитора е издигната паметна плоча на къщата на Камергерската уличка (скулптор Мария Леонтиевна Петрова).

На 11 декември 2016 г. в Москва на Камергерската уличка при откриването на паметник на композитора по случай 125-ата годишнина от рождението му Валерий Гергиев казва, че днес Прокофиев се възприема като Чайковски, той е Моцарт на XX век:

„ Нямаше такива мелодисти като Прокофиев през ХХ век. Скоро на земята няма да се появят композитори, равни по дарба на Сергей Сергеевич.[2] “

Произведения

[редактиране | редактиране на кода]

Опери

[редактиране | редактиране на кода]
Ария на ген. Кутузов от операта Война и мир

Балети

[редактиране | редактиране на кода]

Театрална музика

[редактиране | редактиране на кода]
  • Египетски нощи (1934)
  • Борис Годунов, Op. 70bis (1936)
  • Евгений Онегин, Op. 71 (1936)
  • Хамлет, Op. 77 (1937 – 1938)

Музика към филми

[редактиране | редактиране на кода]

Оркестрови творби

[редактиране | редактиране на кода]
  • Симфониета в ла (оригинална версия), Op. 5 (1909)
  • Сънища (симфоническа картина), Op. 6 (1910)
  • Есенна, Op. 8 (1910)
  • Увертюра на еврейски теми, Op. 34bis (по камерната версия)
  • Американска увертюра, Op. 42 (1926), за 17 инструменталисти (оркестрирана като оп. 42bis през 1928)
  • Дивертименто, Op. 43 (1925 – 1929)
  • Симфониета в ла (преработена версия), Op. 48 (1929)
  • Симфонична песен, Op. 57 (1933)
  • Руска увертюра, Op. 72 (1936)
  • Симфоничен марш, Op. 88 (1941)
  • 1941 година, Op. 90 (1941)
  • Ода за края на войната, Op. 105 (1945), за духови инструменти, 8 арфи, 4 пиана, перкусия, и двойни баси
  • Тридесет години, Op. 113 (1947), тържествена поема за оркестър
  • Два пушкински валса, Op. 120 (1949)
  • Срещата на Волга с Дон, Op. 130 (1951)

Прокофиев аранжира няколко сюити от своите сценични творби за концертно изпълнение:

  • Сюити от Ромео и Жулиета
    • Сюита № 1, Op. 64bis
    • Сюита № 2, Op. 64ter
    • Сюита № 3, Op. 101
  • Сюити от Пепеляшка
    • Сюита № 1, Op. 107
    • Сюита № 2, Op. 108
    • Сюита № 3, Op. 109
Владимир Преображенски в ролята на Данило в сцена от балета на С. Прокофиев „Приказка за каменното цвете“. Болшой театър, 1954 г.
  • Сюити от Приказка за каменното цвете
    • Сватбена сюита за оркестър, Op. 126
    • Циганска фантазия за оркестър, Op. 127
    • Уралска рапсодия за оркестър, Op. 128
    • Стопанката на медната планина, Op. 129 (неосъществена)
  • Скитска сюита, Op. 20 (от Ала и Лоли)
  • Сюита от Шут, Op. 21bis
  • Сюита от Любовта към трите портокала, Op. 33bis
  • Вокална сюита от Огненият ангел, Op. 37bis
  • Сюита от Стоманено препускане, Op. 41bis
  • Сюита от Блудният син, Op. 46bis
  • Четири портрета и развръзка от Комарджията, Op. 49
  • Сюита от На Днепър, Op. 51bis
  • Сюита от Поручик Киже, Op. 60
  • Валсова сюита, Op. 110 (1946) (включва валсове от Война и мир, Пепеляшка и Лермонтов)
  • Лятна нощ, сюита от Годеж в манастира, Op. 123

Концертни творби

[редактиране | редактиране на кода]
  • Чело:
    • Концерт за чело в ми минор, Op. 58 (1933 – 1938)
    • Симфония-концерт за чело и оркестър в ми минор, Op. 125 (1950 – 1952)
    • Концертино за чело в сол минор, Op. 132 (1952) (една версия, завършена от Дмитрий Кабалевскии, друга от Блок)

Вокални оркестрови творби

[редактиране | редактиране на кода]

Хорови

[редактиране | редактиране на кода]
  • Шест песни, Op. 66 (1935)
  • Седем песни и един марш, Op. 89 (1941 – 1942)
  • Ескиз на Държавен химн на Съветския съюз, Op. 98 (1943 and 1946)
  • Войнишка походна песен, Op. 121 (1950)

Песни

[редактиране | редактиране на кода]
  • Две стихотворения, Op. 9 (1910 – 1911)
  • Грозното патенце, Op. 18 (1914)
  • Пет стихотворения по Балмонт, Op. 23 (1915)
  • Пет стихотворения по Ахматова, Op. 27 (1916)
  • Пет песни без думи, Op. 35 (1920)
  • Пет стихотворения по Балмонт, Op. 36 (1921)
  • Пет казахски песни (1927)
  • Две песни от Поручик Киже, Op. 60bis (1934)
  • Три детски песни, Op. 68 (1936)
  • Три романса по Пушкин, Op. 73 (1936)
  • Три песни от Александър Невски, Op. 78bis (1939)
  • Седем песни, Op. 79 (1939)
  • Дванадесет руски народни песни, Op. 104 (1944)
  • Два дуета, Op. 106 (1945)
  • Broad and Deep the River Flows

Творби за пиано

[редактиране | редактиране на кода]
  • Транскрипции за пиано:
    • Марш и скерцо от Любовта към трите портокала, Op. 33ter
    • Дивертисмент, Op. 43bis
    • Шест пиеси, Op. 52, от разнообразни източници
    • Десет пиеси от Ромео и Жулиета, Op. 75
    • Гавот от Хамлет, Op. 77bis
    • Три пиеси от Пепеляшка, Op. 95
    • Три пиеси, Op. 96
    • Десет пиеси от Пепеляшка, Op. 97
    • Шест пиеси от Пепеляшка, Op. 102

Камерни творби

[редактиране | редактиране на кода]
  • Струнен квартет № 1 в си минор, Op. 50 (1930)
  • Струнен квартет № 2 във фа F (по карбардински теми), Op. 92 (1941)
  • Хумористично скерцо, Op. 12bis, за четири фагота
  • Увертюра по еврейски теми, Op. 34 (за кларинет, струнен квартет и пиано)
  • Квинтет, Op. 39 (за обой, кларинет, цигулка, виола и двоен бас)
  • Соната за две цигулки в до, Op. 56

Инструментални творби

[редактиране | редактиране на кода]
  • Чело
    • Балада за чело и пиано, Op. 15
    • Ададжо за чело и пиано, Op. 97bis
    • Соната за чело в до, Op. 119
    • Соната за соло чело в до диез минор, Op. 134
  • Флейта
    • Соната за флейта в ре, Op. 94

Музика за духов оркестър

[редактиране | редактиране на кода]
  • Четири марша, Op. 69 (1935 – 1937)
  • Марш в ла бемол, Op. 89bis (1941)
  • Марш в си бемол, Op. 99 (1943 – 1944)

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Петров А. Прокофьев был сверхгениален // Российская газета. Посетен на 2009-11-17.
  2. ↑ В Москве открыли памятник Прокофьеву – МИА «Россия сегодня», 11.12.2016, посетен на 18.12.2016.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сергей_Прокофиев&oldid=12402080“.