Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2

Външната политика на Русия се ръководи от президента на Руската федерация, но се осъществява от Руското външно министерство.

Възстановяването на руската дипломация, започва от Борис Елцин (1996-1999) и продължава по времето на неговия наследник Владимир Путин. Основава се на политическия реализъм, като основните цели са свързани с националните интереси на Русия. Готовността на руските лидери за възстановяване на бившия престиж на тяхната държава като суперсила е едно от най-забележителните неща в началото на 21 век.

Като най-близки съюзници на Русия могат да се определят Беларус, Армения, Казахстан, Таджикистан, държави с неутрална или про-западна позиция в отношенията си с Русия са Азербайджан, Нагорни Карабах, Грузия, Туркменистан, Украйна, Естония и други.

Външнополитическите отношения Русия – Украйна (на руски: Российско-украинские отношения; на украински: Українсько-російські відносини) датират от 1991 г. непосредствено след разпадането на Съветския съюз, на който страните-основатели са именно двете републики. Отношенията между тези Русия и Украйна са особено любопитни. През 21 век общото възприятие за отношенията между повечето страни и съюзи, е че те се базират най-вече на икономическа изгода, отколкото на религиозна и културна почва. Разбира се, икономическата част присъства в големи проценти и в случая, но голяма част от руската външнополитическа доктрина за Украйна се уповава и на други идеи. Те датират още от 8-9 век.

Русия има посолство в Киев и консулства в Харков, Лвов, Одеса и Симферопол. Украйна има посолство в Москва и консулства в Ростов на Дон, Санкт Петербург, Екатеринбург, Тюмен и Владивосток.

История на отношенията

Украйна и Русия споделят голяма част от своята история. Киев, сегашната столица на Украйна, често е наричан майка на руските градове или люлка на Рус цивилизацията веднъж поради Киевска Рус, а втори път като предшественик на двата народа.

След нахлуването на монголските народи историите на двете държави започват да се разминават. След успешното обединяване на всички северни провинции в Русия се появява една мощна руска държава. Останалите провинции попадат под властта на Полша, но нарасналият натиск върху нея принуждава казаците да потърсят съюз с Русия.

С времето, голяма част от Украйна постепенно се абсорбира в Руската империя, който процес завършва в края на 18 век с плоскостите на Полша и разпускането на последните казашки единици. Много хора, родени в Украйна са имали силни позиции в Руската империя. Примерите включват църковни лидери Феофан Прокопович и Стефан Яворски, учени Кирил Разумовски, военен командир Антин Холовати, писатели Николай Гогол и Тарас Шевченко, композитори Дмитрий Бортянски и много други.

Първа и Втора световна война

Тогава Украйна е разпокъсана между двете империи – Австро-унгарската и Руската. В един момент от Първата световна война дори са образувани няколко различни украински републики. Съветите печелят гражданската война, която се води и на територията на Украйна и съгласно полско-руския Рижки мирен договор от 1921 г. Западна Украйна е присъединена към Полша, а централната и източна част към образувания през 1922 г. Съветския съюз. Това териториално разделение просъществува до 1939 г., когато съгласно секретните протоколи на Пакта за ненападение (Пакта „Молотов-Рибентроп“) Полша е поделена между Нацистка Германия и Съветския съюз. Западна Украйна преминава в състава на Съветския съюз. През съветския период Украйна е втората по индустриална и селскостопанска мощ република след Русия. Двете бивши съветски републики са в основата на Беловежките споразумения (заедно с Беларус), белязали международноправното разпускане на СССР и създаването на негово място на ОНД като част от „мирния развод“ и началното запълване на геополитическия вакуум в постсъветското пространство.

Отношения след разпада на СССР

След като Русия и Украйна прекратяват съюза възникват няколко остри спора между двете държави. Първият от тях е свързан с Крим, който е Украинска съветска социалистическа република датира административно от 1954 г. Въпросът бива разрешен чрез споразумение, което позволява на Крим да запази своя статут на автономна република като част от Украйна.

Кризите в отношенията между Москва и Киев обаче са почти постоянни. Някои изследователи дори наричат този проблем „Новата Студена война“. Проблемите са разнообразни – както териториални, така и свързани с етническите групи. Проблемен е статутът на руското малцинство, Черноморския флот с основна база град Севастопол, а полуостров Крим също води до напрежения. Споровете за остров Коса Тузла са част от дългосрочните проблеми, като и двете страни го смятаха за своя територия.

