Сочи

Со̀чи
Сочи
	Со̀чи Сочи
— Град —
	Со̀чи Со̀чи
Страна	Русия
Федерален субект	Краснодарски край
Площ	3502 km²
Надм. височина	65 m
Население	444 989 души (2024); 127 души/km²
кмет	Андрей Прошунин
Основаване	1838 до 1839 – Александрия; до 1864 – Навагинское; до 1896 – Даховски
Пощенски код	354000 – 354999
Телефонен код	+7 8622
МПС код	23, 93
Часова зона	UTC+3:00
Официален сайт	www.sochiadm.ru
	Со̀чи в Общомедия

Со̀чи (на руски: Сочи) е град в Краснодарски край на Русия. Населението му през 2010 година е 343 334 души. Основан е през 1838 г. Получава статут на град през 1896 г. Най-големият черноморски център на Русия.

История

Тези земи са населени още от античността от гърци. От VI до XI век земите постепенно са приобщени към Грузинското кралство, което построило дузина църкви в границите на градовете. От XI до XV век те вече окончателно стават част от кралството. Християнските селища по протежението на крайбрежието били унищожени от нападенията на тюрки и хазари и др. номади, чийто контрол върху региона бил слаб.

От XV век насам земята е известна като Убихия и е част от историческата област Черкезия. Тя била контролирана от местни кланове от северозападен Кавказ, които привидно били под върховната власт на Османската империя, която била техен главен търговски партньор в мюсюлманския свят. Бреговата линия била отстъпена на Русия през 1829 г. като резултат от Кавказката война и Руско-турската война 1828 – 1829 г.

Руснаците нямали подробни сведения за земите, докато барон Фьодор Торнау тайно изследвал крайбрежните маршрути от Геленджик до Гагра и прекосил планините до Кабардино-Балкария, през 1830 г.

През 1838 г. при устието на река Сочи била основана крепостта Александрия, която била преименувана на Навагински една година по-късно. Укрепления защитавали земите от черкезки набези. По времето на избухването на Кримската война гарнизонът бил евакуиран от Навагински, за да не бъде заловен от турците, които дебаркирали на Алдерски скоро след това.

Последната битка от Кавказката война се провела при реката Годлик на 18 март 1864 г., местните били разбити от руската армия. На 25 март 1864 г. на мястото на форта Навагински бил установен фортът Даковски. Краят на Кавказката война бил обявен на 2 юни 1864 г. с манифеста на руския император Александър II.

След края на Кавказката война почти всички убихи и голяма част от шапсугите, които живеели на територията на днешен Сочи, се преместили в Османската империя. От 1866 г. крайбрежните райони били презаселени с руснаци, арменци, украинци и др. хора от вътрешността на Русия.

През 1874 – 1891 г. Православната църква започнала да действа в региона и селището Даковски било преименувано на Даковски Посад. През 1896 г. Даковски Посад бил преименуван в Сочи Посад и включен в новосформираната Черноморска област, През 1900 – 1910 г. Сочи става морски курорт.

През 1923 г. Сочи се сдобива с една от най-характерните си черти – железопътната линия, започваща от Туапсе и стигаща до Абхазия. Въпреки че това разклонение на Северно-Кавказката жп линия е доста неподходящо за санаториумите и плажовете, линията все още действа и е от основно значение за транспортната инфраструктура на региона.

Административно-териториално деление

Адлерски район
Лазаревски район
Хостински район
Център

Икономика

Морски курорт с живописно местоположение. Има пристанище, летище и железопътна гара. Хранително-вкусова промишленост. Отглеждане на чай и цитрусови плодове.