Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)
 | Това е чернова на статия от Инкубатора на българската Уикипедия.
ВАЖНО: Това не е енциклопедична статия. Инкубаторът се използва за създаване на статии от нови и неопитни потребители, както и в други случаи, когато статия не отговаря на критериите на Уикипедия. Възможно е информацията в тази страница да е невярна, тенденциозна или дори напълно неподходяща за Уикипедия. Информация за авторите на черновата
Причините за това най-вероятно са, че тя не отговаря на някои от изискванията на Уикипедия.
Прегледайте статиите в Портал:Избрани статии. В началото се фокусирайте върху качеството, а не върху количеството. Вижте следващите въпроси за повече подробности. Запомнете, че не всяка друга статия в Уикипедия непременно е качествена и подходяща като пример за следване. Понякога дори съвсем некачествени статии може да не са били забелязани от останалите редактори, затова не използвайте аргументи като „Защо тази статия може да я има, а моята – която е като нея – не може?“. Ако забележите некачествени статии, поправете ги или ги предложете за изтриване на У:СИ.
Още:
Полезно е също да имате предвид следните ръководства: Този списък също не е изчерпателен. Допълнителна информация конкретно за Инкубатора може да намерите в неговия регламент.
Полезна информация как да започнете статия има в следните страници:
Този шаблон се поставя автоматично от бот на всички статии в Инкубатора. Моля, не го премахвайте! |
 |
| Българо-византийска война | |||
| Част от Българо-византийски войни | |||
 Граници на България при Михаил III Шишман до 1330 г. | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 1322 – 1324 г. | ||
| Място | Средна гора, Източна и Западна Тракия | ||
| Резултат | Мирно споразумение
| ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
Българо-византийската война от 1322 – 1324 г. е конфликт, воден между Второто Българско царство и Византийската империя.
Военни действия
[редактиране | редактиране на кода]През 1322 г. Георги II Тертер, възползвайки се от гражданската война във Византия, насочва силите си срещу земите на империята като превзема Пловдив и плячкосва близките селища до Адрианопол.[1] Скоро ромейскят император Андроник II и престолонаследника Андроник III сключват примирие което позволява на последния да организира отбраната на тракийските градове. Една вечер войските на Георги II Тертер са внезапно нападнати от византийска армия и самият цар едва се спасява.
През септември 1322 г. Андроник III превзема териториите на Загоре и южното черноморие. Войната е предимно дефанзивна поради факта че българите не могат да предприемат нападателни действия.[2]
Георги II Тертер внезапно умира (вероятно поради заговор) но военните действия между двете страни продължават. През февруари 1323 г., Андроник III заедно с крънския деспот Войсил се насочва към Пловдив и го обсажда в продължение на 4 месеца но без успех. Така се установява положение при което Подбалканската област до бреговете на черноморието са във византийско владение а пловдивската област която остава за българите се обособява като гранична с Византия.[2]
През февруари 1323 г. Михаил III Шишман Асен е провъзгласен за български цар. Той подновява военните действия срещу Византия и предприема поход към Източна Тракия. Загубените земи от България са възвърнати но Пловдив остава под византийски контрол след военна грешка.
Българският цар продължава с военните действия като изтласква Войсил от средногорските земи превземайки Копсис. През същата година царят достига до Вира и и Траянопол.
Мирно споразумение
[редактиране | редактиране на кода]Михаил Шишман и Андроник II сключват мирно споразумение. Царят се жени за Теодора Палеологина, сестра на византийския император Андроник III и вдовица на Тодор Светослав. Чрез този брак се сродява с Палеолозите като приема нейния герб – двуглав орел с разперени крила. Впоследствие този герб става символ на Шишмановци.
Андроник III първоначално не е съгласен с дядо си относно мира с България и започва подготовка за война. Българският владетел изпраща пратеничество и след като ромейският претендент разбира за брака приема мирните предложения. Според договорките в българско владение остават Айтос, Анхиало, Ктения, Русокастро и Месемврия, а в гръцко Пловдив, Созопол, Агатопол и Вукелон.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Маркова, Анелия. Второто българско царство във война и мир. София, Българска история, 2022. ISBN 978-619-7688-01-6. с. 158.
- ↑ а б Маркова, Анелия. Второто българско царство във война и мир. София, Българска история, 2022. ISBN 978-619-7688-01-6. с. 159.