В началото на 90-те години отношенията между двете страни претърпяват своята първа (от поредицата) криза. В Киев идва про-западно настроено правителство, което управлява от 1991 г. до 1994 г. Украйна води политика по сближаване със Запада и дистанциране от Русия, а в Конституцията ѝ е записано, че външнополитическата дейност на държавата е насочена към обезпечаването на нейните национални интереси и сигурност чрез осъществяването на мирно и взаимноизгодно сътрудничество с членовете на международната общност, съгласно общоприетите принципи и норми на международното право. Основни цели според Конституцията, са утвърждаването и развитието на Украинската държава като независима, постигането на стабилност на международната сцена, запазването териториалната цялост и неприкосновеност на границите. От това би трябвало да произлизат основните насоки на външнополитическата дейност на държавните власти. Така, през първите си 4 години независимост, страната започва силно разграничаване и отдалечаване от Москва, като настроенията към Изтока, в самите хора, са негативни. Въпреки това, през 1992 г. са установени дипломатически отношения между двете страни. Година по-късно, от страна на Украйна, са приети няколко документа за утвърждаване на външната политика. Например „Основни насоки на външната политика“ от 1993 г. и Военната доктрина от 1993 г. Те потвърждават про-западния курс на страната и ясно подчертават, че Украйна не е част от Русия, както и че преговори с нея ще се водят само на принципа за равнопоставеност. Така се стига до сериозно напрежение в двустранните отношения между Русия и Украйна. Интересен момент тук е, че след разпада на СССР, при формирането на ОНД, са подписани договори, които формират териториалните граници между Русия и Украйна. Проблемът обаче е, че, когато Украйна става независима, тези договори фактически са подписани от субекти, които според международното право вече не съществуват.

Границите

Чак през 2003 г. страните успяват да подпишат договор, който да формулира ясно техните сухопътни граници. Той обаче не включва морските и те остават основен, нерешен проблем. Не са определени правните статути на Азовско море и Керческия пролив, както и на остров Коса Тузла (който до 1940 г. е просто плитчина). От 1996 г. се водят преговори за определянето на статута на тази проблеми зони. В споразумението от 2003 г. Азовско море е определено като вътрешно между двете държави, но не са фиксирани определени териториални води. Чак през 2012 г., по време на срещата в Сочи между Янукович и Путин, двете страни успяват да се договорят за делимитация на морските граници както в Азовско, така и в Черно море. Украйна получава остров Коса Тузла, а Русия запазва контрола върху преминаването на руски военни и граждански кораби през Керченския пролив, което е ясен геополитически успех за Кремъл.

Икономическа зависимост

Газовият въпрос продължава да е един от основните проблеми в руско-украинските отношения. Към момента Украйна е абсолютно зависима от руските газови доставки. От една страна, през годините, руската компания Газпром няколко пъти е спирала доставките за Украйна, поради неизплатени дългове. Също така има и няколко „дисциплинарни спирания“, направени с идеята евентуално да се възобновят регулярните плащания от Украйна. Това обаче води до нерегламентирано отклоняване на газ от страна на украинците. Така се стига до газовите кризи от 2006 г. и 2008 г.-2009 г., когато е пикът на газовия конфликт. През 2006 г. Украйна отказва да плаща газ на европейски цени и на 01.01 Газпром прекъсва доставките на газ за страната, а така и за цяла Европа. След това, през 2009 г., Украйна, която осигурява значителна част от транзита на руския природен газ за европейските пазари, просто спира да го прави. Това реално е опит страната да разшири мащаба на проблемите си с руските доставки, като го направи общоевропейски. Следствието – голяма част от Европа остава без газ, тоест – без отопление и без гориво. Конфликтът е решен с подписването на тристранен договор Русия-ЕС-Украйна, чиято цел е да предотврати евентуално бъдещо спиране на доставките. Впрочем, между тези два газови конфликта има и още една случка, която съвсем изостря отношенията между страните. През 2008 г. се формира Руско-грузинската война, а Украйна заема страната на Грузия.

Случаят с бившия премиер Юлия Тимошенко

Тук е налице чист парадокс. Про-западно настроената Тимошенко е съдена и осъдена на 7 години затвор за превишаване на пълномощията си по сключване на неизгоден за нейната страна газов договор именно с Русия. В тази присъда Русия вижда огромна антируска кампания, която се води в Украйна. Според Москва въпросните договори са взаимоизгодни. Казусът е любопитен, защото ако целта му е една, то постигнатото е съвсем различно. Твърди се, че делото срещу Тимошенко е използвано от Янукович като средство, с което да опровергае обвиненията, че е руски Троянски кон в Украйна. Напротив – той следва Конституцията на страната и иска да я направи независима. Работи за правдата и е политически обективен, тоест – не клони нито на Запад, нито на Изток, работи само за Украйна. Отношението към Тимошенко обаче, както и спорният изход от делото, не доведоха до желаните цели. От Брюксел се чуха обвинения към Янукович и опитът му да „разчисти политическите си сметки“, а Русия се прояви поредното си недоволство към наслагването на антируските идеи в Украйна. В крайна сметка обаче повечето негативи бяха чути от Брюксел, а последствията – руската позиция в Украйна се укрепи.

Съюзи и договори

От установяването на дипломатическите отношения между двете страни, са подписани редица договори, които регулират различни сфери от техните отношения. Важни противоречия, както и евентуално сфери на обща политика, съюзничество и партньорско, не са регулирани.

Вижте също

Външни препратки