Чавдар (Софийска област)

Вижте пояснителната страница за други значения на Чавдар.

---

Чавдар
Централният площад на Чавдар
Чавдар 42.660138, 24.056079 Чавдар
Общи данни
Население	1289 души (15 март 2024 г.) 18,2 души/km²
Землище	70,797 km²
Надм. височина	570 m
Пощ. код	2084
Тел. код	07189
МПС код	СО
ЕКАТТЕ	80011
Администрация
Държава	България
Област	София
Община    – кмет	Чавдар Григор Даулов (независим политик; 2019)
Адрес на общината
п.к. 2084 тел.: (07189) 71892261 сайт: www.chavdar.eu имейл: obchavdar@abv.bg
Чавдар в Общомедия

Сградата на Община Чавдар

Читалище „Надежда“ (вдясно) и ресторант „Чавдар“ (вляво)

Неолитни полихромни и антропоморфни керамични съдове от селищната могила „Чавдар“ 6200 – 5400 г. пр.н.е.

Чавдар е село в Западна България. То е център и единствено населено място в община Чавдар, Софийска област.

География

Село Чавдар се намира в планински район.

Община Чавдар се намира в Златишко-Пирдопската котловина, в подножието на Стара планина, на 71 km от столицата София. В съседство е с градовете Златица и Пирдоп. Състои се само от едно населено място – с. Чавдар. Населението е около 1100 жители – осмата най-малка община в Република България.

История

До 1899 година селото се казва Коланларе, след което е преименувано на Радославово. От 5 януари 1946 година носи името Чавдар.

Още в праисторията тези места са заселени от хората. Те разполагат къщите си в близост до река Тополница, откъдето черпели необходимата им за битови нужди вода. В селищната могила край р. Тополница е открито многослойното раннонеолитно селище Чавдар изохронно на Караново I и II – 6200 г. пр.н.е. с каменни оръдия на труда и уникална рисуваната керамика. То и подобното в Кремиковци определят „Ранно неолитната култура Кремиковци–Чавдар“ – най-ранната неолитна култура в Софийското поле и в Подбалканската котловина изиграла съществена роля в изграждане на праисторическата периодизация. По време на разкопки е открит и меч от селото от IV век пр.н.е. Намерени са и множество глинени съдове и монети от по-късни епохи. Находките се съхраняват в Археологическия институт с музей при БАН в София и в Историческия музей в гр. Пирдоп.

Селището се споменава в криминална хроника от 7 март 1923 г.

Забележителности

• Читалище „Надежда“, Регистрационен № 1733, тел. 07189/226
• Хижа „Братия“ – намира се в Средна гора. До нея може да се стигне както през с. Чавдар, така и през Панагюрски колони. Хижата е на 3 етажа. На първия етаж се намира добре обзаведена кухня и трапезария, а на другите два са спалните помещения. Всеки етаж разполага със санитарен възел и баня. През 2006 г. е направен основен ремонт.
• Хижа „Сакарджа“ – намира се в Средна гора. През 2006 година хижата е ремонтирана и разширена.
• Хижа „Чавдар“ (1450 м н.в.) – намира се в Стара планина, местността Върхушки поляни, западно от връх Баба. Като изходно място се ползва гара Буново. Дотам може да се стигне с пътнически влак на 62 км от София по жп линията София – Карлово – Бургас. Под големия мост, който се вижда още от разклона, тръгва маркирана пътека за хижа Чавдар. По нея се стига за 2 часа и половина.

До хижата може да се стигне и по почвен път, по който може да се мине с велосипед. Освен от Буново, може да се тръгне и от Етрополе както и от с. Стъргел. Хижа „Чавдар“ е двуетажна сграда, водоснабдена и електрифицирана. Има туристическа кухня, голяма столова и къде да се пренощува. Стаите се отопляват на твърдо гориво. Има баня с бойлер на дърва. Тоалетните са външни. Хижата е пункт от европейския маршрут „Е-3“. От нея по маркирана пътека, за 4 часа се стига до х. Мургана.

• Параклис „Св. Петка“
• Река Тополница
• Водопад „Казаните“ – природен феномен от 5 водопада на река Беререй, спускащи се от 15 метра височина, образуващи каскада с бистра ледена вода. Разположени са между три огромни скали, като водопадите са образували вирове (еврозионни котли), наподобяващи казани, откъдето е дошло наименованието. Над каскадата е изграден мост за наблюдение на водопадите и каньона, който реката е образувала там. Каскадата може да се наблюдава частично от няколко различни точки поради високите скали и пресечения терен, в който се намира.

„Казаните“ са обявени за природна забележителност през 1970 година. Местността около каскадата от водопади заема площ от 1,5 хектара. За тях се тръгва след моста на река Тополница в селото, по посока на неолитното селище в Археологически парк Тополница и местността „Бостанлъка“, разположена до река Тополница. Има два начина за стигане до мястото – пеш и с високопроходими автомобили. Придвижването може донякъде (около 1 км) да стане и с кола. Разстоянието до „Казаните“ е означено на табелите, като пеш е 3,6 км, а с високопроходим автомобил (означено като джип) е 3,75 км. Забележителността се намира в дола „Беререй“ и на устието на „Злото дере“. Край този природен феномен се разпростира буйна растителност.

• Археологически парк „Тополница“

• 
  Изглед към Археологически парк Тополница
• 
  Изложба на неолитна култура
• 
  Реконструкции на неолитни къщи и работилница
• 
  Реконструкция на интериора на неолитна къща

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 2138 1946 2132 1956 1852 1965 1888 1975 1858 1985 1654 1992 1569 2001 1422 2011 1272 2021 1291

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	1272	100.00
Българи	1172	92.43
Турци	0	0.00
Цигани	43	3.39
Други	0	0.00
Не се самоопределят	53	4.18

Население по възраст

Население по възраст според преброяванията на населението през годините (в %):

	0 – 14 г.	15 – 64 г.	над 65 г.
2011	13.37%	62.39%	24.31%

Редовни събития

Ежегоден събор на връх Света Петка. Местността се нарича така заради покровителката на селото. От върха се вижда цялата Златишко-Пирдопска котловина, дори и река Тополница. Върхът се намира на 650 м надморска височина. На това място още преди 120 години е бил поставен камъкът, с който се е почитала света Петка. На 6 февруари 2008 година започва построяването на параклис в местността. Той е напълно завършен на 2 май същата година. За толкова кратко време чавдарчени успяват да построят място за отдих, беседка и сцена. Освещаването на параклиса се осъществява на празника на селото 2 май 2008 г. от Ловчанския митрополит Гавриил. В него могат да се провеждат годежи, кръщенета и други, защото той работи всеки ден. Пътят до местността е изцяло подновен, през гората е създадена и еко пътека.

Друго ежегодно провеждано събитие е честването на Гергьовден на 6 май. То се извършва на място, където е разположен манастира „Св. Георги“. На него, както и на Св. Петка, по традиция се прави курбан от жертвени агнета.

Институции

В началото на XXI в. започва възстановяването на общината с изграждане на нови и модернизиране на някои обществени сгради и съоръжения. Читалището е напълно обновено и снабдено с нови помагала и зали. В изградения централен парк се отбелязват националните и общински празници, организират се фолклорни забави. На празници учениците от училище „Свети Свети Кирил и Методий“ подготвят програма.

Личности

Панчо Стоилов. Снимка от албума „Спомен от Освободителната руско-турска война през 1877 – 1878 година“

• Пенчо Геров – кмет на село и община Чавдар от 2003 до 2019 година.
• Стамен Стаменов – министър на транспорта в правителството на Жан Виденов.
• Панчо Стоилов – единственият революционер на Чавдар през Руско-турската освободителна война.
• Григор Даулов – кмет на село и община Чавдар от 2019 г.

Вижте също

• Казаните (водопад)

Външни препратки

• Уникална рисувана реннонеолитна керамика от селищната могила „Чавдар“

Библиография

• Кънчо Кънчев, Каменните оръдия на труда от неолитното селище край с. Чавдар, Софийско – Археология, 1970, № 4, 46 – 55.
• Иван Т. Иванов. История на село Коланларе, Радославово, Чавдар. С., 2012.